Първата ни безхартиена институция вече отказва тотално кореспонденцията по пощата
Човек, дори и добре да живее в чужбина, му се налага понякога да осъществи контакт с българска консулска служба.
Случи ми се беда, откраднаха ми портфейла, в който беше и българската ми лична карта. В Брюксел, до Манекен Пис. Възможно е да са и български джебчии. Или румънски, все тази. А паспортът ми е в Париж. И няма кой да ми го изпрати.
Пълен с мрачни предчувствия за предстояща експулсация в Македония се явих в полицията и декларирах загубата. Не ме експулсираха и се прибрах поживо-поздраво във Франция с един лист, удостоверяващ, че кралският белгийски прокурор ще се погрижи за пропадналото ми имущество.
Дотук добре, но в закона за българските документи Чл. 31. пише, че „в случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.“ А нямам път към България в близките 30 дни. Но което е по-лошо, нямам път и до консулството, защото ми предстоят командировки: дълги и неотложни. Какво да правя? Ако не предприема нищо има опасност някой да ми използва личната карта, за да изтегли кредит или да ме „продаде в робство“ по друг начин. И нещо ме съмнява, че белгийският кралският прокурор може да предотврати такава злоупотреба, ако личната ми карта се използва в България.
Чета пак закона. Пише в чл 32. (1), че се обявяват за невалидни личните карти на лица, които са заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена.
Реших да заявя. С писмо, в което обяснявам какво се е случило и моля Консула на Република България да вземе мерки, за да уведоми МВР по етапен ред. Написах, подписах, приложих фотокопия от паспорт, декларацията пред полицията, сложих всичко в плик, написах си името и адреса на подател, защото знам, че без този реквизит е съмнително да пращаш писма до посолство и го изпратих на адреса на консулството в Париж.
След 10 дни се върнах и намерих писмото в пощенската си кутия с лепенка, на която френските пощи прилежно са отбелязали, че писмото е „Отказано“ от получателя. Именно отказано, а не е сбъркан адресът. Има и бар-код, а пликът е залепен, не е отварян.
Спомних си един лаф: „Туй писмо, сине, в което ми искаш пари, не го получих“. Така и с моето писмо. Искам да поработят. Не много, но все пак трябва да отворят, да прочетат… То аз дори не искам, иска го законът. Отказано. А можеше да е писмо с благодарност или мартеничка. Следващия път ще пробвам да пратя пощенска картичка и ще чакам с интерес дали ще се върне.
Разрових се да видя дали това е нормална практика, антитерористична да речем. Не намерих нищо за забрана да се общува с писма между гражданите и консулските отдели, но попаднах на друго. Оказва се, че на 06.03.2012 МвНР е преминало към е-управление и е станало изцяло „безхартиена институция“.
„Следващият важен етап в процеса на въвеждане на електронното управление е използването на системата в работата на консулските служби“ – казал министър Младенов при представянето на системата.
„Тази стъпка ще доведе до качествено ново ниво на обслужване на гражданите, осигурявайки им бърз достъп до съответните услуги, ще облекчи работата на служителите от администрацията и ще премахне всеки риск от евентуални злоупотреби“ – казал още външният министър и допълнил, че в момента електронната система вече се тества в български мисии в чужбина.
Изглежда съм попаднал в тестовия период.
Електронни документи още не се приемат, а хартиените вече не се приемат.
Весели Великденски Празници, българи по света, и си пазете личните документи.
Атанас Чобанов
(13 април 2012 г., написано във Фейсбук)
