През 2011 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3 937 лв., което е с 3.3% повече спрямо 2010 година, съобщиха от НСИ.
Основната част от този доход – 96.1%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част от отчетения общ доход – 3.9%, се дължи на доход от заеми, кредити и спестявания.
Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2011 г. работната заплата формира 51.8% от общия доход на домакинствата, а през 2010 г. – 50.9%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2011 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 1 960 лв., получени от работна заплата, докато през 2010 г. тези средства са възлизали на 1 857 лв., т.е. доходът от работна заплата се е повишил с 5.5%.
През 2011 г. се наблюдава понижение на дела на пенсиите като източник на доходи за българските домакинства. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 33.3% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2011 г., а през 2010 г. този дял е 34.2%.
През изминалата година продължава тенденцията на намаление на относителния дял на дохода от домашно стопанство в общия доход на домакинствата. За сравнение през 2002 г. този дял е 19.7%, през 2005 г. е 13.4%, а през 2011 г. е едва 1.7%.
През 2011 г. българските домакинства са изразходвали 3 494 лв. средно на лице, което е с 6.6% повече от 2010 година. Основната част (85-86%) традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 5.2% – за плащане на данъци. През 2011 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход достига 36.2%.
През последната година се увеличават разходите за жилища, вода, електроенергия и горива с 4.9% спрямо 2010 година. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8.3%), транспорт (с 4.1%) и съобщения (с 5.9%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3 – 4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са по-високи – от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3.0% през 2011 година. Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 1.3 кг и през 2011 г. тя достига 106.7 кг средно на лице.
Продължава тенденцията на повишаване на консумацията на месо, риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, а също и на кашкавал. Понижава се потреблението на цигари от 591 броя на лице през 2010 г. на 547 броя през 2011 година. Намалява и потреблението на алкохолни напитки от 23.6 литра през 2010 г. на 23.2 литра на лице от домакинство през 2011 година. /БГНЕС София /България
Сиромашия! Караме само на „хляб и зъби”
„Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам”, коси се българинът.
Ядем само „хляб и зъби”, но не сме станали „кожа и кости”. Напротив! Именно защото набиваме само на хляб, затлъстяваме. Друг избор обаче нямаме – без пари толкова!
Според скорошно официално проучване българинът основно яде хляб, а на второ място – залага на киселото мляко. Причината да пазарува най-вече насъщният е, че за сравнително малко пари може да се насити и да не изпитва глад. Звучи страшно, нали?
Изключително нездравословно е да се тъпчем с бял хляб – освен че води до затлъстяване, може да причини и куп други здравословно проблеми. Според проучването обаче нашенецът не си гледа в здравната книжка, а в портмонето. „Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам. България е в такъв недоимък, че гледаме само да оцелеем ден за ден”, косят се пенсионери във форума на Pravda.bg.
Гладни лягаме, но си угаждаме?
Резултатите от проучването предизвикаха бурни коментари в интернет пространството. Според повечето форумци вина за нагъването на „хляб и зъби” има правителството, което не може да осигури стабилна социална политика в страната. Други обаче са на мнение, че българинът сам си е виновен, защото предпочита да дава парите си по кръчми и почивки, отколкото да заделя за качествена храна.
„Здравейте, циркаджии! Защо сега хленчите, че нямате пари, а бързо забравихте как по Великден пръснахте заплатите си за почивка в Гърция”, пише интернет потребител.
Факт е, че по празниците туроператорите засякоха рекордно движение на българи по границите с Гърция*. Дали и там сме се хранили само с хляб? Вие кажете вярно ли е? Гладни лягаме, но си угаждаме? / Разкрития.ком
_______________________________
*Каква степен по Рихтер на журналистическа дивотия! „Около 65 000 българи са прекарали почивните дни по Великден в Гърция, а около 58 000 гърци – в България. Това става ясно от данните на Главна дирекция „Гранична полиция” за пътникопотока през българо-гръцката граница в четирите почивни дни по време на великденските празници.“ (според агенция „Фокус“).
65,000 ли е целият български народ, та да бъде набеждаван в „угаждане“?! Гьобелс ряпа да яде…
