Цветан Тодоров, българин, писател, философ, живеещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите.
След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.
Една голяма революция е в ход – става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет. Промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите. Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. В новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. Ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.
Тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт. Крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца. Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк. В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: “Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.“.
Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода. Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.
През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола. Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.
Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, “общото благо“, започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.
Преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение “Чаено парти“, което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.
Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен. ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха… Чудесни цели, които бяха постигнати. Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях…
Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.
ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.
Цветан Тодоров
Източник: scci.bg
