Текстът, който следва след въвеждащото резюме, е стенограма от днешно интервю на българския вицепрезидент Маргарита Попова за предаването „Събота 150“ на БНР, публикувана от Агенция „Фокус”.
В хода на разговора Попова коментира изявлението си относно еврочленството на Сърбия, изказано на Великденския детски фестивал в Босилеград наскоро, което Еврочикаго също отрази (линк). Госпожа Попова казва относно коментирания преди това от нея български въпрос в Сърбия в ефира на „Хоризонт”, че: „Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен. […]България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.” Както и, че „България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план.” (В известен смисъл нейните думи по този въпрос оставят впечатление за известно смекчаване на тона по отношение на проблемните точки, свързани с правата на българското малцинство в Сърбия.)
Вицепрезидент Попова споменава и – подобно на не един идва български политици преди нея – за нуждата от нова, по-адекватна стратегия за българите в чужбина: „Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани.” Тя казва още, че: „…това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините.”
Водещият на предаването „Събота 150“ е малко скептичен, впрочем, по отношение на политиката на държавата към българите в чужбина и новите стратегии. Той споделя това със заместника на българския държавен глава: „Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт? Защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат, да ви кажа честно, по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат. Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който, честно да ви кажа, не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина.”
Попова отговаря, че: „Да, разбира се… Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документът, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работят.”
От края на този разговор става ясно, че президентската институция, съвместно с Агенцията за българите в чужбина, планира тази есен конференция с участието на представителите на българските общности: „…планираме президентската институция, заедно с Държавната агенция за българите в чужбина, в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници, с които аз работя, и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя, и със същата ангажираност и отговорност, и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград, към всички останали общности без значение, и българи. Без значение те къде се намират.”
––––––––––––––––––––
Цялото интервю на българския вицепрезидент
за Националното радио
Водещ: Вицепрезидентът на България госпожа Маргарита Попова е гост в студиото на „Хоризонт” и международния обзор на седмицата „Събота 150”. Добре дошли.
Маргарита Попова: Благодаря.
Водещ: Госпожо Попова, поводът да ви поканим днес е вашето посещение по Великден в Босилеград в Сърбия, където вие бяхте на традиционния детски фестивал и едно ваше изказване по време на разговора с председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград господин Иван Николов, по повод нарушаване правата на българите в Сърбия. Тогава Вие заявихте – Сърбия ще стане член на Европейския съюз обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това. Оттам го поеха вестниците, изданията. Много се спекулираше с това ваше изказване. Дали означава това, че искате България да се възползва от правото си на вето за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз или не, как да тълкуваме?
Маргарита Попова: Господин Миладинов, аз благодаря за вашата покана, за да можем да поговорим по този въпрос. В началото веднага бих искала да кажа, че аз говоря ясно. Имам ясно изразени граждански позиции. Позиции на политик и сега на държавник, и не ми се налага да дообяснявам това, което казвам. Това, което казах в Босилеград е точно това, което цитирахте, а то е, първо, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз. Разговор с Културно-информационния център с българската общност не е бил воден за нарушаване правата на българите в Сърбия. Беше воден за фестивала, това уникално мероприятие, този труден проект, който съществува 19 години и, който е надживял по мащаби и по значимост и създателите си. И в този смисъл ние разговаряхме за това, че европейската интеграция като инструмент е много важна за региона, че България е от страните и, че българската държава има единна позиция по въпроса. За това, че страните в региона е добре да поемат пътя на европейската интеграция, за да могат да бъдат решени всички съществуващи проблеми. Защото това е един от начините, един от моторите за решаване на проблемите, в името на сигурността, на отделния гражданин, на държавите в региона. В името на икономическия просперитет и в името за съхраняване на културната уникалност на региона. Аз предполагам, че бихте искали да коментираме и втората част от изказването след моята заявка, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз, но това ще се случи след като бъдат по пътя на европейската интеграция решени всички проблеми, които са признати като ценност и които са въздигнати в критерий за членството. Защото това е така и защото това е вярно. България мина по този път. Ние бяхме кандидати за член на Европейския съюз. Мина дълъг, изпълнен с много усилия път на предприсъединителен период, за да изпълним критериите за членство на Европейския съюз. Европейският съюз е модерен модел, в който като основна ценност и в центъра на този модел се поставят принципите за солидарността и принципите за значимостта на човешката личност и на човешките общности. Така че вие не можете да очаквате от мен като държавник, като политик и като вицепрезидент на Република България аз да подценявам или да не чуя, който и да е проблем на отделен българин или на българска общност чрез техните организационни структури, където и да е по света, за решаване на техните проблеми. Искам това ясно и категорично да изразя във вашия ефир и тези мои думи да стигнат до всички българи и до всички общности в целия свят. В мое лице като политик те ще имат поддръжник и те ще имат съмишленик, за да изградим една нова стратегия за отношение на българската държава към българските общности и българите в чужбина. Защото имаме нужда от това и аз го знам не само като убеден европейски политик, а и се убедих в това от думите, от желанията и от съкровените мечти, които с мен споделят българите и общностите на местата, където имах възможност досега да отида, да се срещна с тях и да разговарям. Така, че моето изказване е ясно и категорично. По пътя на европейската интеграция. Всяка личност, всяка общност и всяка държава имат шанс да решат проблеми и да може да се даде дух и живот на европейските ценности, които са част от вечните ценности за добро, за просперитет, за сигурност и за съхраняване, и за изява. Не само за съхраняване, но и за изява на националната идентичност и на националното самоопределение на всеки един индивид и личност в човешкото общество.
Водещ: Пътя на европейската интеграция фактически за Сърбия, както и за другите балкански страни минава през преговори с Европейската комисия. Те са по глави. В тях има глава „Правосъдие”, „Вътрешни работи”, „Спазване на човешките права”. Ако проблемите, за които вие говорите, не бъдат обсъдени по време на тези преговори и не бъдат задоволени исканията на нашите сънародници, това означава ли, че според вас, България трябва, следващата стъпка естествено, за да се случи това, една от страните членки, която има интерес, както това неведнъж се е случвало в Европа, да се възползва от правото си на вето?
Маргарита Попова: Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен, господин Миладинов. Така че ние няма да разговаряме по този начин. На вашия въпрос или така на вашите формулировки, аз обаче ще кажа следното нещо. България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.
Водещ: Точно това е важно и това е важно, че ги поставяте.
Маргарита Попова: Естествено, разбира се.
Водещ: Че поставяте тази тема, защото досегашната позиция на българското правителство, в лицето на Министерство на външните работи е безусловна подкрепа за Сърбия.
Маргарита Попова: Именно, именно.
Водещ: Вие подкрепяте тази позиция?
Маргарита Попова: Тази позиция е единната позиция на българската държава за европейската интеграция и пътя на европейската интеграция, който път сръбската държава и останалите държави са поели. Ние стоим зад всички държави и ще ги подкрепяме с целия опит който имаме, с експертиза и с осъзнатите европейски и вечни човешки ценности които сме възприели, пътя на които искаме да следваме. Няма никакво съмнение в това и затова имаме това право да поставим винаги въпроси, които смятаме че са нужни, че са важни, че са необходими за разрешаване да бъдат разрешени. Това е от общ интерес и в интерес на двустранно сътрудничество за конкретната държава, за конкретната общност и за целия Европейски съюз.
Водещ: Нека малко по-конкретно по отношение на тези проблеми, които не от вчера се споменават от представители на българските граждани в Сърбия, в Босилеград, в Димитровград и в другите населени с българско население градове. Едни от основните, така, искания са свързани с преподаването на майчин език в училищата българския език, също така за вероизповеданието в църквите да се говори български език и също така административни документи в общините да бъдат изписвани на български език съгласно местното законодателство на Сърбия, което фактически включва определени права за национални малцинства, така наречени, каквото е и българското там, то е признато по закон. Смятате ли, че всичко там наистина е наред, спазват ли се тези…?
Маргарита Попова: Аз не съм човекът, който сега би трябвало да каже дали там всичко е наред. Това са въпроси, които най-напред националните институции на всяка държава, които са поели по пътя на европейската интеграция трябва да решат. Но толкова е по-добре за всяка национална институция и по-лесно да реши тези проблеми, когато има съсед като България, за който най-важната политика е политиката на добросъседство и е много важно това, че ние минахме и минаваме и все още вървим по този път, за да можем да помогнем с всичко с което можем. Българската общност в Босилеград сподели и разговаря по тези въпроси, можем заедно и чрез изработване от нашите национални власти в лицето на Държавната агенция за българите в чужбина, Външно министерство, Социалното министерство и разбира се президентската институция. Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани. Това е изключително важно, защото за мен много важна ценност е възможността за изява на националната идентичност, култура, духовност. Това е много важно, това е най-важния мост за сближаването между държавите и трябва да го използваме да го направим това. Още повече че, господин Миладинов, това което видях аз в Босилеград е една уникална инициатива, за която искам да кажа, че бяхме впечатлени всички и за която искам да кажа, че е инициатива, която е надживяла създателите си. Този Международен детски Великденски фестивал е започнал преди 19 години. В него са участвали 30-40 деца. Сега участват над 700 деца от 5 държави като празниците се провеждат едновременно на териториите на две държави. С екскурзия от Сърбия до Рилския манастир, с много игри, с много смях, с много веселие, чудесна инициатива, която заслужава подкрепа. И която инициатива, абсолютно съм убедена, че много уверено води Сърбия по-бързо към европейско членство, в което аз не се съмнявам.
Водещ: Защото споменахте за стратегия, цялостна нова стратегия за българските общности зад граница и конкретно, когато говорим за, нека така да се изразя, историческите общности, в съседните до нам балкански страни. Т.е. според вас политиката на изнудване не е правилна политика? Да използваме европейското си членство за някакъв вид поставяне на условия, това не е, по-скоро да им помагаме на нашите съседи.
Маргарита Попова: България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план. Категорично.
Водещ: Това отнася ли се за общности примерно в Македония, Албания, също така, това са членки. Там поставят между другото същите проблеми каквито поставя и господин Николов. Той, Иван Николов, председателя на Културно-информационния център в Босилеград. Един от проблемите, т.е. едно тяхно настояване е за улеснени процедури за придобиване на българско гражданство. Тук стратегията, според вас, трябва ли да има промяна?
Маргарита Попова: Да, говорихме по този въпрос. Ще ви кажа. Ние направихме много важни стъпки на промяна още през есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. Всъщност сегашното правителство взе мерки във връзка с обработените десетки хиляди преписки за българско гражданство, не само свързани с българи от общностите в съседните, но и в други държави, за да може тези процедури да вървят по-бързо. Това което разговаряхме и с господин Николов и с другите участници в този хубав празник и в нашия Културно-информационен център е това, че те искат тези преписки да се обработват малко по-бързо. Вие знаете, че в Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието се разискват тези въпроси и в този Съвет участват много представители на различни национални институции. Преписките получават санкции във всяка една от тези национални институции и това разбира се изисква време. Това са техните претенции. И в сега действащия закон за българското гражданство и за българите и българските общности, живеещи извън пределите на България за получаване на гражданство по произход има облекчения. Има облекчения и те много добре ги знаят и те са доволни от това. Въпроса е преписките, по които хората са подали молби да бъдат ускорени и да бъдат гледани по-бързо. Аз веднага взех мерки, разбира се. Влязох в контакт с директора на Съвета по гражданство в Министерство на правосъдието и се разбрахме, че ще поканим институциите националните, които гледат преписките да свършат тази работа по-бързо, за да могат да бъдат удовлетворени гражданите. Иначе те и сега по облекчен ред получават при, ако отговарят на условията на българския закон, българско гражданство.
Водещ: Така е. С това удостоверение за български произход, фактически тези граждани на Сърбия, Албания, Македония, дори Украйна, Молдова, нали навсякъде където има българска диаспора, получават български паспорти, стават граждани на България с двойно гражданство. Но така помагаме ли им според вас? Каква е целта на това нещо България да дава гражданство на своята диaспора, която по исторически причини е на територията на други държави? Каква е тази помощ по този начин?
Маргарита Попова: Да разбира се, въпросът, който вие задавате и който поставяте, има основание. Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документа, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работи. Какво имам предвид? Много е важно при нашия нов подход и при изграждането на една нова стратегия в центъра на вниманието като основен и ръководен принцип да се поставят разбира се, желанието и интересите, и потребностите на хората, които живеят отвъд пределите на родината. Не може да се прави стратегия, да се изпълняват планове и графици, без да чуеш, да знаеш от какво точно, от каква, какво точно имат потребност тези хора, какво точно тях ги вълнува. За да можеш да направиш това и да намериш добрия център на една стратегия, ние трябва да познаваме тези хора. Има българи и български общности, които са различни поколения емигранти и различен тип, различни видове, които така или иначе са по целия свят. Имаме емигранти, които са напуснали пределите на родината пред 1989 г. Имаме икономически емигранти, които напуснаха веднага след 1989 г., имаме тези българи, за които говорим, но е много важно…
Водещ: Нека разграничим. Става въпрос наистина за българската диаспора в балканските страни.
Маргарита Попова: Те са едни от хората, които искат да имат българско гражданство, защото така усещат. Това е тяхната потребност и така усещат те своята принадлежност и своята връзка. И това е достойно за уважение. Това е една от много важните ценност и по пътя към европейската интеграция. И затова тези хора получават българско гражданство, когато отговарят на всички условия на българския закон.
Водещ: Вие споменахте за това, че трябва да се опитваме да ги привличаме да идват в България, тъй като ние имаме демографски проблеми. Предполагам имате предвид, че евентуално те могат да бъдат потенциални граждани на наша територия?
Маргарита Попова: Няма никаква пречка за всякакви техни желания. Икономическия просперитет, хората могат да живеят където пожелаят да се установят. Важното е ние да имаме, да сме наистина и ние силни икономически, за да можем да ги посрещнем тези хора и да им дадем възможност където пожелаят под слънцето, включително и в България да се установят, да имат свой дом, да имат свой бизнес. Това е съвременното разбиране.
Водещ: Задавам ви този въпрос, защото има и други, тези и други критики към България, не само към България, че едва ли не води експанзионистка политика на раздаване на паспорти. Ето миналата година над 40 хиляди македонски граждани са получили, над 20 хиляди молдовски граждани, около 4 хиляди сръбски. Това са данни, които може би трябва вие да ми помогнете дали са точни. Но раздаването на паспорти води автоматично до попълването на пазара на труда?
Маргарита Попова: Така е.
Водещ: Напротив, може би води до попълване на пазара, на германския пазар на труда с македонски граждани с български паспорт.
Маргарита Попова: Така е и тези процеси неминуемо ще се случват. Няма как. Това е динамиката, това е действителността, това е живота в момента, така е. Но български паспорти, българско гражданство получават всички тези които желаят и които отговарят на условията по българския закон. Ние изпълняваме българския закон. Бих искала нещо друго да добавя, обаче. Важно е и имаме нужда освен от нова стратегия и отношение на държавата и за взаимодействието между държавата и българските общности, без значение те къде са. Имаме нужда от една стратегия и концепция за българското гражданство въобще. И аз съм поставила този въпрос още през 2010 г. когато направихме първите изменения в Закона за българското гражданство. Хубавото би било да седнем българските институции всички заедно и да помислим за една концепция за българското гражданство. Мисля, че времето е дошло да се реши този въпрос.
Водещ: Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт, защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат да ви кажа честно по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат? Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който честно да ви кажа не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина. Т.е. да не остане така че, знаете всеки президент ходи в Босилеград, в Димитровград, в Ниш, в Скопие. Вижда се с хората. Много патриотично, много хубаво, нали обещават се едни неща и всичко така си остава в пространството.
Маргарита Попова: Не сте точен в констатацията, че всеки президент ходи в Босилеград и някъде другаде, където споменахте.
Водещ: Посещенията в Тараклийския регион и навсякъде са….
Маргарита Попова: В Босилеград до великденските празници не беше ходил представител на българската президентска институция и сега ние за първи път отидохме там и се срещнахме там. При това беше много впечатляващо и много радващо за всички в Босилеград. Прав сте, но искам да ви кажа, че това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините. Това го потвърдиха и такова желание изразиха и нашите сънародници в Босилеград, те искат по-тесни икономически връзки с Кюстендилския регион, с Благоевград, с Перник. Това е чудесно, това е мостът и това е пътят по европейската интеграция.
Водещ: Точно така.
Маргарита Попова: Така че на мен ми се струва този пункт за много важен. Действието на държавата, но и участието на общините, на местната власт. И третата бележка, която с удоволствие бих споделила с вас като мое впечатление и мое дълбоко убеждение, че трябва да залегне в тази стратегия да работим и с гражданския сектор. Защото Българския културно-информационен център в Босилеград е гражданския сектор. Това е неправителствения сектор там. Те организират този фестивал, те вече 19 години поддържат горещо огнището.
Водещ: Но те искат финансиране, госпожо Попова.
Маргарита Попова: Поставиха го този въпрос хората и казаха: „Мероприятието ни надраста, искаме помощ, помогнете ни” и разбира се стана въпрос…
Водещ: Финансиране и за преподаването на български език в българските училища.
Маргарита Попова: Така е, това също.
Водещ: А като гледам бюджетирането на правителството последните три години, размера за образованието знаем какъв е.
Маргарита Попова: Сега и за 2013 г. ще бъдат дадени още и повече пари за българското образование, браво на правителството и на кабинета за това да отдели пари за образованието. Това е много важно. За отстояване и да дадеш възможност на хората да идентифицират своята културна, своята национална идентичност. Да могат да я изявяват, това е много важно. И пътя на образованието, на културата е най-истинския и най-верния път да съхраним културната уникалност, идентичността и европейските ценности, които сме осъзнали и за които помагаме да се случат на всяка държава, на всички общности които са поели по този път.
Водещ: Накрая, като обобщение, може би ще ви се наложи да работите по тази стратегия и със следващото правителство, не само с това. Ще продължите ли тази линия, наистина, да очакваме ли от вашата институция конкретни изпълнения към изпълнителната власт? Наистина тези мнения, които искате да съберете от общностите, ще ги видим ли в публичното пространство като оформена концепция и стратегия скоро и кога?
Маргарита Попова: Ще участвам. Ще участвам с удоволствие и с това правителство, и със следващото правителство. Впрочем смисълът на изработване на една стратегия е тя да даде дългосрочна посока. От там насетне следват конкретните програми, конкретните планове, конкретното финансиране, за да може стъпка по стъпка да се изпълнява изработената стратегия. Това е добър подход, добър държавнически подход и аз ще го следвам. Затова още веднъж искам във вашия ефир да се обърна към всички български общности, към всички българи в чужбина и към всички държави, поели по пътя на европейската интеграция. Стоим зад гърба им. Ще помагаме, това е наше европейско задължение. И ще се радваме да можем с опита си да допринесем членството и вечните човешки ценности да се сбъдват по-бързо, по-скоро в интерес на всички на планетата. България е добър съсед. България е с опит и можем да дадем, можем да работим, можем да помогнем. Във връзка с изработването на стратегията към която вие проявявате с основание любопитство, бих искала да допълня и още нещо много важно. За да се опознаем, за да се чуем, за да поставим в центъра на бъдещата стратегия за отношение на държавата към българите извън нейните граници е много важно да се чуем с хората, да се видим, да чуем техните желания, защото те ще кажат: „те много могат, много очакват и много са готови да дадат”. Затова планираме президентската институция заедно с Държавната агенция за българите в чужбина в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници с които аз работя и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя и със същата ангажираност и отговорност и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград към всички останали общности без значение и българи. Без значение те къде се намират.
Водещ: С нетърпение ще очакваме тази конференция в Брюксел с българските общности. Октомври ли казахте?
Маргарита Попова: Края на октомври и началото на ноември засега планираме, за да имат възможност хората да се подготвят да пътуват, защото имат желание, но всеки знаете от по-рано трябва да…
Водещ: Новината ще съобщим пак по новините в обедния бюлетин на националното радио. Благодаря ви за това участие. Уважаеми слушатели, чухте вицепрезидента на България госпожа Маргарита Попова.
Източник: Focus-news.net
Бел.ред: Заглавието и въвеждащият текст са на Еврочикаго.
