Главни фигури в битката в Пекин
Ху Джинтао (pinyin Hu Jintao)
Ранг №1 (в Постоянния комитет на Политбюро на ККП)
Президент на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия (ККП).
Повишен за преследването в Тибет.
Съюзник на премиера Уен Джябао.
Уен Джябао (Wen Jiabao)
Ранг №3
Премиер на Китай
Противопоставил се на издигането на Бо Шилай за вицепремиер на Китай по време на 17-я конгрес на ККП (2007), заради многобройните съдебни дела срещу Бо в чужбина от практикуващи Фалун Гонг.
Иска реформи в ККП и реабилитиране на Фалун Гонг.
Ли Кечянг (Li Keqiang)
Ранг №7
Вицепремиер на Държавния съвет на Китай.
Пръв човек на Уен Джябао, от фракцията Ху-Уен. Предполага се, че наскоро е определен за новият лидер на Китай, изместил Ши Джинпинг.
Уанг Лиджун (Wang Lijun)
Бивш началник на Общинското бюро за обществена сигурност в Чонгчинг (най-големия мегаполис в света).
Бивш пръв човек на Бо Шилай. Опитал да дезертира в консулство на САЩ на 6 февруари 2012.
Предполага се, че е предал Бо на фракцията Ху-Уен, което се смята, че е довело до ареста на Бо.
Джянг Земин (Jiang Zemin)
Предишният лидер на ККП и Китай.
Смята се за действителния № 2 в Постоянния комитет на Политбюро на ККП. Подпомогнал политическата кариера на Бо Шилай. Започнал преследването на Фалун Гонг.
Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang)
Ранг №9
Секретар на Комитета по политическите и законодателни въпроси.
Смята се, че наскоро е свален от власт. Поддръжник на твърдата политика и съюзник на Джянг Земин. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.
Бо Шилай (Bo Xilai)
Бивш лидер на ККП в мегаполиса Чонгчинг.
Съюзник на Джоу и Джянг. Целящ да заеме пост в Постоянния комитет, но наскоро уволнен от всички позиции в ККП и арестуван. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.
Традиционно обгръщащата китайските лидери завеса на секретност и мълчание бе смъкната от скандала на Уанг Лиджун (Wang Lijun) и Бо Шилай (Bo Xilai) тази година. Това, което прави настоящата политическа борба в Джонангхай така напрегната и сложна в тази по-чувствителна година на властови промени, е дълбоката замесеност на някои от топ лидерите на Китай в преследването на Фалун Гонг.
В седмиците след избухването на аферата с Уанг Лиджун слуховете за политически вътрешни борби между китайския елит достигнаха своя връх с уволнението и ареста на Бо Шилай, последвани от слуховете за уволнението и ареста и на Джоу Йонканг (Zhou Yongkang), шефът на вътрешна сигурност на Китай. Може да се очаква падането на дори още глави.
Уанг Лиджун, бивш зам.-кмет и началник на полицията в Чонгчинг (Chongqing), забягна в американското консулство в Ченгду в търсене на политическо убежище на 6 февруари – нещо безпрецедентно в китайската история и унижение за китайските лидери, обсебени от идеята да пазят имиджа си. 24 часа по-късно Уанг бе ескортиран в Пекин от висши служители на Министерството на държавна сигурност и оттогава за него няма информация.
Принадлежащите към различни фракции лидери на Китайската комунистическа партия (ККП) са заети с действия по осигуряване на властовите си позиции. Но освен чувството, че борбата за власт в ККП се е засилила и е достигнала нов връх, точните причини и мотивации за ходовете им убягват на външния свят.
Това, което силно изнерви и разтревожи Пекин, е че американското правителство разкри част от предоставената от Уанг Лиджун информация по време на неотдавнашната визита на Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ. Ши е един от предполагаемите партийни лидери на Китай след 18-тия партиен конгрес през октомври. Според информация на репортера по национална сигурност Бил Гертц (Bill Gertz) в изданието Washington Free Beacon, служител от правителството на САЩ е посочил, че Бо Шилай и Джоу Йонканг са заговорничели да осуетят предаването на властта в ръцете на Ши.
Това „добави масло“ към вече разгорещената и сложна вътрешна борба за власт в най-висшия ешелон на ККП. Партийните лидери знаят много добре,че не е лесно да накарат американското правителство да мълчи. За тях е сериозен проблем какви други неприятни техни тайни ще бъдат разкрити от купчината документи, предадена от Уанг.
Разбира се, всеки член на Политбюро, 25-членният висш орган, наблюдаващ партийните дела, има общата цел да поддържа управлението на ККП. Също така те знаят, че ако не се справят добре с аферата “Уанг Лиджун”, последствията ще бъдат тежки. Режимът не само би могъл да падне – това дори би могло да коства животите им.
Това, което е известно за Уанг дотук, е че той е извършвал престъпления като част от работата си като шеф на полицията в Чонгчинг, включително нелегалния арест и изтезания на частни бизнес предприемачи под мотото на кампанията срещу престъпността „удар по черното“.
Уанг е и силно замесен в преследването на медитативната група Фалун Гонг, включително в отнемането на органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг приживе.
Зад много от престъпленията на Уанг стои наскоро уволненият Бо Шилай, оркестрирал лявата кампания „пеене на червени песни и удар по черното“. Бо бе първо отстранен от поста ръководител на компартията в Чонгчинг на 15 март и според сведенията е под домашен арест. На 10 април Бо бе отстранен от Политбюро и всички постове в ККП в официално съобщение на партията.
Може да се каже, че мнозинството от кадрите във върхушката на ККП не подкрепят кампанията на Бо и са могли да постигнат споразумение как да се справят с Уанг и Бо на базата на това.
Що се отнася до преследването на Фалун Гонг обаче, и особено до престъплението на отнемане на органи от живи хора, най-висшият кръг на ККП е разделен на две групи, с Джянг Земин (Jiang Zemin), Джоу Йонканг, Ли Чангчун (Li Changchun), Джя Чинглин (Jia Qinglin) и Луо Ган (Luo Gan) в едната и Ху Джинтао (Hu Jintao), Уен Джябао (Wen Jiabao), Ши Джинпинг (Xi Jinping), Ли Кечянг (Li Keqiang) и Хе Гуочянг (He Guoqiang) – в другата.
Очевидно преследването на Фалун Гонг е ключовият проблем, който партийната върхушка не може да избегне.
Включените във фракцията на Джянг Земин са там поради активното си участие в преследването на Фалун Гонг. Именно Джянг нарежда преследването на практиката през юли 1999 г.
За да продължат преследването и да избегнат подвеждане под отговорност за престъпленията си след напускане на постовете си, Джоу Йонканг и останалите във фракцията на Джянг се надяваха да вкарат също толкова виновния Бо Шилай в 9-членния Постоянен комитет на Политбюро – най-висшия управителен орган на Китай. Да защитават Бо означава да защитават себе си. Ето защо те не искат наказание за Бо и дори възпрепятстват този процес.
Ху Джинтао, Уен Джябао, Ши Джинпинг, Ли Кечянг и Хе Гуочянг от фракцията на Младежката лига – онези, които идват на власт чрез дейността си в комунистическата Младежка лига – са мълчаливи или уклончиви по въпроса за преследването на Фалун Гонг. Опитвайки се да предпазят гладкото си бъдещо управление, те искат да свалят Бо и изглежда са достигнали до споразумение как да го накажат.
Ху Джинтао иска плавен преход на властта. Той не желае да се въвлича в борба на живот и смърт с фракцията на Джянг и се надява да предаде проблемите на приемника си.
Уен Джябао, според вътрешен източник, е човекът с най-твърда позиция сред онези, които искат да изпратят Бо в затвора. Уен изглежда има съвестта да осъзнае, че отнемането на органи с цел печалба не е хуманно. Той смята, че не могат да отговарят пред историята за толерирането на подобно зверство в продължение на над 10 години. Ето защо се надява да реши този въпрос, започвайки с подвеждането на Бо под отговорност.
Освен това Ли Кечянг и присъединилият се към фракцията на Младежката лига Хе Гуочянг ще останат на власт, а те не искат амбициозният диктатор Бо да заеме най-високия пост. Те обаче не желаят и да заемат прекалено очевидна позиция срещу фракцията на Джянг по въпроса с Фалун Гонг.
Всеки член от върхушката на ККП има собствена агенда и използва всевъзможни начини да заговорничи срещу другите. Това прави борбата за власт, отключена от аферата с Уанг Лиджун, доста сложна и драматична.
Какъв ще е изходът от тази разгорещена борба? Това зависи от няколко фактора, като например дали Ху и Уен могат да бъдат достатъчно решителни, дали кликата на Джянг ще направи компромис, поведението на няколко висши кадри от партийната върхушка, колко бързо американското правителство ще публикува предоставените от Уанг Лиджун документи и т.н.
Наказанието на Бо Шилай е важен индикатор за изхода на партийната борба в ККП. Китайска поговорка гласи:
„Който загуби сърцата на народа, губи държавата.“
Но какъвто и да е развоят на вътрешната партийна битка, той няма да промени съдбата на ККП на крах и разпад.
Източник: http://epochtimes-bg.com
