Родители излязоха на протест в събота срещу приемането на новия Закон за детето. Те са против възможността, която се дава в проекозакона, деца да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа. Подобна опция и сега съществува в законодателството, но се прилага само в краен случай, обикновено след фрапиращи случаи на насилие в семейството. Често институциите дори биват упреквани, че не са се намесили навреме в проблемните семейства.
В София протестиращите родители остро разкритикуваха възможностите за по-голяма намеса на държавата в отглеждането на децата, които според тях дават новите текстове в закона. Те носеха плакати с надписи ”Държавната прегръдка = Могилино“.
В Пазарджик коло 50 майки и бащи се включиха в шествие, което премина през централната част на града и приключи на площад „Константин Величков“.
Родителите бяха издигнали плакати с надписи: „Ние сме против национализацията на децата ни“, „Законът за детето е антисемеен“, „Нашите деца не са за продан“ и „Мамо, татко, ако не ме слушате, ще се обадя на социалните“.
”За съжаление, дебатът, който се води в момента основно в общественото пространство е именно за действащи и то от доста години текстове в Семейния кодекс и Кодекса за закрила на детето”, обясни Елена Кременлиева, директор „Социално включване“ към Министерството на труда и социалната политика, цитирана от бТВ.
От социалното министерството допълниха, че в работната група по закона са работили повече от 10 национално представени неправителствени организации. В министерството се надяват законът да се преработи и да бъде представен в окончателния му вид до края на годната.
От Националната мрежа за децата, която обединява над 100 неправителствени организации, обаче излязоха с позиция, че с подготвяния протест се правят опити да се използват неинформираността и страховете на родителите.
От организацията коментираха, че проектозаконът действително има нужда от корекции и те продължават да дават становища по него, но в същото време застават на страната на децата в риск. “Ако се прекрати работата днес по законопроекта и другите закони, се поставя в риск въвеждането на ключови мерки на реформата в сферата на детската и семейната политика“, коментираха от мрежата.
“През 2011 година организациите, членуващи в Национална мрежа за децата, са работили и подкрепили над 112 000 деца и над 15 000 семейства, по-голямата част от които – в риск“, посочиха оттам.
Източник: Mediapool
Из http://e-vestnik.bg/14508/avstralietsat-stiv-kayl-v-balgariya-ima-chudesen-miks-mezhdu-haos-i-red/
„…в България има повече свобода,отколкото в която и да е друга държава, в която съм бил. Особено западните държави. А свободата е чудесно нещо. Това ме кара да се чувствам щастлив, а като че ли тук не се оценява. В САЩ има толкова много правила и съдебни действия, че е трудно да правиш каквото и да било. Не мога да ти кажа „Ботушите ти са адски секси!”, защото това веднага ще се изтълкува като сексуален тормоз. Единственото, което мога да кажа е нещо от сорта на „О, имаш хубави обеци.”. Не мога да пея в група и да кажа думата „fuck” по радиото. Бях на една ледена пързалка тук с децата ми. Тийнейджъри пускаха музиката, някакво техно, в което се пееше „I wanna fuck u in the ass, in the ass”. Ако това беше в САЩ, всяка майка щеше да се е подредила на опашка и да иска да говори с мениджъра и да ги съди за някаква психологическа травма, която това е нанесло на децата й.
Имам приятел в Австралия, който има деца на 8 и 10. Те са на плажа и той отива до тоалетната, която е на стотина метра. Докато се върне, някой вече е извикал службата за защита на децата, за изоставяне, понеже той е отишъл до тоалетната… Те регулират дори здравия разум до най-ниския възможен доминант, до най-тъпите хора, защото това е нивото. Също като стандартизираните тестове в образованието, които са съотнесени към най-ниското средно ниво. За да могат и най-глупавите деца да ги преминат. Същото е и със законите, за да може и най-глупавият да разбере какво да прави и какво не. Но какво става, когато всъщност имаш мозък? И си казваш, детето ми е на десет, мога да отида до тоалетната. Не, не можеш. Това не е свобода, това е законодателство до най-ниското и най-тъпо ниво. Значи ние си мислим: “о, те сигурно са по щастливи, защото ако аз отида там, ще изкарвам повече пари и ще си купя по-хубава кола”. Ок. Но се отказваш от свободата.“