Преди Гергьовден от Чикаго

На 6 май празнуваме един от най-големите християнски празници в годината – Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е покровител на овчарите и стадата.

Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото.

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

В нощта преди Гергьовден по традиция се дои тържествено овцата, която първа е родила агнетата си през текущата година. В кофата се поставя монета за да бъде висок млекодобива през годината, а до кофата се връзва с червен конец букет от пролетни цветя. Освен това се заплита с червен конец венец от див здравец, къпина, коприва и глог. С него се украсява главата на овцата. Същият ореол се закачва и на вратата на кошарата. За да раждат овцете женски агнето, една от младите жени ритуално отпива глътка мляко чрез кухите стъбла на оман.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Почита се Свети Георги – победителят над злото и повелител на плодородието. Свети Георги побеждава змея, отключва изворите и животворната влага, покровителства нивите и стадата. Началото на празника е забулено в тъмнината на вековете, в гергьовденските ритуали и обичаи има вплетени и езически елементи Люлеенето на люлка, вързана на орехово дърво, тегленето на кантар и пиенето на жива вода са нерелигиозни, но здрави традиции. В древността са вярвали, че на този празник е възможно да се отнеме плодородието. За да се предпазят хората поставяли през нощта шепа сол пред къщите на входа (на сутринта я слагали в яденето на овцете и колана на жените). Рано сутринта мъжете заравяли червено великденско яйце в средата на своите ниви.

В същото време, в някои райони на Северна България изгаряли сламата, която е останала от Бъдни вечер. На Гергьовден се смята за лоша поличба да поискаш сол или закваска от съседа. Утринната роса е от особено значение на Гергьовден. Име поверие, че ако се освежиш с утринната роса на Гергьовден през цялата година ще бъдеш здрав. Дъждът на Гергьовден е ценен колкото златото.

Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.
Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Агнетата задължително се опяват в църквата  предишния ден.

На Гергьовден имен ден празнуват хиляди българи – Георги и производните му са на второ място след Иван в българския статистически списък на живите имена.

Значение на имената:
Георги – грц. „земеделец“, още свързано със Св. Георги Победоносец
Гергана – женска форма на Герган, видоизменено от Герго, Георги.
Галя – от старинното „гал“ – мургав, черен (смятало се е, че мургавите хора са по-здрави и обични) или от диал. „галун – „гълъб“
Ганка, Ганчо – съкратено от Драган, Драгана или от Герган, Гергана. Умалена форма на Гана.
Гинка – съкратено от Гергин/а, Драгин или друго подобно от гр.“gini“ – жена

Празнично разписание за Гергьовден на БПЦ „Света София“

В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.

Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. — После му разказала всичко.
— Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.

За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.

–––––––––––––––-

Църквата „Свети Георги“  в Кюстендил е един от най-ценните и добре запазени средновековни паметници на културата в България.

Църквата “Свети Георги” се намира в югозападния квартал на град Кюстендил – Колуша, който в средновековието е бил село с име Коласия и седалище на кюстендилския митрополит по време на Османската империя. Строена в края на Х – началото на ХIв. Църквата е не действащ храм, архитектурно – строителен и художествен паметник на културата с категория “национално значение”.  Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, ходожествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността й са разкрити стенописи от началото на XII , XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис . Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от светци лечители- Св. Панталеймон и Св. Ермолай, Св. Дамян и Св. Козма, Св. Мина както и от светиците Св. Варвара, Св. Неделя, Св. Петка и Св. Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Николай. От XV-XVI в. са иконите на Св. Сава Сръбски и Св. Йоан Бабтийски. По голяма част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX в. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. Повече за църквата четете тук.

Още за празника четете тук   6 май – Гергьовден