На 12 май християнската църква почита един от най-ревностните противници на иконоборството през VІІІ в. – цариградския патриарх Герман. Св. Герман, Патриарх Цариградски е известен с благочестивия си живот. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони. Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол. По-късно мощите му били пренесени във Франция.
Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.
От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.
Този празник често се свързва с обичая за дъжд, наследен от езичеството и наричан от българите “Герман”, “Джерман”, “Гечо”, “Калоян”, “Скалоян”, “Кабаиван”. Според традиционните народни представи св. Герман предпазва ниви и градини от градушка, откъдето е и прозвището му “Герман-градушкар”. Светецът наследява свръхестественото езическо божество, господар на природните стихии – “Джерман”. За да го омилостивят, в Западна България на Бъдни вечер стопаните тържествено канят Джерман на трапезата с думите: “Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим през лятото по нивите и ливадите!”
На този празник се изпълнява обичаят за дъжд “Герман”. Девойките, участвали в друг обичай за дъжд – “Пеперуда”, се събират край реката и правят от глина, кал или пръст мъжка фигурка с ясно очертан полов орган. С въглен или чер боб отбелязват очите и устата й. Куклата Герман поставят върху керемида или в малко сандъче. Така тя наподобява покойник със скръстени върху гърдите ръце и запалена свещ в тях. Девойките и жените вдовици покриват фигурката-мъртвец с цветя и ритуално я оплакват, като нареждат, че Герман е умрял от сушата. После я погребват в средата на нивата или на брега на реката, спазвайки всички моменти от погребалните обреди. След това нареждат на улицата поменална трапеза в памет на умрелия за дъжд Герман и всички минаващи взимат участие в обичая. Храната се слага направо на земята, върху чисти бели кърпи. На третините и деветините от смъртта на Герман моми и вдовици ходят на гроба му и палят свещи. Ако изведнъж завалят проливни дъждове и има опасност от наводнения, изравят глинената фигурка на Герман от гроба му и я хвърлят в реката или морето, за да спре пороят. Изследователите съзират в този обичай отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население.
Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: „Германе,върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!“
Честито на именниците днес: Герман (от лат.”Близнак”, трак. “Горещ”) Германа, Германка, Геро, Герасим, но още Близно, Бризне, Искра, Искро, Искринка, старинно- Герко, Герана.
Още по темата четете тук: Български традиции: 12 май Св. Герман – Градушкар
