Чикаго, 19 май 2012 г.
Представители от българската общност в Чикаго връчиха на българския президент Росен Плевнелиев писмо от Временните Обществени съвети на българите в чужбина. В него става дума за Националния съвет за българите зад граница, заложен в „Закона за българите, живеещи извън Република България“ още преди 12 години (Обн. ДВ. бр.30 от април 2000г. – валиден и към днешна дата). Този закон предвижда и сформирането на консултативни органи на българските общности в чужбина към българските дипломатическите представителства.
Поради бездействието на държавата-майка български граждани от Франция, САЩ, Австралия, Канада, Германия, Гърция, Испания, Бразилия, сами сформират Временни обществени съвети на българите в чужбина, по смисъла и духа на закона, останал само на хартия. Временните съвети настояват в писмото си, адресирано до президента Росен Плевнелиев и до вицепрезидента М. Попова, да съдействат за провеждането на избори за редовни Обществени съвети на българите в чужбина, едновременно с вота за следващите парламентарни избори.
––––––––––––
Следва целия текст на Отвореното писмо. По-късно очаквайте още информация за анонсираните анонсираните срещи на президента с българите от Чикаго. (Репортаж за най-важната среща вижте тук: https://www.eurochicago.com/2012/05/sreshta-na-plevneliev-s-balgarskata-obshtnost/ )
До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р. България
Копие: Г-жа Mаргарита Попова
Вицепрезидент на Р. България
18 май 2012 г.
Уважаеми г-н Президент,
Уважаемa г-жо Вицепрезидент,
По оценки на МВнР, българските граждани живеещи извън страната надхвърлят 2 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000.
Също така по официални данни, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
От юридическа, както и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Вероятно осъзнавайки тези реалности, българският законодател още през 2000 г. прави плах опит да структурира институционалната връзка на българската диаспора с нацията и да осигури нейната представителност в националния живот, разписвайки в Закона за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.), създаването на Национален съвет на българите в чужбина от девет члена, петима от които излъчени от средите на диаспората (вж. Глава четвърта , чл. 17 и следващи). Същият закон предвижда и сформирането на консултативни органи на българските общности в чужбина към дипломатическите представителства на страната (чл. 5 ал. 3).
12 години по-късно години тези органи така и не съществуват.
Нещо повече, новоприетият Изборен кодекс, лишава българските граждани в чужбина от възможността да избират народни представители в обособен избирателен район с преференциален вот, както сънародниците им в страната.
Констатирайки тези нарушения на правата на българите в чужбина, ние, български граждани от Франция, САЩ, Австралия, Канада, Германия, Гърция, Испания, Бразилия, сформирахме Временни обществени съвети на българите в чужбина в посочените държави по смисъла на чл. 5 ал. 3 от ЗБЖИРБ (http://globalbulgaria.org) .
Временните обществени съвети си поставят за цел създаването на необходимите условия за излъчване на легитимни и представителни редовни Обществени съвети в съответните държави.
Демократичният начин на сформиране на такива органи е чрез провеждане на избори.
Трите основополагащи принципа на Обществените съвети трябва да са :
Обществените съвети са независими изборни органи, които работят на обществени начала;
Обществените съвети представляват сънародниците си в дадена държава и защитават техните интереси.
Обществен съвет може да се формира към всяко българско дипломатическо или консулско представителство;
Въпреки неколкократните ни призиви към МВнР и други компетентни органи за изпълнение на разпоредбите на ЗБЖИРБ и съдействие за организиране на избори за Обществени съвети, такова не ни бе оказано.
Независимо от липсата на подкрепа от страна на държавната администрация, през миналия октомври и паралелно с изборите за президент и вицепрезидент, бяха проведени експериментални избори по Интернет за Преходни обществени съвети в Германия (Мюнхен), Австралия и Франция. Във Франция беше експериментиран и присъствен вот на 30 октомври 2011г. в деня на втория тур на президентските избори, като гласуването беше организирано в съседно на избирателната секция помещение. 85% от гласувалите за президент изявиха желание и гласуваха и за Преходен обществен съвет ( http://osfrance.wordpress.com/ ), за който се бяха кандидатирали български граждани от пет френски града – Париж, Лион, Марсилия, Лил и Тулуза. Тази първа по рода си демократична инициатива показа на практика, че не само е възможно да се проведат избори за обществени съвети, но и че българските граждани в чужбина, когато им се даде възможност, показват висока гражданска активност и споделят необходимостта от създаване на представителни органи изразяващи и защитаващи техните права и интереси.
В този смисъл, за нас остава неразбираемо, че дипломатическото ни представителство в Париж, което е в течение за сформирането на Преходен обществен съвет, не намери за необходимо да покани негови представители на неотдавнашната среща на г-жа Попова с българи в сградата на посолството (3 май 2012).
Уважаеми г-н Президент,
Уважаемa г-жо Вицепрезидент,
Обръщаме се към вас с настояване да съдействате за организацията и провеждането на избори за редовни обществени съвети по държави, едновременно със следващите избори за Народно събрание в България.
Приложено ще намерите нашето предложение за правилник за организация на дейността на Обществените съвети, илюстриран по-конкретно с примера на Франция.
*****
Създаването на Обществени съвети е първата необходима стъпка към по-дълбока реформа на взаимоотношенията между българската диаспора и националните институции. Тази реформа, съобразена със съвременната практика в големите демокрации (Франция, Германия, Италия, Испания), но и в ред балкански държави (Румъния, Хърватска, Сърбия, Mакедония), следва да включва следните три елемента.
-I-
Настояваме да инициирате създаването на реално действащ представителен изборен орган – Национален съвет на българите в чужбина, който да се избира от българските граждани живеещи извън страната. Затова не са необходими съществени законодателни промени. Това може да стане лесно чрез промяна на действащия, но така и не заработил ЗБЖИРБ.
Приложено ще намерите нашия концептуален проект за Национален съвет.
Такива органи съществуват в повечето от развитите европейски демокрации – Франция, Испания, Италия, Португалия… На Балканите, България е единствената държава без институционална връзка със своята диаспора.
-II-
Очакваме от вас съдействие и за обособяването на избирателен район „чужбина“, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната. Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната.
Отсъствието на поименни кандидатски листи или независими кандидати в чужбина лишават де факто от представителност в парламента над 1 млн. български граждани.
Нека припомним, че в своето неотдавнашно решение, Конституционният съд потвърди конституционното право на българите в чужбина да гласуват на национални избори, в т.ч. и в секции извън дипломатическите представителства, превърнало се в традиция в българската изборна практика от последните 20 години. КС не възразява на възможността за обособяване на избирателен район чужбина и същевременно посочи като неудовлетворителна практиката изборната методика да не е част от Изборния кодекс. Именно в детайлите на изборната методика се крие неравното третиране на гласовете на българите в чужбина.
Редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватска, Mакедония, Румъния предвиждат в своите изборни законодателства избирателен район „чужбина“.
-III-
Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е повдиган неколкократно през последните години. Конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители звучи днес архаично, още повече след като България е член на ЕС.
Днес, напълно чужд гражданин, стига да е с гражданство на страна от ЕС, може да е общински съветник на София или български евродепутат. Но български гражданин по рождение придобил междувременно някое друго европейско гражданство, не може дори да е кандидат за народен представител.
Дори една консервативна институция като Конституционния съд, отбеляза в своето скорошно решение във връзка с Изборния кодекс, че този диспозитив на Конституцията търпи еволюция във връзка с членството на България в ЕС (Решение N°4 от 4 май 2011).
Само седмица по-късно, представители на Венецианската Комисия към Съвета на Европа на посещение в НС, формулираха критики към ограничителния характер на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
Обръщаме се с молба към вас да лобирате в посока оформянето на конституционно мнозинство в парламента за промяна на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
*****
Темата за институционалното представителство на диаспората и нейното участие в политическия живот на страната беше разисквана многократно през последните две години, както в процеса на подготовка на Изборен кодекс, така и в предизборната кампания за Президент. От серията интервюта дадени за българския информационен сайт Eurochicago.com през лятото на 2010 г. от представители на политическите партии, както и от кандидатите за Президент, вкл. и Вие, през есента на 2011г., стана ясно, че не само, че няма принципни политически възражения, но и се подкрепя създаването на изборен представителен орган за българите в чужбина, избирателен район „Чужбина“ и отпадането на ограниченията на пасивното избирателно право.
Не по-различни бяха и изводите на организираната на 14 декември 2011г. от Омбудсмана на Р. България Кръгла маса.
Време е изговореното и обещаното да почне да става реалност.
Очакваме от вас да приемете наши представители в удобно за вас време за да обсъдим повдигнатите въпроси.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи!
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
Официален сайт : www.globalbulgaria.org
E-mail: [email protected]
Подписали за Обществените съвети:
Тася Тасева, координатор за Австралия [email protected]
Божидар Попов, координатор за Бразилия [email protected]
Димитрина Ланг, координатор за Германия (Мюнхен) [email protected]
Лидия Фауст, координатор за Германия (Щутгарт) [email protected]
Красимир Гаджоков, координатор за Канада (Торонто) [email protected]
Стоян Чонев, координатор за Канада (Монреал) [email protected]
Петранка Стаматова, координатор за САЩ (Чикаго) [email protected]
Любомир Гаврилов, координатор за Франция [email protected]
Стефан Mанов, координатор за Южна Франция (Тулуза) [email protected]
–––––––––
Оригинала на писмото може да изтеглите от тук – pismo_plevneliev_2012_05_18 .
Благодаря на Пешо и Мариана за отговорите им. С моя собствен обаче закъснях, защото по неизвестни за мен причини, достъпът ми до сайта беше блокиран от сутринта до сега.
С г-н Гаврилов вече влязах във връзка и съмненията, които имах по повод съветите бяха изчистени. Все пак не е лесно, когато има толкова много опити за установяване на контрол над гражданската енергия и инициативи породени от стремеж за лично облагодетелствуване, да се отсее стойностното, особено ако за това липсва информация.
Да вметна в скоби, че разбрах, че в работата на съветите са включени двама много дори представителни за съобщността ни сънародници във Франция, с които съм имал контакти по различни поводи, и въпреки това, от тях или от писанията им не съм научил за съществуването на съветите. Това за съжаление не може да не ме наведе на мисълта, че съществува все пак опасност отново да се получи някакво деление на наши и ваши, достойни и не чак дотам, „който трябва знае“ и други подобни.
Първата преграда по пътя на подобни съмнения е именно в това всяка една инициатива, която действително е в интерес на гражданските а не на личните интереси, да бъде максимално широко разгласявана и обсъждана.
Г-н Танушев, не знам кога г-н Гаврилов ще види вашия коментар, но за ваша информация мога да спомена, че Обществените съвети на българите в чужбина, както и Обществените съвети на българите във Франция, в частност, имат свои страници в социалната мрежа Фейсбук.
Ако държите да се свържете с г-н Гаврилов, който впрочем живее в Тулуза, пишете ми на редакционния ни мейл. Ще ви дам негов мейл и ще му пиша, ако трябва, че до един българин във Франция, т.е. вие, не е стигнала информация (което не е толкова учудващо, впрочем) за това, че и в тази страна са били създадени Временни обществени съвети на българите, които живеят там. Защото те са временни, плод са на самоорганизирали се българи емигранти в различни страни, които от доста време се опитват да накарат българската държава да им помогне за организирането на избори за редовни Обществени съвети. Ако българската държава им беше помогнала затова, и беше организирала, заедно с последните избори, например, и избор за състави на Обществените съвети на българите в съответната страна, и вие вероятно щяхте да чуете. Хора като г-н Гаврилов са във всеки случай едни от тези (и не е само той разбира се), които се опитват от доста време да накарат съответни български държавни институции да помогнат най-накрая за възможността българските емигрантски общности в една или друга страна да могат да изберат свои редовни Обществени съвети за съответната страна.
Уважаеми г-н Танушев,
Правото на г-н Гаврилов за сега иде от хвърлените стотици часове труд в четене на закони, които аз съм убеден той познава по-добре от болшинството от нашите депутати.
Вината не е в Любомир Гаврилов или някой си или който и да е от избраните временно във Франция или Австралия, а в това че много малко български медии заделят място на емигрантите ни. Можете ли да сравните колко от големите медии имат толкова материали по въпроса, колкото са на нашия сайт правен на доброволни начала от няколко човека:
https://www.eurochicago.com/2012/06/strategiya-za-balgarite/
В това отношение най-активни са обществените медии – БНР и БНТ, и именно там може да откриете информация за г-н Гаврилов и Временния обществен съвет във Франция, които имат единствена задача да успеят да се проведат избори за постоянен Съвет около следващите парламентарни избори. А вече в постоянния съвет може да бъдете избран и вие (подчертавам ИЗБРАН, така както ще избираме и депутатите), и едва тогава пълноценно да представлявате българите от вашия регион.
В тези съвети се работи впрочем без възнаграждение, на доброволни начала.
Към г-н Гаврилов, представителят на съветите за Франция.
От този сайт научих за отвореното писмо на обществените съвети на българите в чужбина до президента Плевнелиев. Заявените в него искания са основателни и все пак за мен е смущаващо обстоятелството, че за съществуването на подобни структури се научава пост-фактум. Някой, някъде по стар навик нещо е решил и ни го поднася като свършен факт. Вие конкретно сте посочен като представител за цяла Франция, но аз не си спомням да съм Ви упълномощавал за което. Живея в тази държава от 23 години, журналист съм, макар и да не заемам някаква платена длъжност, активен участник съм в редица интернетни форуми и групи, самият аз съм известен на останалите ми сънародници от случая с несправедливо отнетите ми тук деца, вице-президент съм на френска правозащитна организация и в същото това време, никога досега не съм чувал за Вас. При все, че непрекъснато съм „на линия“ в интернет, нито Вие нито някой друг ме е търсил по повод създаването на какъвто и да е съвет, който на всичкото отгоре ще се позовава на претенцията да ме представлява и то на най-високо държавно ниво. Ако с мен това е така, въпреки „популярността“ ми и осведомеността ми, какво остава за останалите по-„невзрачни“ българи пребиваващи във франция? Ако Вие имате някакво обяснение за „представителството“ си вписващо се в демократичните норми на поведение и ако действително желаете да работите „на ползу роду“ и да привличате все по-голям брой поддръжници за каузата си, моля да ми го дадете!
Не е Топалски, а Топалов, но иначе нещата са ясни.
И да знаете, че главните президентски съветници на комсомолското президентче Роско, са от комунист до комуниста, начело с проф. Топалски, които освен да лъжат друго не правят!
Абе, хора! Защо сте още толкова наивни та си хабите времето да питате човек, който не се е оправил в собственото си семейство, а искате държавни дела да оправя. Освен това каква морална държавническа позиция очаквате от президент, който непрекъснато изтъква колко зле е била държавата през изминалите преходни години, но не изяснява как така той е забогатял пословично в тази скапана обстановка и се е развил толкова успешно, като е станал от нищо нещо!?? Не чакайте нищо ами на следващите избори си регистрирайте директно свои представители в София, които имат европейско гражданство. С един милион избиратели ще объркате сметките на всяка нова мафиотска партия! На слука!!
Читателите на Еврочикаго питат президента Плевнелиев
Въпроси на читатели на Eurochicago.com към президента на Република България г-н Плевнелиев, които ще му бъдат предадени на 19 май 2012 г. при срещата му с българската общност в Чикаго.
––––––––=
Николай:
Авторитетното списание FOREIGN AFFAIRS ( http://www.foreignaffairs.com/articles/137529/moises-naim/mafia-states ) твърди в статията на Moisés Naím „Mafia States“, публикувана в майския му брой, че
„В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани„.
Смятате ли, че е дошло време – след като Ви се подсказва в прав текст, че тази продължаваща вече почти четвърт век тотална симбиоза на държавата с организираната престъпност в България повече няма да бъде търпяна от „висшестоящите лица и анализаторите на международната политика“ – да признаете открито тази симбиоза и да предприемете конкретни действия за разрушаването й?
Или ще продължите да разчитате на „политическата коректност“ на западните партньори, която още известно време ще предпазва властимащите от справедливия гняв на ограбваните, унижавани, оскърбявани и убивани, подложени на геноцид от „мафията, която си има държава„, граждани?
Или ще се примирите, че нямате нито куража, нито инструментариума, нито правомощията да се дистанцирате от престъпната симбиоза на държавната власт с мафията?
(Цитираната статия не е случайна приумица на екстравагантен автор; зад нейното послание стоят сериозни икономически, политически и социални интереси).
–––––––=
Младен:
Знае ли г-н президента за музея на българската емиграция в родния му град и защо до днес никой от държавните ни мъже не го е посетил? Д-р Гаджев е отдал почти половин век от живота си на делото да събере на едно място архивите на емигрантите в САЩ -дали сега да разпродаде събраното на Републиката Македония и др. по-силно интересуващи се?
–––––––=
Тодор:
1.Какво смята президента Плевнелиев към така наречените рейтингови агенции-Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch, и как една такава агенция ще понижава кредитния рейтинг на държава, например Гърция, като компонента на рейтинга е политическия климат в страната т.е. считали президента, че това е лост за влияние на капиталите на Америка на обществения живот на Гърция?
Какво смята президента за създаването на европейска рейтингова агенция, като структура на Европейския съюз? Като така ще се изключва зависимостта от един финансов център- Wall Street.
2.Какво смята президента Плевнелиев за Wall Street и света, и не е ли това новата студена война-концентрацията на парите в малък кръг лица, и лишаване на държавите от собствени финансови ресурси? Има ли студена в света, и как президента я вижда за България?
3.Какво смята президента за монополните предимства на частни банки в плащането на държавни такси, а ограничаване на плащането в брой и плащането с държавни таксови марки, като така се обогатява държавния бюджет, а чрез банките държавата се явява експлоататор на своите граждани, например чл.2 от Закона за държавните такси, където държавните ценни книги-таксовите марки са ограничени от употреба, за да се даде път на експлоатацията на гражданите чрез комисионни за обогатяване на определен кръг лица- политици и висши чиновници
–––––=
Йордан:
Какво става с делото за разкриване на убийците на Георги Марков, защо се прехвърля от следовател на следовател.Докато Първанов беше на власт ясно е че това беше невъзможно – как вие гледате на този въпрос? Има ли политическа воля да се разкрият убийците и ако се предоставят нови факти ще бъдат ли взети под внимание?
Втори въпрос – Защо най-старото българско списание „Борба“ никога не е било поканено от държавната телеграфна агенция БТА на организираните от нея медиини срещи- това държавана политика ли е, и има ли както по-рано човек с червен молив от службите, който определя кой да участва в тези срещи?
–––––=
Зоя:
Или как би реагирала България ако Гърция излезе от еврото?
Ще бъде ли удължен мораториума за шистовия газ?
–––––=
Даниела:
Г-н Плевнелиев допустимо ли е децата ни да растат сред мракобесна комунистическа символика?
Не са ли комунистическите пропагандни топоними и паметници израз на омаловажаването и отричането на комунистическите престъпления? Има над 60 селища в Бъклгария, които продължават да носят имената на комунистически престъпници и терористи или са кръстени на съветски топоними и пропагандни събития. Конституцията да му дава право да възстанови старите имена, още повече, че никой не е питал жителите, когато са подменяли имената на селищата. Неотдавна Граждански комитет начело с Александър Димитров (един от тримата студенти заедно с Едуард Генов и Валентин Радев, арестувани и осъдени през септември 1968 за разпространяването на позивите “Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и за протеста си срещу смазването на Пражката пролет) му отправи искане в този смисъл.
–––––=
Атанас:
Държавна тайна ли е къде е липсвал Първанов 24 часа при посещението си в Узбекистан?
–––=––––
Георги:
Посланик Уорлик си е купил книгата «Ядреналин» – президентът или някой от съветниците му чели ли са я?
––-=
Павел:
Кога ще си стегнат посолствата и ще си оправят системата, та да не ми се налага да чакам много месеци за нов паспорт, или да ходя до България да си „оправям документите“ (където обаче как ще вляза без паспорт…)
––––=
Румен:
Питайте за е-правителството и е-гласуването. По моему българите зад граница трябва да имат отделен избирателен район, а не да ги блъскат насам-натам и после да ги сочат, че не плащат данъци, а пък се месели.
–-=
Стефан:
Питайте, ще се намери ли един президент, който да потърси сметка от приемниците на Задграничните дружества и фирми на ДС.
Ако не му е ясно за какво говоря, нека някой от съветниците му да се обърне към мен – ще му назова конкретни имена.
–––––=
Ангел:
Моля, питайте го следното: Дава ли си сметка, че българското образование е отдавна катастрофирало, че качеството му е безобразно ниско – и как мисли, какво бъдеще чака оная нация, която в 21-я век си позволява да търпи толкова тежка ситуация в образованието? Би ли направил изявление, с което да изиска от институциите да си свършат работата и най-после да започне дългочаканата реформа в българското образование?
––––=
Васил:
Искам да задам няколко въпроса, но те са като от приказката за Голия цар! Ще има ли възмездие за золумите на другарят Гоце и подлогата му Марин? Помилвания, даване на българско гражданство на хора от кол и въже,принизяване на президентската институция до обидно ниско ниво! След 15 години президенти-доносници, има ли смелост сегашният, да повдигне темата за лустрация? Контра -разузнаването е под негово командване, той най-добре знае на какъв хал е намерил президентската институция,обидно е да си задаваме въпроси, на който и питащият, и отговарящият знаят отговорите, но се правят на ощипани! Кога ще има възмездие? ГЕРБ излъга ли, че ще потърси сметка на червените национални предатели! Президентът не може да отзове КГБ посланниците ни -това стана ясно! Ще подеме ли най-накрая президентът инициативата, като национално-отговорна личност, закон за лустрацията! 90 % от възловите позиции са заети от национални предатели, и така е от 20 години! Няма ли кой да каже, че царят е гол, г-н Президент?!
–––––=