Нека духът на Просветата, Знанието и Културата, въплътени в буквите, завещани ни от светите Кирил и Методий и техните ученици, никога не ни изоставя.
Нека никога не се прекъсва нишката, заплетена в Азбучните молитви и старите ръкописи; в школите на Климент и на Наум, на Евтимий Търновски и на Киприан; в монашеската тетрадка на Паисий, наречена История, която научи толкова поколения да не се срамуват от своя род и език. В „Език свещен“ на Вазов, в силните думи на Ботев, в нежната лирика на Дебелянов, в богатия стих на Яворов, в красивата проза на Йовков, в светлия хумор на Пелин… И в толкова много след тях.
Духът от Буквара на Берон, написан преди много години от един емигрант, или този на всички знайни и забравени днес просветители, заради които Академията на науките на един народ е могла да се окаже по-стара от Третата му държава.
Да Ви е честит най-българският ден в годината и смисълът на това, което носи, където и да сте по света и на колкото и други азбуки или езици да сте опознали Словото и неговите знаци!
Еврочикаго
