За тези, които не знаят и аз съм сред подкрепилите кандидатурата на Теодор Дечев за кмет на София. Не го познавам и не съм политически ангажиран, но го подкрепям заради един експеримент. Хрумвала ли ви идиотската мисъл, че нашата блогосфера може в един момент да стане реалната 4-та власт при условие, че официалната ни журналистика е станала съвсем беззъба и продажна? За сега за блогърите практически няма никакви средства, но вечно ли ще е така? Pаботя по проект, който може и да промени нещата. И независимо, че големите онлайн играчи вече се обединиха (линк), нека чуем думите изречени от Буковски преди 2 дни в София: „Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Cпоред Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства.“
Да, днес блогърите са малцинство, но какво им пречи те да се превърнат в „революционно малцинство“? И какво по-добро от това да се стартира именно с кандидатурата на Тодор Дечев за кмет на София? Човекът вече си е дал съгласието, а нима има нещо по-лесно от това да експериментираш на чужд гръб…
Ето сега, за да го опознаем, тук ще приведа 13 въпроси отправени му в един друг блог:
Неудобни въпроси към Теодор Дечев
1. Как се самоопределяте политически? Ляв, десен, по-скоро ляв, по-скоро десен или…?
2. Вашето отношение към Петър Дертлиев? Имали ли сте конфликти с него.
3. В какви политически организации сте членували и каква е причината да ги напуснете? В момента членувате ли в политическа партия?
4. Бихте ли премахнали паметника на Съветската армия?
5. Според вас КНСБ защитава ли истински правата на хората на наемния труд?
6. Ще отворите ли отново бул. „Витоша” за автомобилен трафик.
7. С кои политически партии в общинския съвет ще си сътрудничите с приоритет?
8. Способен ли е Мартин Димитров да спре разпада на СДС и постепенното му преливане в ГЕРБ?
9. Трябва ли вероучението да стане задължителен предмет в началното училище?
10. Необходимо ли е да се въведе задължителна униформа учениците във всички училища?
11. Обама или Маккейн?
12. Вашето отношение към Иван Костов?
13. Ще потърсите ли политическа подкрепа от РЗС или Атака и ако не, ще приемете ли такава, ако някоя от тези две партии ви предложи?
Първите отговори на нашия кандидат-кмет:
Тринадесет (13) въпроса, които със сигурност ще помогнат за изясняването на „кандидатския ми профил”:
1. Как се самоопределям политически ? Формално погледнато, в живота си съм членувал само в една партия – Българската социалдемократическа партия (БСДП). Не съм членувал нито в БКП, нито в казионното БЗНС, нито съм кандидатствал за някакъв партиен член преди 10 ноември 1989 г. Не съм бил и комсомолски секретар. Не съм бил подлаган на някакви преследвания и репресии, ако не броим разни неприятности, които отнасям към категорията на куриозите.
По времето, когато БСДП имаше обществена тежест и значение в политическия живот, тя се ръководеше от стандартите на европейската социалдемокрация от времето на студената война и от традициите на старите „широки социалисти”. (Между другото – знаменателно е, че през 1989 – 1991 г., точно лидерите на БСДП предлагаха и пропагандираха идеята в България да се приложат елементи от реформите, предприети в Западна Германия от християндемократа Лудвиг Ерхардт – особено т. нар. „стъпаловидна обмяна на парите”).
И двата стандарта са откровено антикомунистически и особено антиболшевишки. В книгата си „Големият провал”, Збигнев Бжежински е отделил доста страници на ролята на европейската социалдемокрация за неутрализирането на комунистическата опасност и на болшевишката инфилтрация. При възможност ще кача този текст в блога си – той представлява изключителен интерес и е признание за нещо, което в днешната политическа обстановка, хората са склонни да забравят.
Широките социалисти (познати в два отделени един от друг исторически периода от време и като БРСДП (обединена) ) са едни от ярките опоненти на болшевизма – особено в лицето на Кръстю Пастухов, на д-р Петър Джидров,, на Асен Цанков, на д-р Атанас Москов. Комунистите държат отговорни социалдемократите дори и за потушаването на т. нар. Септемврийско възстание.
Комунистите се отнасят с особена ненавист към опозиционните социалдемократи след 09 септември 1944 г. Има много избити социалдемократи, ликвидирани при различни обстоятелства. Два от тези случаи са особено зловещи по начина по който са извършени. Единият е удушаването на Кръстю Пастухов в Сливенския затвор, дни преди да изтече петгодишната му присъда, издадена за … написването на две уводни статии. (В смъртният акт на Кръстю Пастухов е записано „починал от диагноза” !? ). Другият е убийството на Людмила Славова – сварена жива в банята на следствения арест.
През годините на студената война, съществува БСДП в изгнание, която дейно участва в „Движението на поробените народи”.
Никога не съм бил любител на крайностите, още по-малко на крясъците в политиката – физически и идеологически. Моето неприемане на комунистическите идеологии има достатъчно сериозна основа точно в социалдемократическата традиция, която уважавам. Разбира се, не е нужно човек да познава историята на социалдемокрацията, преди и след Бернщайн, Адлер и Вандервелд, за да не приема комунистическите утопии и сталинистките им метастази – дори и само здравият разум и елементарното зачитане на ближния са достатъчни основания за това.
От друга страна се отнасям с известно разбиране и дори със съчувствие към носителите на различни крайни увлечения – и в ляво и в дясно, особено сред по-младите хора, но това не означава, че ги одобрявам по какъвто и да е начин. Все пак съм политолог и се занимавам с рискови анализи, а разните екстремизми са забележителни носители на политически риск. Склонен съм да водя дълги дискусии с хора с крайни възгледи, с надеждата, че това може „да наведе на мисли” отсрещната страна. В редки случаи става така 
Може би нямам репутация на „голям” антикомунист, защото политическото ми говорене не преминава в крещене. Освен това, когато възникне опасност да повиша тон, пред очите ми винаги изплува образът на Георги Евдокиев Марков – една от най-крещящиге и едновременно с това – най-зловредни и разрушителни персони на прехода и желанието ми се тушира почти незабавно.
Притежавам репутация на толерантен човек и смятам, че има основание за това.
Днес, всички здравомислещи хора наблюдават с известен укор и с доста голямо безпокойство развитието на социалдемократическите и социалистическите партии – идейният им дефицит, липсата на ярки лидери, „униформеността” на политическите им ръководства. Но това не значи, че в малко по-далечното минало социалдемократите не са имали изключително славни страници.
Аз съм от тези социалдемократи, които знаят защо на времето Хелмут Шмидт е забранил на младежката организация на ГСДП да контактува с комунистите и аплодират подобен подход.
Аз съм от тези социалдемократи, които знаят под чие идейно ръководство и при какви обстоятелства е приета Бад-Годесбергската програма на ГСДП, с нейното пълно дистанциране от марксизма и стъпването й на принципите на това, което тогава са наричали „етически реализъм”. Чел съм много работи на Вили Айхлер (идеологът на Бад-Годесбергската програма) и смятам, че той е еталон за хората, които отричат кухото левичарство и примитивния класов подход.
Аз съм от тези социалдемократи, които харесват Тони Блеър и не харесват Кен Ливингстън. Също така, аз съм социолог, който чете работите на Антъни Гидънс изключително внимателно.
Като цяло не вярвам в „осовата координатна система” в политиката – така близкото на сърцата на журналистите „ляво – дясно”. С особено удоволствие правя така наречените „равнинни тестове” за политическа принадлежност. (При тях политическите партии заемат пространства върху равнината, а не върху линия – ос). Обикновено излизам социалдемократ, но мното близо до границата с християндемократите (понякога близо до границата с либералите в зависимост от вида на теста). Между другото в момента Вие ме подлагате на нещо подобно на тези „равнинни тестове”, макар и с друга цел .. Веднъж пък излязох … консерватор, но това е по-скоро изключение.
Разбира се, със сигурност с времето ще се появят и тримерни модели на позициониране на политическите партии, но това едва ли е от значение за кметските избори през 2009 г.
Политическите ми възгледи никога не са ми пречили да общувам с хората от партиите, които някои хора упорито наричат „десни”, а аз предпочитам да наричам „демократични”. По отношение на понятията реформизъм, реформаторство, възгледите ни с Радан Кънев са сякаш доста сходни, без да го ангажирам с каквото и да е. Затова и нямах никакви особени проблеми, докато работих три години в правителството на Иван Костов.
2. Имал ли съм конфликти с д-р Петър Дертлиев.
Много пъти и на най-различни места съм отговарял доста подробно за отношенията ми с д-р Петър Дертлиев, но в момента не успявам да открия подходящ линк. Затова ще отговоря отново, макар и на кратко.
Д-р Дертлиев не беше от политиците, които следват някаква абсолютно праволинейна траектория. По начало, за партия, в чиято идеология компромисът заема почетно място (ако не друго, то поне „класовият компромис”, както се гневят ортодоксалните комунисти), политическата праволинейност трудно може да бъде постоянен модел на поведение, но преобладаващата част от членовете на БСДП искахме партията да е праволинейна поне по един въпрос – въпросът за категоричния отказ от сътрудничество с БСП.
Нашето дълбоко убеждение беше, че всички анонси на БСП за дружба, сътрудничество, идейна близост и прочее са единствено и само римейк на песента на сирените, които примамвали моряците да проверят от близо твърдостта на скалите и силата на прибоя. Тук не става дума да обявяваме социалистите за втора категория хора или за престъпници, носещи колективна вина. Ни най-малко. Просто смятахме, че БСП не е изяснила сама за себе си отговора на въпроса за отговорността й за исторически период, доста по-дълъг от тоталитарния, че не е осъдила актове от типа на атентата в църквата „Света Неделя” и че функционерите й изобщо не подхождат с необходимото смирение, когато става дума за трагични събития, инициирани от българските комунисти.
Съвсем основателно, преобладаващата част от членовете на БСДП съвсем еднозначно смятахме, че „песента на сирените” в изпълнение на БСП, цели единствено отчуждаването на БСДП от общността на останалите демократични партии. Това целеше двоен ефект – да се отслаби демократичната общност като цяло и да се доведе БСДП до политическа нищета и самоликвидация, чрез поглъщането й от БСП.
Със съжаление трябва да отбележа, че подобни щения имаха под една или друга форма редица лидери на тогавашния СДС, на които се зловидеха така наречените „партии – гръбнаци” – БСДП и БЗНС „Никола Петков”. Но това е друга история, за която ще говорим друг път. Ще изброя само някои ревностни противници на БСДП, намиращи се на ключови позиции в СДС през 1991 г. : Стоян Ганев, Венцислав Димитров, Георги Евдокиев Марков, Асен Мичковски, Волен Сидеров (в битността му на главен редактор на в. „Демокрация”) и още много други герои на своето време.
Д-р Дертлиев подценяваше опасността от набезите на социалистите, макар че за тяхната стратегия имаше даже писмени материали. Той винаги повтаряше, че ще дойде ден, когато отново ще бъде поставен въпросът „монархия или република ?”. Според него, при такъв развой на събитията, мнозинството от лидерите на СДС биха застанали на монархически позиции и тогава социалистите биха били съюзници по неволя на социалдемократите в републиканския лагер. От къде да знае човекът, че хем аха – аха да се окаже пророк, хем социалистите с охота ще партнират на главния носител на монархизма, който пък ще се преобрази в министър председател … на Републиката.
Прескачам един доста дълъг период (1990 – 1994 г.), защото ще стане докторат по история на прехода, а и различните тълкувания на събитията едва ли биха допринесли за демократичното единство в блог.бг … 
Заради посочените по-горе причини, спорът за отношението към БСП постоянно тлееше под разни форми в БСДП. През април 1995 г., БСП и нейното лоби в БСДП опитаха да направят преврат и да вземат ръководството на партията. Д-р Дертлиев беше набелязан за смяна и отстраняване. Про-бесеписткото течение в партията беше оглавено от Стефан Радославов, Стефан Златев, Захари Карамфилов и Стефан Нешев. Поведението на двамата Стефановци и досега е загадка за мен. Те никога не са преливали от любов към комунистите / социалистите, но очевидно бяха подмамени по някакъв много велзевулски начин.
Влиянието на про-бесепистите в Изпълнителното бюро беше достигнало критична точка и в един момент против дружбата с Позитано 20 останахме само трима души – Ангел Ахрянов (Бог да го прости), Йордан Нихризов и аз. По-късно към нас се присъедини и Григор Шишков, който първоначално не беше взел достатъчно ясна позиция. „Превратаджиите” обаче си бяха направили сметката без кръчмаря, тоест без членовете на БСДП. През април 1995 г. се проведе извънреден конгрес, на който тяхната политика беше отхвърлена така оглушително, че повечето то тях дори не попаднаха в Националния комитет на БСДП, броящ 101 души.
Тогава, през април 1995 г., аз бях избран за заместник на Петър Дертлиев, като винаги го замествах при многобройните му отсъствия от България. Работихме доста добре заедно – мегду нас винаги е имало уважение, дори и когато отношенията ни са се разваляли, както ще видим по чисто принципни причини.
Няма да разказвам безкрайно интересната история на сътрудничеството на БСДП със СДС при избирането на Петър Стоянов за президент, само ще напомня отдаван забравения факт, че тогава Социнтернът подкрепи официално Петър Стоянов, а не Иван Маразов и подгласничката му Ирина Бокова. Решението за тази подкрепа успях да издействам аз с мощната подкрепа на британските лейбъристи. Това стана през юли 1996 г. на заседание на Комитета на СИ за Централна и Източна Европа в Братислава. Няма да описвам цялата истерия, която предизвика това решение тук в София сред определени среди …
БСДП участва изключително дейно и в протестите през януари – февруари 1997 г., които доведоха до предсрочните парламентарни избори от април 1997 г. и избора на парламент, доминиран от ОДС. Регистрацията на ОДС тогава беше – ОДС (СДС, ДП, БЗНС, БСДП). Това бяха официално регистрираните партии в коалицията. По време на зимните протести Дертлиев беше извън България и отговорността за участието в тях поех аз, подкрепен най-силно от Йордан Нихризов.
Така през април 1997 г. осъмнахме с парламент доминиран от ОДС, с БСДП – ужким управляваща партия и с един доста нервиран партиен председател. По-наблюдателните са забелязали може би, че на пресконференцията на победата, д-р Дертлиев отсъстваше. На масата на нощната пресконференция, редом с другите лидери на ОДС седях аз … Д-р Дертлиев отказа да дойде на пресконференцията, защото не успя да се разбере с Иван Костов относно личното си участие като депутат в Народното събрание. За да се подпише коалиционното споразумение се наложи и аз да се откажа от участие в изборите и така БСДП остана с двама депутати – Йордан Нихризов и Григор Шишков. Д-р Дертлиев се опита да ни убеди да участваме в коалицията ОНС, водена от ДПС и Ахмед Доган, но Националният комитет пресече в корен тази идея.
Всички тези събития бяха съпътствани с редица неприятни събития, които прескачам не защото биха ме злепоставили, колкото защото биха разводнили повествуванието до безобразие.
Така се стигна до извънреден конгрес през есента на 1997 г., на който един срещу друг застанахме аз и д-р Дертлиев. Стана нещо много смешно – конгресът гласува „моя” пакет от резолюции и политически решения (най-вече за оставането в ОДС), но преизбра с малка разлика д-р Дертлиев за председател.
Тогава все пак бяха джентълменски времена в сравнение с днешните. Аз бях избран в състава на Изпълнителното бюро и заседавахме на една маса с д-р Дертлиев още цяла година. През 1998 г., д-р Дертлиев реши, че решенията на конгреса не се отнасят повече за него и подхвана създаването на така наречената „Нова левица” в рамките на така наречения „Лесидренски процес”. Тогава се наложи отново да се изправя срещу него. Беше свикан извънреден конгрес в Пловдив, на който беше избрано ново ръководство, като за председател беше избран Йордан Нихризов. Аз оттеглих кандидатурата си, защото смятах, че е по-добре депутат да оглавява партията. Бях назначен съвсем скоро за заместник министър и знаех, че ще имам страшно много ангажименти, затова подкрепих кандидатурата на народния представител Нихризов.
Това са двата случая, когато с д-р Дертлиев влязохме в пряка конфронтация. И в двата случая, причината бяха принципни политически спорове, а не някакви вътрешнопартийни битовизми. За съжаление, през 2000 г. д-р Дертлиев почина от рак, иначе съм сигурен, че в един момент той отново щеше да се върне на нашите позиции. |Има достатъчно свидетели, които приднават, че през 2000 г., идеята за „единство на левицата” напълно беше компрометирана в очите му, но не остана време за да се разберем. Жалко. Казвам това не от куртоазия, а защото наистина трябва да се съжалява за това.
Иначе, ако трябва да се събират хвалебствия за мен, би могло да се използват думите, казани за работата ми с него по най-различни поводи. Но това ще го прескоча, защото тук се пита само за конфликтите ни …
Излишно е да обяснявам, че това изложение е доста схематично, но алтернативата е да напиша история на ролята на БСДП в периода 1989 – 2000 г.,което очевидно няма да е по силите ми за една нощ.
3. В какви политически организации сте членували и каква е причината да ги напуснете? В момента членувате ли в политическа партия?
В живота си съм членувал само в една партия – Българската социалдемократическа партия (БСДП). Влязох в нея на 01 февруари 1990 г. – знаменателна за мен дата, защото в същия ден излезе брой първи на възстановения вестник „Свободен народ”. Както съм писал и на други места, „Свободен народ” беше първия опозиционен вестник след 10 ноември 1989 г., отпечатан на ротомашина, а не на ксерокс, на матричен принтер или на каквото друго дал Бог … За мен, това издание носи много сентименти, изобщо не мога, а и не искам да крия това. За „Свободен народ” вижте какво съм писал тук:
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=221
и тук:
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=220
За съжаление, този текст така и остана недовършен. Не знам, кога ще успея да седна и да напиша продължението на тази история. Макар че, за съжаление, едва ли ще я публикуват в сайта на БСДП …
Да се запиша в БСДП ме проагитира един от колегите – инвеститори, с които работех като проектант в КИПП „Електропроект”. (По времето на късния социализъм, „инвеститор” означаваше по-различно нещо от днес). Спомням си, че се казваше Смилянков и напусна БСДП, заедно с Янко Янков, когато създадоха СДП (немарксисти), която впоследствие се преименува на Партия „Либерален конгрес”. Това стана, както казах на 01 февруари 1990 г. Купих си брой първи на „Свободен народ”, след като постоях на опашка, както си му беше ред и отидох на уреченото място – в мазето на старата сграда на ВМЕИ на площада, където е паметникът на Васил Левски. Така започна политическата ми кариера.
Преди 10 ноември 1989 г., не съм членувал в никакви политически партии – БКП или БЗНС. Естествено, бил съм член на ДКМС, както огромната част от хората на моята възраст по онова време. (Роден съм на 08 ноември 1962 г. – през 1989 г. съм бил на 27 години).
В БСДП преминах през всички възможни нива на партийната йерархия – бил съм редови член; председател на общинската организация в район „Витоша”; един от създателите съм на вторично възстановения младежки съюз на БСДП – СДМС; заедно с Юри Корнилев създадохме пресцентърът на БСДП през 1991 г. (няма грешка – до тогава БСДП нямаше пресцентър, а тази функция се изпълняваше спорадично от редакцията на „Свободен народ”, от Руен Крумов като едноличен „пресцентър” или от самите членове на Изпълнителното бюро на БСДП); през 1992 г. ме поканиха да стана „колумнист”във вестник „Свободен народ”; през 1993 г. бях назначен за главен редактор на вестник „Свободен народ”; през 1994 г. бях избран за член на Националния комитет и на Изпълнителното бюро; през април 1995 г. бях избран за заместник председател на партията и за заместник на председателя в негово отсъствие; през 1997 г., след като се състезавахме с д-р Дертлиев за председателското място, останах член на Изпълнителното бюро; през 1998 г. бях избран за заместник председател, след като се отказах от номинацията си за председател в полза на Йордан Нихризов.
Проведеният през 1998 г. Извънреден конгрес в Пловдив, на който беше избрано ново ръководство, вкара БСДП в дълго, сложно и пренеприятно дело за регистрация на новото ръководство. Про-бесепистки настроените в БСДП проведоха един доста бутафорен конгрес във Варна, където за председател беше избран Петър Агов. Ние се опитахме да създадем една „по-интегрирана” формация, заедно с част от Нова СДП (с председател Красимир Пухтев) и така на сцената се появи другото „легално проявление” на синята социаледмокрация – Българският социалдемократически съюз (БСДС), на който също бях избран за заместник – председател. Честно казано, особена разлика между БСДП и БСДС нямаше и аз продължавам да ги третирам като практически една и съща формация.
БСДС се представи доста прилично на местните избори през 1999 г., макар че голяма част от избирателния й корпус остана „непреброим” – БСДС имаше над 80 участия в рамките на различни формати на ОДС по места. Интересното е, че бяхме доста критикувани от Иван Костов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова за това, че сме „създали нов субект”, а не сме си останали да се явяваме с листите на СДС – както писах по-горе, по това време се водеше дело за лидерството в БСДП, което приключи едва след смъртта на д-р Дертлиев, който почина през 2000 г.
На изборите през 2001 г., БСДП беше пак една от партиите, регистрирала коалицията ОДС, а за депутат беше избран председателят й – Йордан Нихризов. Загубихме изборите и аз тихо и без шум си събрах пъртушините от кабинета в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), където бях назначен за заместник министър на 08 юни 1998 г. (една година след историческите избори от април 2007 г.). След като „сдадох” поста на наследника си – Валери Апостолов от НДСВ, някъде през август 2001 г., записах магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски” и започнах да създавам система в знанията си по политическите науки.
През 2002 – 2003 г. бяха някои от последните ми прояви като активен член на БСДП – това бяха последните, отчаяни опити да предотвратя изличаването на БСДП от списъка на членовете на Социалистическия интернационал.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=10
(Обръщение на 44-тия конгрес на БСДП, състоял се на 08 – 09 юни 2002 г. в град София към Генералния секретар на Социалистическия интернационал и към партиите от Социалистическия интернационал)
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=54
(БСДП в Рим – 20 януари 2003 г.)
За съжаление тези опити не завършиха с успех. Под натиска на аритметичните аргументи (кой колко евродепутати може да донесе на ПЕС) и на постоянните доноси за нашето „нечестиво общуване” с „десницана”, БСДП беше почти конспилративно заменена в списъка на пълните членове на Социнтерна с Партия „Български социалдемократи”, а БСП надлежно придоби качеството на пълен член. На международното представителство на традиционните социалдемократи беше сложен край.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=43
(Какво мислят в Социнтерна за БСДП ? – 20 юли 2003 г.)
По тази причина, когато днес някои наивни приятели от СДС и ДСБ се чудят защо така лековато беше приета партията ГЕРБ за член на ЕНП, аз им отговарям, че се вращам от там, за където те са тръгнали. Трите линка, които предлагам по-горе са изключително поучителни, когато става дума за мотивацията на лидерите на съвременни наднационални политически обединения за избор на политически партньори.
Между другото, името БСДП изобщо не предизвиква никакви негативни реакции сред европейските дясно центристи. На 45-ия си конгрес на 16 декември 2005 г., партията е приветствана писмено от д-р Карстен Хопенщедт, член на Европейския парламент от фракцията на Европейската народна партия / Европейски демократи със следните благи думи:
„Многоуважаеми г-да Нихризов и Чешмеджиев,
При нашата последна среща се запознах с високопоставените цели на Вашата партия. Затова пожелавам на Вас лично и на всички делегати и членове на Вашата партия много успехи на предстоящия конгрес!
В Брюксел и Страсбург се следи с голям интерес политическото развитие на демократичните сили във вашата страна.
Предвид встъпването на вашата страна в Европейския съюз, една стабилна партия в десния политически център е абсолютно необходима за стабилността и укрепването на демокрацията.
В този смисъл Ви поздравявам сърдечно и се надявам от вашия партиен конгрес да произлязат решителни импулси”.
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=266
(Приветствие от д-р Карстен Хопенщедт – 16. 12. 2005 г.)
Малко хора знаят, че в историята на европейските партийни семейства има поне няколко преселения на социалдемократи при християндемократите. Най-очебийно е членството на Португалската социалдемократическа партия в ЕНП, която напуска Социалистическия интернационал, след като на времето е отдадено по-голямо предпочитание на социалистите на Мариу Соариш.
Още по-интересен е случаят с партията на доскорошния министър – председател на Словения – Янез Янша (между другото – човек с който доста време поддържах лична връзка). До 1996 г., партията се нарича Социалдемократска странка (СДС). Днес тя е Словенска демократска странка – пак СДС. Така де, няма да сменят хората лога, печати, бланки и всякаква бумажнина и символика. До 1996 г., СДС на Янез Янша членуваше в Социнтерна със съвещателен глас и беше в постоянно сътрудничество с … християндемократите в Словения. (Също като БСДП в България). През 1996 г., на конгрес в Ню Йорк, въпреки яростната съпротива на няколко партии, между които и нашата БСДП, за пълни членове бяха приети останките на някогашния Съюз на комунистите в Югославия – словенска секция. Партията на Янша незабавно напусна Социнтерна, след което беше припозната от ЕНП и … направи малка корекция на името си, но не и на абревиатурата си …
Така че, няма да се изненадам ако лидерът на БСДП – г-н Нихризов съобщи някъде, че БСДП е дясно центристка партия. За съжаление, нямам възможност да го попитам, защото по причини, които ще спомена по-долу, от известно време ние не си приказваме.
През 2003 г. същото време бях поканен да участвам от името на Съюза за стопанска инициатива (ССИ) в изготвянето на един проект за изменение на начина на застраховане срещу трудова злополука. Успоредно с това, започнах разширяването на мрежата от браншови организации на ССИ и за два – три месеца от 4 те станаха 14 (днес в ССИ има 25 браншови организации, отговарящи на всички изисквания на Кодекса на труда). Това очевидно се оказа факторът, който накара членовете на ССИ да ме изберат за заместник председател на конгрес в края на 2003 г.
Пак по същото време беше най-после конституиран Икономическият и социален съвет на Р. България (ИСС), законът за който беше приет още по време на правителството на ОДС. Бях номиниран от ССИ за член на ИСС. Законът за ИСС изключва възможността членове на националните ръководства на политически партии или депутати да бъдат негови членове. Затова, се наложи да подам оставка от Изпълнителното бюро и от Националния комитет на БСДП. Останах редови член на партията.
През следващите години се занимавах с ангажиментите си към ССИ и пишех разни материали за бюлетина на БСДП. Спокойствието продължи до 2005 г., когато бях въвлечен в „кухненски конфликт” с председателя на партията – Йордан Нихризов. Целта на този текст не е да злепоставям г-н Нихризов, затова ще се огранича с това, че той беше заподозрян, че се опитва да прехвърли твърде скъп партиен имот на частната фондация на съпругата си. Няколко души пресякохме всякаква възможност за това по доста груб начин. В резултат на това, имотът си остана в партията, но нас ни изключиха на 45-ия конгрес на БСДП, без да ни допуснат до заседанието и без да ни изслушат преди да се вземе решението. Така станах „социалдемократ на свободна практика”, както се изразяваше покойният ми приятел Добромир Рачев, който също имаше такъв период в кариерата.
Така че, аз не съм напускал БСДП – делегатите на конгреса през декември 2005 г. ме изключиха „за уронване на престижа на партията”. Може и да са били прави хората, но те дори и не публикуваха решението за моето и на още известен брой хора изключване. Заедно с моето изключване, под разни „уставни” предлози от типа на неплатен членски внос (или дори – неплатен на време !) бяха разтурени повечето организации, за които имаше съмнение, че може да имат някаква симпатия към личността ми. Това решение също не беше обнародвано. Едни от разтурените организации се разпаднаха, а други … влязоха в ДСБ. Аз поне знам за две от тях, които и да ден днешен се представят добре.
Всичко това беше напълно излишно, защото аз отдавна сам се бях „понижил” в йерархията на партията до редови член и изобщо не съм мислил да оспорвам стола на председателя или офиса му в злополучния партиен имот. Както се вижда, след събитията от 2005 г., аз не хукнах да правя поредната политическа партия в България, нито ревнах да се жаля пред медиите, а просто си продължих научните занимания. През 2003 г. бях завършил магистърския курс по политология в СУ „Св. Климент Охридски”, през 2005 г. бях зачислен като докторант на свободна подготовка в Института по социология при БАН, а през 2007 г. защитих докторската си дисертация.
Не съжалявам за времето и усилията, което съм хвърлил, докато съм бил член на БСДП, нито пък изпитвам някаква злоба или лошо чувство към сегашното й ръководство. Времето лекува всичко, та и „партийните рани” …
В момента не членувам в никаква политическа партия.
Продължението следва.
Петър Стаматов (www.Eurochicago.com)
г-н д-р,ДЕЧЕВ,АЗ ВИ ВЯРВАМ,ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ С ПРЕЧКИТЕ НА СОФОБЩИНА НО ЗА ДА ВИ ПОДПОМОГНЕМ В ТАЗИ ГОЛЯМА ОФАНЗИВА ЗА ИЗДИГАНЕ НА СОЦЯЛДЕМОКРАТИЧНОТО РЕНОМЕ ПОУНИЩОЖЕНО ОТ КОСТОФ+НИХРИЗОВ И СЛУЖБИТЕ НА ОФБКП,ДА ПОКАНИТЕ И М.ПЕТКОВ ОТ СТАРАТА СДП С ТРИТЕ МЪЛНИИ.И КАТО ТАКА ДО ТОЗИ МОМЕНТ РЕЙТИНГА ВИ Е СКОЧИЛ НА 75%,НО НИЕ ОТ Ж.К.МЛАДОСТ ИСКАМЕ СЕГА ДА БЪДАТ СПРЕНИ ВСИЧКИ СТРОЕЖИ В МЛ.3 И ОСОБЕННО МЛ.4,ЕЛАТЕ И ОГЛЕДАИТЕ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА НА АВТ.76,213,214,И НЕДОРАЗУМЕНИЕТО НА СТ.СОФЯНСКИ И ГЛ.АРХИТЕКТ ДИКОВ И Б. БОРИСОВ,НЯМА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КВАРТАЛ В СОФИЯ ОТ 200.000 НАСЕЛЕНИЕ,КОЕТО Е ОБГЪРНАТО ОТ СТРОИТЕЛНАТА МАФИЯ,КОЯТО НЕСПАЗВА ДОРИ И ПРЕДБЛОКОВИТЕ ПРОСТРАНСТВА,АКО ВИЕ И ВАШИТЕ НОВИ ПОМОШНИК-КМЕТОВЕ ПО КВАРТАЛИ,НАПРАВИТЕ ПЪЛЕН ОДИТ НА РЕШЕНИЯТА И РАЗРЕШЕНИЯТА ПОДПЛАТЕНИ С МНОГО ПАРИ,МОЖЕТЕ ДА РАЗЧИТАТЕ НА РЪКОВОДЯЩИТЕ СОЦДЕМОКРАТИ ДО 50.000 ХИЛЯДИ ГЛАСА ОТ МЛАДОСТ,НЯМА КМЕТ ДО ТОЗИ МОМЕНТ В ИСТОРИЯТА НА СОФИЯ-СОЦИАЛДЕМОКРАТ;
проф.д-р.инж.НИНО ВЪТИВ,БИВШ ПРЕДСЕДАТЕП НА СОЦДЕМОКРАТИТЕ В МЛАДОТ И ОРГАНИЗАЦИОННЕН СЕКРЕТАР,НАЦ.КООРДИНАТОР НА БСДП,ОТ 1989г.до 1993г.
Teodor Dechev za
ТЕОДОР ДАНАИЛОВ ДЕЧЕВ
І. ЛИЧНИ ДАННИ:
МЯСТО И ДАТА НА РАЖДАНЕ: София, 8 ноември 1962 г.
АДРЕС: 1407 София, кв. “Лозенец”, ул. Капитан Тодор Ночев №30;
ТЕЛЕФОН И ЕЛЕКТРОННА ПОЩА : 962 4782; 962 4836; 9624836 (факс); [email protected]
ІІ. ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И ДОКТОРАНТУРА:
1984 – ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство). Специалност: Промишлено и гражданско строителство.
2003 – Магистър по политология СУ “Св. Климент Охридски”; Философски факултет. Специалност “Политология”.
2007 – Доктор по социология Институт по социология при БАН; Специализиран научен съвет по социология, антропология и науки за културата.
ІІІ. СПЕЦИАЛИЗАЦИИ:
1986-1988 – Следдипломна квалификация по експлоатационна надеждност в строителството (ВИАС)
1992 – Специализация по бизнес администрация (Бизнес училище: “Фуми-Интелект”).
1993 – Специализиран курс по умения за работа в мултиетническа среда (Брюксел)
1996 – Тренинг по Предизборни техники (Лейбъристка партия на Великобритания).
1998 – Специализиран курс по публична администрация (Висша административна академия – Копенхаген).
ІV. ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ:
Английски език, Руски език
V. МЕСТОРАБОТА
2009 – Управител на South East European Surveys Ltd. – политически, геополитически, демографски, икономически рискови анализи.
2003 – Управител на фирма “Артрикс” ЕООД – управление на недвижими имоти;
2002-2003 Инженер по телекомуникации в “Телеком и С” ООД;
2001-2002 Консултант по маркетинг във фирма “Сосиете Трас”;
1998- 2001 Заместник министър на труда и социалната политика с ресор „Индустриални отношения”;
1996-1998 Консултант в Международна застрахователна компания “Европа” по рекламата в регионалните медии;
1992-1996 Главен редактор на в. “Свободен народ”; Ръководител издателска дейност на БСДП;
1991-1992 Директор на Издателство “Фуми-Прес”;
1984-1991 Последователно проектант, ръководител група, водещ проектант в КИПП “Електропроект”;
1984 – 1986 Отбива военната си служба, завършва НШЗО “Христо Ботев”.
VІ. ЧЛЕНСТВО В ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ, УЧАСТИЕ В НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ДЪРЖАВНИ И АКАДЕМИЧНИ ОРГАНИ
2007 – Член на Международната асоциация по индустриални отношения (International Industrial Relations Association – IIRA);
2004 – Член на Програмния съвет на Университетския интердисциплинарен център по делови решения и анализ на риска при Югозападния Унимерситет “Неофит Рилски” – Благоевград;
2003 – Експерт на Европейската комисия по индустриални отношения;
2003 – Член на Икономическия и социален съвет на Р.България;
2003 – Заместник председател на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ); Член на Консултативния съвет на ССИ;
2003 – Член на УС на Института за социални анализи и политики;
2002 – Член на Българската асоциация за политически науки;
2002 – Член на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране;
2002 – Съветник и експерт на председателя на КНСБ;
2002 – Член на УС на Института за интердисциплинарни изследвания;
2000– 2001 Член на Съвета по проблемите на изграждането на информационното общество;
1998 – 2001 Член на Съвета за европейска интеграция;
VІІ. НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ
а) В областта на социологията на труда, индустриалните отношения и политологията – изследвания върху индустриалните отношения в България, страните кандидатки за членство в ЕС и в страните членки на ЕС; изследвания и практически разработки в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд; в областта на управлението на риска, глобалното рисково общество и устойчивото развитие; изследвания в сравнителната политология, предимно върху социалдемократическите и левите партии в България;
б) В областта на маркетинга на застрахователните компании и пенсионно осигурителните дружества;
в) В областта на строителните конструкции. Автор на около 40 публикации в областта на устойчивостта на цилиндрични черупкови конструкции и на поведението на високоякостни стоманобетонни конструкции при въздействието на високи температури.
г) В областта на създаване и управление на неправителствени организации за изследователски, социални и образователни дейности.
VІІІ. УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЕКТИ.
Като национален ръководител:
Проект: Health and Safety Unit of DG Employment and Social Affairs (2002); “Assesment of the State of the Art in the Field of Health and Safety at Work in the Twelve Candidate Countries”, European Commission, EUROGIP
Проект:“Training For Integrated Labour Inspection” (1999-2001), с участието на Международната организация по труда (ILO), Министерството на труда и социалната политика на Р. България и Главната инспекция по труда.
Като член на организационния (управителен) съвет:
Проект: “Безопасност и хигиена на труда”, PHARE (1999-2001), Twinning project Between Ministry of Labour and Social Policy of Bulgaria and the General Division of Labour at the Ministry of Labour of Denmark.
Като изследовател:
Проект: „The evolving structure of collective bargaining. A comparative analysis based on national reports in the countries of the European Union“, в рамките на “Budget Heading B£-4000, Industrial relations and social dialogue, subheading III, Improving expertise in the field of industrial relations”.
ІХ. ПУБЛИКАЦИИ
І. Основни публикации в областта на политологията и индустриалните отношения.
1. Дечев Т. – БСДП и БСП – сравнително изследване. Доклад изготвен по искане на фондация „Dr. Karl Renner Institute“, Виена 1991 г.
2. Дечев Т. – „Лявото“ в България – етикети и критерии. Материали на международната научна конференция „Европейската социалдемокрация и българската левица“, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и Център за исторически и политологически изследвания, София, 22 – 23 януари 1996 г.
3. Detchev T. – Bulgarian Socialdemocracy in an Extreme Situation. Сп. „Реформи“, год. 1, брой 1, ноември 1998 (на английски език). Текстът е представен за първи път на конференция, организирана през месец януари 1998 г. в София от Клуб „Българска социалдемокрация“. През лятото на 1998 г., съкратена версия на текста е публикувана в списанието на фондация „Нова левица“ – „Социалдемокрация“. Актуализирана и допълнена версия на текста е представена през месец октомври 2000 г., на научна конференция, организирана под егидата на Украинската социалдемократическа партия (обединена) и е отпечатана на английски в материалите на конференцията.
4. Дечев Т. – Националната стратегия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – стъпка към нова култура на индустриалните отношения в България. Сп. „Безопасност и трудова медицина“,год. І, бр. 3, 1999 г., стр. 4 – 8.
5. Дечев Т. – Правилниците по безопасност на труда – развитие, състояние и реформа. Сп. „Безопасност и здраве при работа“, год. ІІІ, бр. 7, 2000 г.,С., Интеринтелект, стр. 3 – 16.
6. Дечев, Т. – Институционализирането на тристранното сътрудничество на национално ниво в Централна и Източна Европа (1988 – 2000). Годишник на Университета по архитектура, строителство и геодезия , Материали от Юбилейната научна конференция „60 години УАСГ“, т. 4, стр. 207 – 216, София, ноември 2002 г.
7. Дечев Т. – Ролята на институциите на социалното партньорство и на представителните организации, участващи в него за формирането на стратегии за постигане на устойчиво развитие. Материали на Петата годишна международна научна конференция по проблемите на икономиките в преход, на тема: „Устойчивото развитие в преходните икономики: възстановяване на капиталовите потоци“, организирана от Стопанския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, София, 21 – 24 ноември, 2002 г.
8. Detchev T. – Evolution of the Model of Industrial Relations in Bulgaria (1989 – 2002). „South – East Europe Review for Labor and Social Affairs (SEER)“ – Quarterly of the Hans Bockler Stiftung, The European Trade Union Institute and Nomos Verlagsgesellschaft, Baden – Baden № 1/2, 2003.
9. Дечев, Т., Р. Гладичева, Работодателските организации в България и тяхното участие в социалния диалог на отраслово и браншово равнище, Проект “България на прага на Европейския съюз: Тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения”, Сравнителни модели и анализ – книга № 2 от поредицата “Индустриални отношения”, Институт за регионални и международни изследвания, Програма PHARE – ACCESS, 2000 г., С., септември 2003.
10. Дечев, Т., Индустриални отношения, трипартитно концертиране и социален диалог на ниво Европейски Съюз – теория и практически примери. Институционализация на трипартизма в страните от Централна и Източна Европа, Проект “България на прага на Европейския съюз: Тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения”, Сравнителни модели и анализ – книга № 3 от поредицата “Индустриални отношения”, Институт за регионални и международни изследвания, Програма PHARE – ACCESS, 2000 г., С., януари 2004, стр. 171 – 274.
11. Дечев, Т., Интеграцията на социалните партньори от Централна и Източна Европа в международните синдикални и работодателски структури и развитието на трипартизма, Проект “България на прага на Европейския съюз: Тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения”, Сравнителни модели и анализ – книга № 3 от поредицата “Индустриални отношения”, Институт за регионални и международни изследвания, Програма PHARE – ACCESS, 2000 г., С., януари 2004, стр. 275 – 373.
12. Гладичева, Р., Р. Желева, Т. Дечев, Българските работодатели и жените в труда (диагностика на равнопоставеността по пол), Център за изследвания и политики за жените, Агенция за мониторинг на равнопоставеността на половете, София, 2004 г.
13. Тодорова, Е., Т. Дечев, Към дискусията за корупцията и нейното отражение върху българския бизнес, Съюз за стопанска инициатива, Консултатиевн съвет, Библиотека „Инициатива”, Книга 1, С., 2004 г.
14. Todorova, E., T. Detchev, The Discussion on Corruption and its Effect on the Bulgarian Business (Students Manual for Corruption: Causes, Costs and Possible Anti-Corruption Initiatives), Union for Private Economic Enterprise, Consultative Council, “Initiative” Library, Book 3, Sofia, 2004.
15. Дечев, Т., Икономическа социология. Труд и индустриални отношения, Учебно помагало за дисциплината “Икономическа социология” в тригодишния курс на обучение в Европейски бизнес колеж “ФУМИ Интелект”, София, 2004 г.
16. Дечев, Т., Деловите решения, индустриалните отношения и тероризмът, Сп. “Геополитика”, брой 4, 2005, стр. 167 – 181.
17. Дечев, Т., Иновации в колективното договаряне в страните от Европейския съюз. В “Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти”, под общата редакция на проф. Нансен Бехар и Теодор Дечев, Фондация “Фридрих Еберт”, С., 2005, стр. 183 – 198.
18. Дечев, Т., Коментари върху българските и европейските аспекти на иновациите в колективното договаряне, В “Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти”, под общата редакция на проф. Нансен Бехар и Теодор Дечев, Фондация “Фридрих Еберт”, С., 2005, стр. 199 – 219.
19. Дечев, Т., Б. Стойчева, Основно съдържание на колективните трудови договори, В “Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти”, под общата редакция на проф. Нансен Бехар и Теодор Дечев, Фондация “Фридрих Еберт”, С., 2005, стр. 37 – 165.
20. Дечев, Т., Б. Стойчева, Примери на иновационен подход при колективното договаряне в България, В “Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти”, под общата редакция на проф. Нансен Бехар и Теодор Дечев, Фондация “Фридрих Еберт”, С., 2005, стр. 166 – 182.
21. Montcheva, K., T. Detchev, The Role of the European Regional Organizations in the South – East Enlargement of the EU, In “Annuaire de l’Universite de Sofia “St. Kliment Ohridski”, Faculté des sciences économiques et de géstion”, Tomme 4, 2005, 209 – 304.
22. Дечев, Т., Работата от разстояние в европейските индустриални отношения, Сп. “Панорама на труда”, брой 9, С., 2005 г.,стр. 31 – 43.
23. Дечев, Т., Индустриални отношения и междуфирмен шпионаж. Възможности за колективно договаряне в охранителния сектор, В: “Бизнес разузнаване и фирмена сигурност” (Сборник лекции), БИЗНЕС ГАРД 2006, Форум за сигурността в бизнеса, Издание на Международен панаир – Пловдив, 2006 г.
24. Дечев, Т., Гъвкавите форми на работа и бипартитния социален диалог, Сп. „Човешки ресурси”, С., бр. 7 (157) 2006 г., стр. 5 – 7.
25. Дечев, Т., “Гъвкави форми на работа” и (пост)индустриални отношения в Централна и Източна Европа, Фондация “Фридрих Еберт”, С., 2006.
26. Дечев, Т., Съюзът за стопанска инициатива и браншовите работодателски организации, Сп. “Икономика”, брой 4, С., 2006 г., стр. 48 – 55.
27. Дечев, Т., Социалният диалог в частния охранителен сектор, Фондация „Фридрих Еберт”, С., 2006 г.
28. Дечев, Т., Индустриалните отношения в страните от Централна и Източна Европа: възстановяване на трипартизма и съвременна еволюция. Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по специалност „социология”, шифър: 05. 11. 01, С., 2007 г.
29. Дечев, Т., Индустриалните отношения в страните от Централна и Източна Европа: възстановяване на трипартизма и съвременна еволюция. АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по специалност „социология”, шифър: 05. 11. 01, С., 2007 г.
30. Дечев, Т., Индустриалните отношения в страните от Централна и Източна Европа – равносметка на развитието им през преходния период, В: Сборник “Социална компетентност”, втора част, Издание на ПУ “Паисий Хилендарски”, П., 2007 г., стр. 137 – 157.
31. Дечев, Т., Комуникационни пропасти между академията, индустрията и държавните институции, Сп. „Икономика”, брой 3, С., 2007 г., стр. 22 – 23.
32. Дечев, Т., Социалният диалог в частния охранителен сектор в контекста на дебатите за сигурността и здравословния и безопасен труд, Сп. „Здравославен и безопасен труд” (Специално юбилейно издание „100 години Инспекция по труда в България”), бр. 12, 2007 – бр. 1, 2008 г., С., стр. 82 – 85.
33. Дечев, Т., За дилемата „внос на работна сила или „производство” на собствени човешки ресурси”, Сп. „Панорама на труда”, брой 1, С., 2008 г., стр. 14 – 20.
34. Дечев, Т., Индустриалните отношения и гъвкавите форми на работа (на основата на опита, натрупан при работата от разстояние), В „Гъвкавост и сигурност на заетостта в малките и средни предприятия в България. Резултати от изследвания за състоянието и перспективите”, Под редакцията на проф. Катя Владимирова, С., Издателска къща „Шанс” АД, 2008 г., стр. 53 – 88.
ІІ. Доклади на конференции в областта на политологията и индустриалните отношения.
1. Дечев Т. Развитие, актуално състояние и необходимост от реформа при правилниците за безопасност на труда, Работен семинар: „Правилниците по безопасност на труда – състояние, необходимост от осъвременяване и перспективи за развитие“, С., 20 юли 2000 г.
2. Дечев Т. Компенсациите за вреден труд – актуално положение и възможности за хармонизация с добрата европейска практика, пленарен доклад на Семинар за социалните партньори и представители на други организации на тема: „Компенсациите за вреден труд“, организирана от МТСП и Делегацията на Европейската комисия, 12 септември 2000 г., С., отпечатан изцяло в „Безопасност и трудова медицина“, год. ІІ, бр. 5, 2000 г., стр. 2 – 7.
3. Detchev T. The Role of the Social Dialogue in the Transition to Social Market Economy and Democracy, Conference on European Employment and Social Policy and Enlargement, organised by the European Commission, Directorate – general for Employment and Social Affairs, working session: Social dialogue in the Acquis, Prague, 11-12 May 2000.
4. Дечев Т. Социалното сътрудничество – фактор за добри условия на труд и успешен бизнес, встъпителен доклад на Първата национална среща на областните, отрасловите и браншовите съвети по условия на труд, анотирано в „Безопасност и трудова медицина“, год. ІІІ, бр. 1, 2001 г., стр. 2.
5. Дечев Т. Българските геополитически и социални алтернативи, доклад пред Национална дискусия: „Бъдещето на България – алтернатива за икономическо и социално развитие“, организирана от КНСБ, С., 3 септември 2002 г., отпечатано изцяло в „Синди труд“, год. ІV, бр. 8 – 9, 2002 г., стр. 9 -13.
6. Дечев Т. Сравнителен анализ на индустриалните отношения в страните – кандидатки за членство в ЕС, доклад пред Национална дискусия: „Нови предизвикателства към колективното трудово договаряне“, организирана от КНСБ, С., 2 октомври 2002 г., анотиран в „Синди труд“, год. ІV, бр. 8 – 9, 2002 г., стр. 20 -21.
7. Дечев Т. Мястото на работата от разстояние във фирменото управление и в европейските индустриални отношения., Научна конференция на тема: „България и световното стопанство – тенденции и перспективи“, организирана от катедра „Международни икономически отношения“ при УНСС, 16 май 2003 г., научна секция „Фирмено управление и предприемачество. Потенциал за развитие на българския бизнес“, София.
8. Дечев Т. Възможна ли е (квази)националистическа алтернатива? Доклад на Института за интердисциплинарни изследвания, София, 2002 г. Изнесен на Конференция на Българската асоциация за политически науки, март 2003 г., поместено на 07 януари 2003 г. в http://www.oshte.info
9. Dechev T., The Sectoral Social Dialogue in Bulgaria, Report for the seminar “Social Dialogue in the EU: Practices and Perspectives for New Member States”, organized by LASAIRE and the Economic and Social Council of the Republic of Bulgaria, Sofia, 11 April 2008, available on CD. Programme of the seminar available on: http://www.lasaire.net/pdf/biennale9_ed2008_programme_sofia.pdf Proceedings of the seminar available on: http://www.lasaire.net/pdf/biennale9_ed2008_seminary_bruxelles_compte-rendu_en.pdf
10. Дечев Т. Индустриалните отношения и гъвкавите форми на работа (на основата на опита, натрупан при работата от разстояние); Доклад изнесен на Научно – практическата конференция „Гъвкавост и сигурност на заетостта в малките и средните предприятия”, Университет за национално и световно стопанство, Проект „Гъвкавата заетост в малките и средните предприятия в България: състояние и преспективи за развитие”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” при МОН; 28 ноември 2008 г., УНСС, София.
ІІІ. Участие в международни проекти като експерт по индустриални отношения на Европейската комисия.
1. Detchev Teodor, Rumiana Gladicheva, Vesselin Ilkov, The Evolving Structure of Collective Bargaining in Europe 1990 – 2004. National Report. Bulgaria. In: Project Report “The Evolving Structure of Collective Bargaining in Europe 1990 – 2004. A Comparative Analysis Based on National Reports in the Countries of the European Union”., Research Project Co-financed by the European Commission and the University of Florence (VS/2003/0219-SI2.359910), University of Florence – European Commission, 2005; Detchev T., Part 3. Levels of Collective Bargaining in Bulgaria, p. 32 – 35; Detchev T., Part 5. Main Content of the Collective Labour Agreements, p. 40 – 50, http://eprints.unifi.it/archive/00001154/
Синтезиран вариант на цялото изследване “The Evolving Structure of Collective Bargaining in Europe 1990 – 2004. A Comparative Analysis Based on National Reports in the Countries of the European Union” е поместен в: Industrial Relations in Europe – 2006, European Commission, Directorate General for Employment, Social Affairs, Equal Opportunities, Unit F.1, Brussels, June 2006, Chapter 2, The Evolving Relationship Between Collective Bargaining and the Law in the Member States, p. 41 – 55.
Текстът е достъпен и в Интернет на адрес: http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/ir_report2006_en.pdf
2. Monographs on the Situation of Social Partners in Acceding and Candidate Countries. Trade Sector, Universite Catholique de Louvain, Institut des Sciences du Travail, December 2003, Project VT / 2002 / 83, Research project conducted on behalf of the Employment and Social Affairs DG of the European Commission, Authors of the Report: Olivier Hoff and Alexandre Chaidron, Network of national experts – Bulgaria: Rumiana Gladicheva and Teodor Dechev, http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/Represtudies/2003_etude_commerce_en.pdf
3. The Situation of Trade Unions and Employers’ Organisations in the Electricity Sector in the 10 New Members of the European Union and in Bulgaria, Romania and Turkey, Universite Catholique de Louvain, Institut des Sciences du Travail, December 2004, Project VC / 2003 / 0451, Research project conducted on behalf of the Employment and Social Affairs DG of the European Commission, Author of the Report: Marinette Mormont, Network of national experts – Bulgaria: Rumiana Gladicheva and Teodor Dechev, http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/Represtudies/2004_rapport_electricte_peco_en.pdf
4. Monographs on the Situation of Social Partners in Acceding and Candidate Countries. Intersectoral Level, Universite Catholique de Louvain, Institut des Sciences du Travail, March 2004, Project VT / 2002 / 0215, Research project conducted on behalf of the Employment and Social Affairs DG of the European Commission, Authors of the Report: Marinette Mormont, Network of national experts – Bulgaria: Rumiana Gladicheva and Teodor Dechev, http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/Represtudies/2003_rapport_intersectoriel_peco_en.pdf
5. Monographs on the Situation of Social Partners in Acceding and Candidate Countries. Textile Sector, Universite Catholique de Louvain, Institut des Sciences du Travail, March 2004, Project VT / 2002 / 0215, Research project conducted on behalf of the Employment and Social Affairs DG of the European Commission, Authors of the Report: Alexandre Chaidron, Network of national experts – Bulgaria: Rumiana Gladicheva and Teodor Dechev, http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/Represtudies/2003_rapport_final_du_textile2finalversionpapier2_en.pdf
6. Monographs on the Situation of Social Partners in the New Member States and Candidate Countries. Road Transport Sector, Universite Catholique de Louvain, Institut des Sciences du Travail, October 2004, Project VC / 2003 / 0451, Research project conducted on behalf of the Employment and Social Affairs DG of the European Commission, Authors of the Report: Alexandre Chaidron and Delphine Rochet , Network of national experts – Bulgaria: Rumiana Gladicheva and Teodor Dechev, http://ec.europa.eu/employment_social/social_dialogue/docs/Represtudies/2004_rapport_route2_relu2_2_final_en.pdf
IV. Научни публикации в областта на строителните конструкции.
Над 40 публикации в областта на огнеустойчивостта на стоманабетонни конструкции, устойчивост на стоманени цилиндрични черупки и други.
X. ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ОПИТ:
Титуляр на дисциплини 2003-2009 г. като хоноруван преподавател и гост-лектор:
1. “Трудови конфликти и индустриални отношения”- Магистърски факултет, НБУ. 2003 – 2009 г.
2. “Европейски аспекти на индустриалните трудовите отношения“ – МФ, НБУ. 2003 – 2009 г.
3. “Индустриалните отношения като елемент на икономическата социология” – Европейски бизнес колеж “ФУМИ – Интелект”. 2003 – 2008 г.
4. Социология – УНСС – 2008 – 2009 г.
Iztochik: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2009/09/22/i-vse-pak-koi-sym-az.401604