Стачките с искания за “достойно заплащане на труда”, “равни заплати за равен труд”, “увеличение на заплатите” и пр. издават неосъзнаване на проблемността на масово използвания модел “постоянна заплата с бонуси и премии”, използван при заплащане на трудови заетости. Вместо получаване на безпроблемен оптимален модел, чрез конкурс между учени, държавни чиновници “експерти” кърпят нормативите за заплащане на труда с нови недомислия, узаконявани от некомпетентни депутати.
Адекватни заплати на трудова заетост се получават само от модела “разделно почасово заплащане”, по часови тарифи за всеки от няколкото вида трудови дейности, съставящи всяка трудова заетост, подготовките им и технологичните им паузи, базирани на измеренията: времетраене, сложност, условия и производителност. Персоналната заплата за заемана длъжност в определен времеви период е кумулата на почасовите заплати, изчислявана по формулата: “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = минимална тарифа на едночасов труд х времетраене х сложност х условия х производителност”.
Минималната тарифа на едночасов труд по икономическия си смисъл е подобна на минималната заплата, но е равна на цената на трудова дейност, при която четирите й измерения имат стойност единица. Минималната тарифа се определя от парламента, в зависимост от курса на лева спрямо еврото, и ежегодно се актуализира от всички работодатели с процента на годишната инфлация или дефлация.
Измерението времетраене е брой часове, умножени по 1 за дневен труд или договорено за нощен труд, примерно 1,5. Измерението сложност има стойност, равна на трибалната оценка на професионализма на работещия, получена при последното му атестиране, а за длъжности, където няма атестиране, е число, изчислено по формулата “времетраене на професионалните образования / времетраене на основното образование”. Измерението условия е произведение от експертните оценки за вредност на условията, равна на “1 + договорени оценки за стрес и риск” и трибалната оценка за отговорност. Ключовото измерение производителност е произведение от числото “изпълнение на трудовата норма” и оценката, правена от работодателя, на качествеността на резултата от конкретната трудова дейност, по признаци, определени в трудовия договор на наемника. При неадекватни оценки на качественост наемника съди работодателя си.
Пример: При минимална тарифа за час трудова заетост 5 лв. и за дневен труд 1, операция извършвана от лекар с професионализъм 2,5, оценка на условията на труд 2, оценка на постигнатата качественост 1, за двучасова операция той получава 50 лв. При постигната качественост 2, заплатата е 100 лв., а при качественост 0,5 заплатата ще бъде 25 лв.. За същия период на заетост, същият лекар може да има още заплата за часове подготовка на операцията, часове консултации и пр.
Информацията за извършваните трудови дейности, основни или съвместителски, се попълва в трудовите досиета на наемника, веднага след завършване на работно денонощие. Заплатите за договорените периоди се превеждат по сметката на наемника. При закъснение на превод, работодателят плаща договорена компенсираща лихва.
Единствено оптималният модел за заплащане на трудова заетост дава възможност на наемника сам да изчислява заплатите си, хармонизира интересите на наемниците и работодателите, работи безпроблемно при постоянни, сезонни или временни заетости, при всички професии и длъжности – изпълнителски и ръководни. Формулата на модела се определя чрез закон, а числовите оценки на параметрите се договарят от наемниците или профсъюзите, в зависимост от конкретните условия на труд.
Увеличенията или намаленията на индивидуалната заплата зависят от измененията на условията на труда, измененията в професионализма на работещия, което е негов проблем, и конкретните оценки на неговите почасови индивидуални производителности, но не и от обществената производителност на труда – средната стойност на индивидуалните производителности на труда на всички работещи в държавата.
Заплащането по адекватния модел е заплащане на доказани трудови резултати. За непрестижни длъжности или нетърсени местоработи, необходимите наемници се привличат с договорено увеличение на множителя условия на труд. Заплащането по адекватния модел не включва бонуси, привилегии, комисионни, проценти, чрез които наемниците източват потребителите и данъкоплатците, няма уравниловки и тавани на заплатите. Футболните звезди, топмениджърите, банкерите и пр. не могат да получават фантастични заплати, чрез изнудване на фенове, акционери, кредитополучатели, данъкоплатци и т.н.
Осъзнал, че заплащането на труда е справедливо, само когато става по оптималния модел, наемникът става неманипулируем за участие в безсмислени протести и стачки. Работодателите, използващи оптималния модел, дават заплати на своите наемници, работещи по техните технологии, само за доказани конкретни трудови резултати, управляват ефективно фонда си работна заплата и водят икономически обоснована политика за роботизация. Работодателите извършват на наемниците си услугата удържане и внасяне на данък общ доход и осигуровки.
Информацията, включена в статията, е резултат от непоръчано изследване на проблемите, пораждани от неадекватните заплащания на трудовите заетости. Получената информация се предоставя на работодателите, профсъюзите, на властта, партиите и пр.
Венелин Чалъков
Бихме Ви изпратили мейл на автора на тази статия, за да Ви информира за източниците си, но за съжаление г-н Венелин Чалъков е починал неотдавна.
Здравейте,
бихте ли споделили кои са източниците на информация, които сте ползвали, за да напишете статията?
Благодаря Ви предварително!