Иван Бакалов, e-vestnik.bg
.
Някои констатации на т. нар. изслушване по проблемите на медиите в България в Брюксел бяха определени като медийна война.
На медийния фестивал в Албена отново се говори за такава война.
Повдигнатото обвинение срещу издателите на „Труд” и „24 часа” Павлов и Донев и то ли е част от тази война? С какво тези двама собственици на вестници са по-съмнителни от другите двама – Пеевски-Кръстева?
Проблемите на българските медии не са някакви борби между издатели.
За какво толкова да воюват издателите, като почти всички печатни и интернет медии са на загуба? В България има 15 национални всекидневника, без спортните, и на пръстите на едната ръка се броят тези, които не са на пълна загуба.
Повечето са на издръжка от издателите си от години. Никаква конкуренция не може да мотивира такива войни. Собствениците на бТВ и Нова ТВ, за разлика от вестниците, делят значителни приходи на пазара. Защо между тях няма такива войни?
Войните са за друго.
Може някои да се правят, че не забелязват и да не искат да го признаят, но българските медии от няколко години насам се държат като по времето на Живков. Тоталитарен печат в демократични условия. Има теми табу, премълчават се тотално факти и новини, вихри се долна пропаганда, каквато и комунистическият печат не е постигал. Вестници превъзнасят образа на нашия пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, жълти издания пускат слухове и измислици за неговите политически противници. Брутална, кална преса. Сред тези издания има няколко, които се правят на независими и претендират за качествена журналистика. Но също обслужват властта по свой начин. Може да пишеш само проверени факти, да не използваш грубости в заглавията и измислици, но това още не е качествена журналистика, щом спестяваш факти и си затваряш очите пред истинските проблеми. Така ти си просто част от тоталната пропаганда, но на друг глас.
Това, което наричат война, е нещо много просто – една издателска група (на Пеевски – Кръстева), със своите вестници и телевизии сляпо и безогледно обслужва властта. Това иска банката, която седи зад тези медии – Корпоративна търговска банка. Всеки може сам да пресметне – 1 милиард държавни пари в нея носят годишна лихва поне 12-13 процента, чрез раздадени кредити. От своите пари в тази банка държавата взима трохи – около 3 процента лихва.
С тези 100-ина милиона годишно, паднали като от небето наготово, мустакатият банкер може да издържа колкото си иска медии, а и да купува още. И, разбира се, ще обслужва сляпо властта, натискайки докрай педала на няколко добре платени лайномета.
Кой се занимава с този въпрос в медиите? Кой се опитва да разбере колко точно са парите на държавните гиганти като Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй” и т. н., още десетина големи фирми и ведомства в тази банка – 1, 2 или 3 милиарда? По времето на стария министър Трайков, неговото министерство даде една мижава информация, която не разкриваше цялата истина по въпроса.
Това е истинският проблем на медиите.
По този начин те са смачкани и превърнати в проститутки. И това е защото няма достатъчно журналисти с достойнство. Както казва Ботев – няма власт над оная глава, която не иска власт. Редакциите са пълни с хора, готови да се хвърлят веднага на килимчето на главния си редактор; главни редактори, които са готови на всякакви мерзости, щом само им подскаже издателят. Няма идея да се отстояват принципи на професията, да се публикуват неудобни неща.
Сега издателите Павлов и Донев ще бъдат превърнати в мъченици. Те се оказват недостатъчно послушни, не обслужват достатъчно властта. Да, разправията за собствеността на вестниците „Труд” и „24 часа” беше срамна за българските медии, както писахме в e-vestnik още навремето (виж тук).
А как придоби медиите си Пеевски? „Труд” и „24 часа” поне малко се опитват да спазват професионални стандарти, вместо да леят пропаганда като „Телеграф” и „Стандарт”, например. На журналистическата колегия й стана ясно, че сега „Труд” е много по-свободен вестник и по-приветливо място на работа, отколкото по времето на Тошо Тошев. Да, и вестниците на Павлов и Донев също премълчават, също са част от съвременния бойкоборисов тоталитарен печат. Медиите са негов образ и подобие. Той е силният на момента. Той не харесва независими медии. И ги подчинява по един или друг начин. Това става лесно, защото повечето журналисти и шефове във вестници и телевизии са с манталитета на слуги.
И така се очертава ситуация като в Русия – контролирани медии, контролирана демокрация. Там, казват, имало две партии – на телевизията и на интернет. Същото е и у нас. Презентацията на журналиста Асен Йорданов на изслушването в Брюксел е достатъчно ярка илюстрация (виж тук). Той се беше постарал да намери колко български телевизии и вестници са пуснали новината, че по информация на ЦРУ българският премиер в миналото се е занимавал с престъпна дейност. Нито БНТ, нито бТВ, нито Нова ТВ съобщиха това, както и никоя от големите медии. Едно към едно като във времето на Живков. Западният печат пише (в случая „Тагесцайтунг”), българският мълчи. Иначе много обичат да цитират какво писали в западни вестници за България, стига то да не засяга Борисов.
Един активен блогър – Асен Генов – тия дни пусна съвсем на място като цитат крилата мисъл на Джорд Оруел: “Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар.”
Българските медии са пиар агенции на властта.
Само че сега има интернет. И в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите. Срива се доверието в тях. Когато прикриваш някоя истина дълго, то е като да натискаш надолу под водата една топка. И в един момент тя се извърта и изскача неудържимо нагоре.
Ще дойде ден същите медии слуги, които сега лъскат имиджа на Борисов, да го цапат с катран. Без никакъв свян. Ще си намерят нов господар и ще скачат по главата на стария. Неизбежно е.
Само че на какво разчитат слугите по редакциите? Не виждат ли, че никой няма да издържа безкрайно толкова много губещи вестници? Губещи не на последно място заради слугинажа. Какво ще работят утре, като почнат съкращения (те започнаха дори във вестниците на Пеевски)? Ще дойде ред и да закриват един или друг несъстоятелен вестник.
