Първите случаи на наложено вето (което не е точно вето, защото е само „отлагателно“) от страна на президента Росен Плевнелиев – върху Закона за съдебната власт и Закона за горите – за съжаление като че ли оправдават страховете, че новият президент няма как да е „независим“ от едва ли не назначилия го за такъв, премиера Бойко Борисов.
Колцина забелязаха, че новината за първото вето на Плевнелиев всъщност дойде от Борисов, който обяви, че президентът щял да наложи вето върху Закона за съдебната власт, и че той (Борисов) го подкрепял? (Има си хас да не подкрепи решение, което по всяка вероятност е именно негово…)
Мотивите на президента да наложи вето на двата закона изглеждат като преразглеждане-рециклиране на позициите на Борисов – ход, който министър-председателят често прави при противоречиви решения, само че сега използва президента за това.
Както мнозина други, и аз уважавам президента Росен Плевнелиев като личност и доказал се професионалист в бизнеса, а и като инфраструктурен министър!
За мое съжаление обаче явно се сбъдват опасенията на всички нас (сигурно трябва да включа тук и г-жа Юлияна Плевнелиева), които не смятахме за добра идея един способен технократ, очевидно вършещ добра работа в правителството (като изключение от правилото на министрите), да бъде натикан в силно политическата роля на президент на републиката.
Колцина си спомнят как премиерът Борисов обяви кандидатурата на бъдещия президент – как в един късен летен следобед заяви, че в ранния следобед казал на Плевнелиев, че той (Плевнелиев) щял да бъде кандидатът на ГЕРБ за президент?
Между 2008 и 2012 г. искрено се забавлявах да чета и слушам как западните анализатори се надпреварваха да анализират политиката на тогавашния президент (сега премиер) на Русия Дмитрий Медведев уж като нещо различно от политиката на коронясалия го временно за държавен глава чрез флагово-конституционен маньовър Владимир Путин. Медведев така си и остана най-малко общо кратно на Путин (въпреки удивителните за мен надежди на разните западни експерти).
Сега обаче не ми е толкова забавно. Вместо това сериозно се чудя, дали в нашия случай все още да тая надежди, че президентът Росен Плевнелиев може и да не се окаже „българския Дмитрий Медведев“, назначен временно да топли мястото, докато на Бойко Борисов му дойде време да се кандидатира за президент?
Иван Диков,
