Гейове от вси страни…
съединявайте се,
ми се пощя да изпиша като заглавие, но твърде неприлично ми се видя, та реших да се въздържа. Инак подобен лозунг подхожда за акции като предвижданата манифестация на хомосексуалистите за края на този месец.
Интересни са ми идеологизацията и философията на гей културата. Масовите идеологии се сринаха с трясък през XX век, мнозина политолози и историци отбелязват това – кой с прискърбие, кой с радост, кой с безразличие… На тяхно място обаче никнат странни шариатско-терористични гюрлючета или – все по-розови и пищни – предизвикателните трендафили на маршируващата хомосексуалност…
Прочетох, че и посланикът на САЩ г-н Уорлик е обещал да се включи в гей похода тази година, в марша на адептите на еднополовата любов за права и свободи, с което вероятно да изрази държавната подкрепа на най-великата сила към тази част от обществото…
Няма да скрия, че е забавно, но взе да ми поомръзва. Като вече многолетен медиен работник, леко се дразня от монотонността на темите в новинарството… Наближи ли 10 ноември, почват едноседмични анализи на „прехода“, напоителни интервюта за „преврата“, умилителни спомени на поборници и неуспели политици, мечтаещи за реванш… Дойде ли началото на лятото, от няколко години се изписват и изговарят стотици приказки за гей парада, националисти плашат с разправа, после самият гей парад се оказва
повече полицейски, отколкото гейски…
Тази година само г-н Уорлик и БПЦ са новото. БПЦ, която често съм подлагал на критика за какво ли не, порица готвеното шествие като неестествено и подбуждащо „към съблазън“, а гей защитниците скочиха срещу клира, че нямал право да се меси… Да забрани няма право, а да си каже мнението – има. Това е и моето мнение, като изключим „съблазънта“. Щото, нали, всеки си намира различна съблазън.
Мнозина обаче недоумяват относно причините за въпросния гей парад. „Защо им е нужно това – не разбират те. – Нали никой не им забранява да са гейове? Нали никой не ги уволнява по тази причина, никой не им пречи да следват, да завоюват академични титли, да стават преподаватели, журналисти, телевизионни водещи, посланици, депутати, министри? За какво още се борят тези хора, демонстрирайки сексуалните си предпочитания така настойчиво и артистично?“
Борят се да променят норми, прозрях аз. Един такъв младеж идеолог, посветил времето и ума си на войнстващия хомосексуализъм, ме порица, загдето съм употребил в един свой текст термина „хомосексуалист“. Трябвало да казвам „хомосексуален“, за да не обиждам общността. Суфиксът „ист“ съдържал негативен оттенък, препращал към думи като „фашист“ и „комунист“…Младежът остана глух към аргументите, че имаме много думи, като „фрезист“, „абстракционист“, „енциклопедист“, „каратист“, „барабанист“, „монтажист“, „пианист“ и прочее с подобен суфикс, които не обиждат въпросните лица и професии. Тези си езикови претенции той почерпил в САЩ, гдето живее и откъдето ни дойде и нормата да не казваме „негър“, защото обиждало, а „афроамериканец“… Сякаш ние, българите, и нашите деди сме прекарвали преди два-три века черни роби от Африка да ни берат памуковите плантации… И сякаш толерантността е патент, който чичо Сам пръв е регистрирал, та трябва да го следваме в приоритетите му и да искаме разрешение какво да толерираме и какво не, според неговите лингвистични реформи.
По-горе споменатият младеж ми сподели с гняв и колко обиждала неговата същност
гледка на целуващи се момче и момиче,
как това накърнявало правата му, как хетеросексуалните реклами и изкуство само със съществуването си непрекъснато и нагло му натяквали, че е различен, и как той щял да се бори с тях.
Но за какво е този парад, все пак? Може би гей общността иска да не секат горите? Може би желае да не се дупчи за шистов газ? Може би чрез сценки и пърформанси тези люде събират пари за пернишките покриви и комини?
Не – те искат да кажат – ние сме гейове, ние сме тук, ние сме горди, ние сме прави, ние сме нормални. В крайна сметка – ние сме нормата.
Но не сте, скъпи момчета и момичета. Вие сте само допустимо отклонение от нормата. При условие че не правите тъкмо от своята сексуална ориентация най-важния стожер на личността си, знаме на своята духовност, емблема на присъствието си върху тази планета, нямам нищо срещу вас. Имам приятели с такава ориентация; да са живи и здрави, бива ги, слава богу, и в други области.
Ако днес приемем, че да си хомосексуален е норма, то излиза, че различното – хетеросексуалността, е отклонение?
Ако хомосексуалността е норма, защо да отказваме нормалност на зоофилията? На ексхибиционизма? На педофилията? На некрофилията? Откъде накъде?
Педофилските увлечения на героя на Набоков Хумберт Хумберт са описани с такова човеколюбие, вещина и познаване, че само неграмотен не би се трогнал… Философът Жан-Жак Русо пък си признава в „Изповеди„, че има ексхибиционистични наклонности – и практики…
Какво по-точно искате? Да ви забележа, че сте гейове? Да ви уважавам тъкмо за това? Но и без владиците и свещените писания е ясно, че не любощенският мерак на човека е най-важното му качество, че не той е повод за гордост, а – в най-добрия случай, е само пренебрежим детайл от особеностите на личността.
Изпъчете се, моля, с нещо друго.
Бойко Ламбовски,
в. „Сега“
Подчертавам:
„Tе искат да кажат – ние сме гейове, ние сме тук, ние сме горди, ние сме прави, ние сме нормални. В крайна сметка – ние сме нормата.
Но не сте, скъпи момчета и момичета. Вие сте само допустимо отклонение от нормата. При условие, че не правите тъкмо от своята сексуална ориентация най-важния стожер на личността си, знаме на своята духовност, емблема на присъствието си върху тази планета, няма да ви кажа нищо.
И ако днес приемем, че да си хомосексуален е норма, то излиза, че различното е хетеросексуалността, че тя е отклонение?
Ако хомосексуалността е норма, защо да отказваме нормалност на зоофилията? На ексхибиционизма? На педофилията? На некрофилията? Откъде накъде?…“