Фламандски град привлича като магнит български емигранти

Защо Гент се превърна в обетована земя за много българи

Проф. Кръстьо Петков,  в. „Сега“

Във фламандската община Гент (Белгия) живеят над 10 000 български имигранти. По-голямата част от тях са се заселили след приемането на България в ЕС. С какво градът е толкова привлекателен за българските гастарбайтъри и защо желаещите да се върнат в родината са в пропорция 1:10? Може ли този фламандски регион да се превърне в прототип на едно бъдещо европейско мултикултурно съжителство? Кое накара кмета на общината да покани четирима български полицаи за едномесечна теренна работа с белгийските им колеги сред българската общност?

Проактивната социална агенция

„ЕС взе решение за присъединяване на нови членове, пренебрегвайки факта, че нито изпращащите, нито приемащите страни са били готови да се справят с бума на имигрантите. Белгия е типичен пример за това: разширяването на изток я заварва с най-благоприятното законодателство за легално пребиваващите чужденци: всеки от тях още от първия месец има достъп до социални помощи“, казва президентът на публичен център за социални услуги, в т. ч. за чуждестранни граждани (OCMW) Геерт Версник, бивш депутат, опитен политик либерал, със солидни познания и свое виждане по имигрантската тема. А те са наистина щедри: стигат до 1100 евро на месец (отделно са помощите за деца – около 600 евро; както и при безработица – 700 евро и т.н.). „Как тогава да не сме магнит за прииждащите отвсякъде имигранти? Бюджетът на за социални помощи е 170 милиона евро, не може да работим повече при старите условия“, обобщава той.

Това е и причината преди две години да се промени законът. Сега помощи се получават след третия месец, ако чужденецът отговаря на няколко условия: да е подписал договор за интеграция (в който изучаването на местния език е първостепенен ангажимент, както и задължението да не се отказва предложена работа); да спазва местните закони и да сътрудничи с институциите. Резултатът е налице: броят на имигрантите, получаващи помощи, е спаднал с около 70%. Което означава, че почти с толкова са се увеличили тези, които се самоиздържат.

Версник се оказа и отлично ориентиран експерт по етническата проблематика. Подчертава, че българската общност в Гент е достатъчно забележима, но не е единна; институциите вече са се научили да правят разлика между българските роми, българските турци и „другите българи“ (които видимо са малцинство в този ареал). Как пристигат и по-какъв начин се адаптират нашите сънародници, е въпрос, който също получава компетентен отговор: ромите отиват най-напред при своите мургави събратя, намерили убежище преди тях (главно в периода след 2002 г.); турците се настаняват при (или в близост до) гастарбайтъри от южната ни съседка, отдавна формирали свои етнически територии във фламандския град; останалите българи се устройват кой както намери. И при трите категории имигранти обаче доминира моделът: първо, полулегално/несигурно пребиваване; после легализация; накрая (след 3-4 години) мнозина ги спохожда успехът – да имат препитание и жилище.

КОМПАС – посредник и интегратор

Лариса от Шумен, имигрант със 7-годишен стаж, е служител на КОМПАС – неправителствена институция, специализирана в работата с имигранти. НПО-то, за което работи в екип с местни и чуждестранни експерти, е своего рода посредник между общинските власти и имигрантите; както и място, където практически се работи за успешно приобщаване на чужденци: сключват се договори за интеграция; изучават се езици; предлагат се услуги за улесняване на началната адаптация и др. Лариса потвърждава оценката за вътрешното деление на българските имигранти на посочените три микроетнически групи. Борави и с числа, защото при нея се съхраняват над 1000 досиета на български граждани, минали през филтрите на интеграционния процес. Могат да се откроят три категории имигранти от гледна точка на това кой как успява: 1. Сървайвъри (главно роми, за част от които белгийската система за социално подпомагане е реализация на изконната мечта да живеят волно, да раждат куп деца и да не работят); 2. Прекариат (препитаващи се със случайна работа, жестоко експлоатирани на черния пазар на труда, с мизерни доходи); 3. Успели интегрирани (със сигурна работа и възможност за кариера, в т.ч. в белгийски институции).

На раздяла Лариса съобщава, че от няколко месеца са учредили Българско сдружение, а от есента ще открият и българско училища за около 60 деца. И двете инициативи се случват със съдействието на белгийските власти. На въпроса: „Помага ли ви българската държава?“, отговорът е: „Да, обещаха учебни материали“!

Тяхната полиция: пази, но и възпитава!

„Нашата полиция ни пази“ – в това ни уверява един български ведомствен бард. Белгийската полиция прави още нещо: работи сред имигрантските общности, стараейки се да култивира у тях не само уважение към местните закони, но и към местните житейски порядки и традиции. „Ние сме общностно базирана полиция“, разяснява Филип Расхарт, командир на екипа, в който са били включени българските полицаи.

За повода, който ни води в полицейското управление в Гент, по-подробно говори главен комисар Марк ван дер Бауед – висш началник с професионално самочувствие, шлифован език на общуване с журналисти и външни експерти и точни оценки за имигрантската ситуация. От него научаваме, че идеята на кмета на Гент да се покани група български полицаи за теренна работа с наши сънародници е пилотен проект с по-дълбок замисъл. Българските офицери следват пътя на свои колеги от други страни, пребивавали преди тях в община Гент. Съвместно с местната полиция двама от българските специалисти следователи са проучвали нелегалния имигрантски бизнес; другите двама са работили като квартални в гетата и микромахалите, населявани от нашенци.

За главния комисар проблемът с българските имигранти не е толкова в битовата и организираната престъпност (за втората казва, че практически не съществува в Гент). Тревожи го сблъсъкът на двете култури: имигрантската и белгийската – във вреда на местната. Да хвърляш навсякъде безразборно боклук, да вдигаш шум на улицата и в жилището до среднощ, да се самонастаняваш в къща, която не е твоя, и други подобни са навици, които местните жители категорично не приемат.

Още по-опасна е тенденцията за разрастване на черния труд

Схемата е ясна – българи с неуреден престой биват наемани чрез фиктивни или легални фирми, чиито собственици най-често са стари турски гастарбайтъри. Експлоатацията е жестока – българите работят срещу 2-3 евро на час, което е в пъти под белгийските стандарти!

„За нас това е недопустимо, тук е заровен коренът на злото“, твърди полицейският началник. И заключава, че ако българската имигрантска общност беше малка, тези лоши социални практики нямаше да се забележат. Но само редовно регистрираните българи са надминали 7000 души; с нелегално пребиваващите вероятно ще са около 7% от цялото население на Гент. Което ги прави значим фактор в живота на този полис, от памтивека бил атрактивно място за всякакъв род номади.

Какво прави „тяхната полиция“,

когато констатира нарушения от подобен характер? Предава преписката на социален/трудов прокурор, какъвто отдавна има в белгийската правосъдна система. Не пристъпва към депортиране, както правеше бившият приятел на Бойко Борисов – Никола Саркози. Нито пък изхвърлят на улицата самонастанилите се – „нямаме право; според белгийските закони, ако един човек е влязъл и живее в дадено жилище, дори да не е негово, можеш да го извадиш само със съдебно решение“, обяснява главният комисар. Впоследствие разбираме, че тази вратичка се ползва за т.нар. House milking (издояване на жилища) – когато новодошлите имигранти се настаняват по 9-10 души в стая, за радост на трафикантите и рентиерите.

Нашият десант завършва с инцидентна среща с български имигранти в един от кварталите на Гент – недалеч от крепостта, непосредствено до емблематичния жилищен комплекс „Дупката на свещеника“. На двете кьошета на улица „Скръб“ (Боже, каква символика!) са разположени две култови заведения, чиито собственици са българи. Едното е магазин „България“, в който продавач е баба Кунче от Кубрат. Другото е кафене „Интрига“, чийто управител е Христо от Попово. В магазина, където има изобилие от хранителни продукти и питиета с български произход, си купуваме вафли „Бойко Борисов“. При Христо разговаряме на бутилка бира с наши гастарбайтъри, върнали се от смяна. Те са шофьори, куриери, чистачи и др.; работното място им е сигурно, със заплащане и осигуровки по белгийски стандарти.

Какво научихме от десетината сънародници, които без колебание отнесох към категорията „успели интегрирани“?

Всички са напуснали България преди години, подгонени от мизерията и липсата на перспектива за работа и бизнес (тяхното пътешествие, образно казано, е било от робството към обетованата земя; направили са го, без да дочакат българския Мойсей). Имат работа, от която са доволни (местните жители ги уважават, с някои са приятели). 40% имат собствени жилища, закупени на приемливи цени с ипотечни кредити. Децата им учат във фламандски училища и владеят по още един чужд език. Не възнамеряват да се върнат в България (с изключение на един – след като се пенсионира, щял да иде на село).

Гент не е обетован град в библейския смисъл на думата. Но община Гент (местните жители и пришълците от над 180 националности) със своите иновативни, социално включващи практики може да се превърне в модел за това как без конфликти, санкции и депортиране може да се реализира идеята за единното европейско гражданство.