Никола Й. Вапцаров (07.12.1909 – 23.07.1942)
Днес се навършват 70 години от гибелта на поета.
Роден на 24 ноември – нов стил 7 декември – 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. „Соболева акция“. Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски по поръчение на БКП. Арестуван, заради тази му дейност, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян.
Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г.
Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.
ЗЕМЯ
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя - не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но... земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
над мойта
земя.
Ти чувстваш дълбоко
сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
раснат безбройни цветя.
Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
и разлюляна
в метежи.
По Беласица телени мрежи...
============-==============
LAND
This land,
That I am treading on now,
This land,
That is woken by the south in the spring.
I do not know this land – my land,
This land, forgive me for saying: Is somebody else’s!
I head out early.
Along a factory road
Countless workers clothes swarm together.
We are merged into one heart, one mind,
But this country… is not mine!
Above my land,
In spring-time
Splendor is reflected
Waterfalls storm from the radiant Sun.
You feel it close to your heart,
And watch as endless rows of flowers blossom.
Above my land,
Up to the skies
Pirin rises.
The pines chant Ilinden stories in a chorus.
Above Ohrid, the azure blends into the space,
And further beneath, rainbows are glistening as one on the Aegean.
I will recall,
And the blood will rush to
My heart, melting into some kind of gentleness….
My birth place! A place so beautiful….
Mothered in storms,
Nursed with blood amid fierce blizzards.
Along Belassitza wire-nets…
NIKOLA VAPTSAROV
