Извадка от стенограмата от заседанието на Правната комисия при българското Народно събрание от 12 юли т.г., на което Стефан Манов представи позицията на Обществените съвети на българите в чужбина, във връзка с готвените промени в Избирателния кодекс
http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/steno/ID/2547
Искра Фидосова:
Последно изказване. Заповядайте.
Стефан Манов:
Аз съм представител на Френско-български форум и обществен съвет на българите във Франция.
Благодаря за предоставената ми възможност. Ще бъда пределно кратък, за да не злоупотребявам с вашето време.
Исках да кажа две думи за гласуването в чужбина и това, което се предвижда в предстоящите промени.
Само ще напомня, че на последните избори за Народно събрание в чужбина гласуваха 156 хиляди души. Въпреки, че аз не правя деление на гласовете откъде са дошли, но за тези, които го правят, ще посоча, че към 70 хиляди гласа бяха от Западна Европа и Северна Америка. Това е повече от 20 избирателни района в страната, взети поотделно. Гласовете от Западна Европа и САЩ са повече и в близост до 6 избирателни района в страната. Въпреки това българите в чужбина нямат свой избирателен район, в който да се регистрират, както в избирателните райони в страната, или пък да имаме и преференциален вот. Изказвам съжаление, че политическите партии, които декларираха и през изминалите месеци готовност да вървят в тази посока, в т.ч. и в процеса на прерайониране след преброяването, не извървяха пътя. Надявам се за следващите избори през 2017 г. да бъде извървян.
Що се отнася до изборите 2013 г. естествено, че приветствам проектите за интернет гласуване. Трябва да тръгнем от някъде. Само за информация. Миналия месец французите, живеещи в чужбина, избраха 11 депутати от избирателни райони в чужбина по интернет. 50% от гласувалите французи в чужбина беше по интернет. Няма възражения, няма засечени опити за нарушения и т.н. Тоест това е една необходима и положителна стъпка за повишаване на избирателната активност. А знаем, че тя повишили се, намалява се силата на купените гласове математически.
Ще завърша с уредбата за реда и условията за откриване на избирателна секции в чужбина. В Изборния кодекс беше заложена една добра идея за облекчаване на процедурата чрез електронно подаване на заявленията за желанието за гласуване в чужбина. Уви, може би леко непрецизиран текст в разписването му доведе до едно доста обратно тълкуване от ЦИК в методическите указания и от практиката на външно министерство. Смятам, че е време в момента този текст да бъде прецизиран.
Приветствам всички [предложения за създаване на] интернет сайтове [на РИК/ОИК], излъчване заседания [на ЦИК] онлайн и т.н., проверка на списъци [он-лайн], които ще бъдат възможни. Нека да направим и това за българите в чужбина – гражданинът да отиде на сайта на ГРАО, да си зададе ЕГН и трите имена, и да заяви желание да гласува в чужбина, без всякакво друго утежнение. Това [така или иначе е предвидено да] го направите, за да провери [избирателят] дали е в забранителния списък. Но той като види, че е с настоящ адрес в чужбина, просто да кликне допълнителен бутон, за да каже, че желае да гласува в този град в чужбина. Това на всичко отгоре ще спести и пари на българската администрация. Днес външно министерство трябва ръчно да въвежда сканирани заявления едно по едно, за да прави списъци. Това отнема безкраен административен ресурс и пари, и време, а и грешки стават.
Последно. Смятам, че нещото, което липсва в момента в организация на изборния процес в чужбина, това е, което аз наричам „изборната памет”. Избори в чужбина вече се правят над 20 години. Знае се къде се гласува. Мисля, че ако не искаме да отиваме в крайност и да оставим на усмотрение на посланиците да откриват секции, нека да въведем нещо практично. Там, където на предходни избори е имало 100 души, които са гласували, да се открива автоматично секция. Можем да ограничим времето, примерно, последните две години е имало избори, за да не се каже, че в продължение на много години хората вече са заминали на друго място и не са там. Знаем всички, че хората са там. 1 200 000 българи живеят в чужбина. От тях 610 000 добросъвестно са декларирали настоящ адрес в чужбина. Тези данни ГРАО ги има, за да направи списъците по чл. 187. В тези данни пише държавата. Можем да преценим броя на хората по държави и горе-долу колко секции трябва да се откриват там.
Защото, повярвайте ми, като хора, които се занимаваме с обществена дейност и ходим да агитираме хората да гласуват, ни е много трудно да обясняваме защо на последните избори за 200 000 души, живеещи в Италия и Великобритания имаше секции само в 5 града за 200 000 души, а на последните руски избори за президент в България за 15 000 руски граждани имаше в 26 града открити секции. Трудно ми е да обяснявам на моите съграждани – сънародници във Франция, че ние дори не сме равни на демокрацията на Путинова Русия по отношение на гласуването на диаспората. Вярвам, че с част от предложените текстове, около които народните представители могат да се обединят, реално ще се облекчи гласуването на българските граждани в чужбина.
И ще завърша със следното. Цитира се често доклада на ОССЕ, има и доклад на ПАСЕ, на комисията, водена от британски депутат Брайан Дини, която има препоръка 53 значително да се подобри процесът на гласуване в чужбина.
Благодаря много за предоставената възможност, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Манов. Само едно изречение. Аз лично не съм си представяла, когато сме писали и приемали закона, че ще има формат, ограничаващ в какъв формат да се изпращат и приемат заявленията за гласуване в чужбина. Не знам какво трябва да напишем в закона, за да няма такива превратни тълкувания, че трябва да се ограничава от Централната избирателна комисия в какъв формат да се изпратят заявленията. Това не може да ми хрумне никога. Във всеки един закон да пишем на какъв лист хартия, как точно, в какъв формат трябва да бъдат, за мен звучи абсурдно. Но ако трябва и това ще напишем сега, за да не е пречка за следващите избори. Нали това имахте предвид?
Стефан Манов:
Имаме предвид да се използва онлайн формат, примерно от сайта на ГРАО. Или този сайт, който вие ще направите към ЦИК, просто там гражданинът да натисне едно копче и да каже град, в който иска да гласува в чужбина.
Искра Фидосова:
Към допълнението за поддържането на постоянния и актуализиращ се непрекъснато регистър да може да се прави и тази услуга. Да, това е добро предложение. Благодаря.
Стефан Манов:
Дори мисля, че това ще спести в крайна сметка пари, а едва ли ще изисква особени средства за разработване.
Мая Манолова:
По отношение на този текст за заявяването за гласуване на българите в чужбина съдържа двусмислица и затова ЦИК го тълкува по този начин и затова трябва да бъде променен.
–––––––––––––––––
Бел.ред.: Подчертаването на пасажи в извадката е на Еврочикаго.
