Из Стенограма на заседание на Комисия по културата, гражданското общество и медиите към българското Народно събрание, провело се на 18 юли т.г.
Народно събрание на Р. България
Комисия по културата, гражданското общество и медиите
18/07/2012
1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г. На 18 юли 2012 г. се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите при
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от госпожа Даниела Петрова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Налице е кворум за провеждане на заседанието.
Предлагам на вашето внимание следния древен ред:
1. Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
2. Обсъждане на законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Петрова и група народни представители на 10 юли 2012 г.
Колеги, ако имате предложения по така изчетения ви дневен ред, моля да ги направите. Ако не, подлагам същия на гласуване.
Който е „за” предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
На нашето заседание присъстват: от Министерския съвет – Снежана Йовева, съветник на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков; от Министерството на културата – Вежди Рашидов, министър, Милда Паунова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки”, и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Държавна агенция за българите в чужбина – Росен Иванов, председател, Йордан Янев – заместник-председател, и Галина Ганчева, главен юрисконсулт; От Национален осигурителен институт – Бисер Петков, управител, и Йосиф Милошев. От Българското национално радио и от Българската национална телевизия не са изпратили представители, предполагам, че ще дойдат; от Министерството на труда и социалната политика няма представител.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа от нашия дневен ред.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Може ли преди това да поставя един процедурен въпрос? Аз исках, госпожо председател, да обмислите възможността в някое от следващите заседания да направим едно обсъждане на законопроекта, който беше представен от провинция Бранденбург. Предложението беше на фондация „Конрад Аденауер”, вие го знаете, присъствали сте на това обсъждане, имали сме и заедно срещи във Външно министерство на Германия по тази тема. И понеже тази тема е коментирана, без идеята, че този законопроект се внася или не, тъй като много неща трябва да бъдат изчистени или координирани с нашето законодателство, но понеже е една коментирана тема, а ние в комисията много рядко говорим за тези неща, ми се струва, че би било добре или в последното ни заседание преди излизането на парламента във ваканция, или в някое от първите заседания през септември да направим един коментар, защото коментарът отива и към това дали да има отделен закон за печата или да бъде един общ закон за печата или да бъде един общ медиен закон, което е също тема, която се коментира. Но ще бъде добре да направим едно обсъждане според мен в комисията предварително, преди да се внася какъвто и да е текст. Мисля, че ще е полезно, ако по Ваша инициатива направим едно такова предварително обсъждане.
Благодаря ви. Само като предложение го казвам.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря за направеното предложение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли и аз да кажа няколко думи? Подкрепям идеята, но предлагам това да е през септември, защото имахме една среща с двата съюза на издателите и уговорката беше те сами да се съберат заедно с фондация „Конрад Аденауер” и да имат позиция. Защото те нямаха позиция. Нека ние да разглеждаме това нещо, когато те имат позиция.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А може да поискаме и техни становища.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, точно затова предлагам да е през септември месец.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Добре, колеги.
Преминаваме към точка първа: Обсъждане на законопроект за българите и българските общности извън Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 г.
По този законопроект са постъпили становища от Българското национално радио, Българската национална телевизия, които са ви раздадени; от Държавната агенция на българите в чужбина; становище от Министерството на културата.
Първо бих искала да дам думата на госпожа Йовева да представи проекта. Заповядайте.
СНЕЖАНА ЙОВЕВА: Благодаря Ви.
Проектът, който днес разглеждаме на Закон за българите и българските общности извън Република България, беше изготвен след работа на междуведомствена работна група. В продължение на известно време бяха събирани становища, съобразени са с голяма част от тях. За първи път този закон дава възможност да се доразвие и усъвършенства материята, отнасяща се до политиките за българите в чужбина. Сега действащият закон от 2000 г. не е съобразен с новите устройствени и административни закони.
В закона се разписват правомощия на специализираните органи, които провеждат политиката за българите в чужбина, което е изключително важно, за да се подобри координацията по осъществяването на политиката.
Иновативен момент в закона можем да кажем е, че се създава едно национално представителство на общностите, което е предвидено да се състои от представители на организационните структури на българите в чужбина, така че да имат своя принос в осъществяването и разработването на политиките.
Този нов законопроект за българите и българските общности в чужбина регламентира правата и възможностите както на българите, така и на общностите като различни формати диаспори по света.
В законопроекта са разписани и общите положения, и конкретиките, свързани със запазването на идентичността чрез културни изяви, както и възможността им да се образоват. Всъщност той е по своему връзка между този закон и новите промени, които се предвиждат също да бъдат разглеждани в Закона за българското гражданство. Това са два сектора от една обща по-голяма политика.
Мисля, че господин Иванов ще ме допълни.
РОСЕН ИВАНОВ: Госпожо председател, с новия закон се променя цялостната философия на регулирането на държавната политика, свързана с българите, които живеят извън България. Променя се самата структура на закона, въвеждат се, както каза колежката Йовева, специализираните държавни органи, които липсват в сега действащия закон. Определят се и се детайлизират обществените отношения, които следва да регулира този закон. Разширени са вече не само отношенията между държавата и българите, живеещи извън България, но участието на органите на местната власт, на общините, на неправителствени организации, на физически лица. Защото това на практика вече се случва и може да се види, така че този закон стъпва върху съществуващи обществени отношения.
Освен това се определят принципите, които ще следва българската държавна политика по отношение на нашите сънародници, определят се целите на закона. Формулирани са по-конкретно правата и задълженията и е променена философията на представителството на българските общности зад граница от държавно-обществен орган, както е предвидено в досега действащия закон, който закон между другото изключва участието на държавни и административни органи и по този начин считаме, че държавата се лишава от своя капацитет да упражнява и да провежда тази политика, се преминава към напълно обществен орган. Орган, който да представя пред нас държавните органи, вижданията, проблемите на българските общности, така че те да могат да бъдат отстоявани и да бъдат взети предвид.
Тази цялостна промяна на философията, на концепцията налага приемането на нов закон. Той е внесен със Закона за българското гражданство, където целим усъвършенстване на издаването на удостоверения и експертни справки по отношение на приема на български граждани.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Давам думата на министър Рашидов да ни запознае със становището на Министерството на културата. Заповядайте, министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо Петрова, колеги! Във връзка със законопроекта за българите и българските общности извън Република България, внесен от Министерския съвет, ви уведомяваме следното.
С предложения законопроект се доразвива и усъвършенства нормативната уредба по въпросите на българите и българските общности извън Република България. В законопроекта са регламентирани правомощията на компетентните държавни органи по отношение на българите и българските общности извън Република България, както и взаимодействието между тях.
Законопроектът предвижда създаване на национално представителство на българите и българските общности извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции.
С оглед на гореизложеното Министерството на културата подкрепя законопроекта за българите и българските общности извън Република България, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, откривам дискусията. Заповядайте, колега Ангелов.
ВАЛЕРИ АНГЕЛОВ: Аз искам да се обърна към вносителите с един такъв въпрос. На стр. 16, в раздела „Представителство на българите и българските общности, живеещи извън Република България”, в чл. 40, точки 5 и 6 е казано: „Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на главния секретар е една година и председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два последователни мандата.”
Защо преценката е една година и да нямат право на втори мандат. Какво сте имали предвид? Защо мандатът е една година?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, предлагам всички да си зададем въпросите и тогава да ни се отговори.
Аз имам въпрос към вносителите. Беше казано, че имало работна група, която е работила доста време по този законопроект. На какъв принцип е била изградена тази работна група? Какво е било участието на българите в чужбина, каква част от техните предложения, ако е имало такива, са приети?
Има и доста други неща, но първо това искам да чуя.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз също имам въпрос. Понеже законът е за българите и българските общности, се чудя българските граждани влизат ли в тези общгности. Имам предвид граждани, които не са с български произход, но имат българско гражданство. Те засегнати ли са от този закон. Понеже виждам, че ме гледате, ви давам конкретен пример: той важи ли за български турчин, който има българско гражданство, в Бурса? Този закон грижи ли се за него. Примерно, ако един ден обсъждаме дали да имаме български културен институт в Бурса. Защото идват турски танцови ансамбли в Ардино и се питам дали може да отиде един родопски хор в Бурса. Защото тук дефинициите са българи и български общности – дали включваме всички български граждани, независимо от това дали са с български или не са с български произход. Защото имам чувството, че се отказваме от тези хора абсолютно доброволно. Когато ние не се грижим за тези хора, ще се намерят други държави, които да се грижат за тях.
Между другото това е въпрос, който беше коментиран и на консултативния съвет при президента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Заповядайте, проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми колеги, аз си задавам въпроса дали сме готови да обсъждаме един такъв проект по същество. И ще кажа защо. Например защо не направихме никакъв анализ преди това по какви причини приетият през 2000 г. Закон за българите, живеещи извън България, вече десет години не работи, като все още няма правилник за прилагането му.
В глава Четвърта на този закон е разписан квотният принцип, по който трябва да се формира Националният съвет на българите, живеещи в чужбина. За съжаление такъв не е утвърждаван от 39-ото и от 40-ото Народно събрание. И си задавам въпроса какво е попречило да заработи пълноценно.
Бихме могли да анализираме по какъв начин работим с тези общности досега, какви услуги им предлагаме, как подкрепяме българските училища, та децата, учещи в тях, намаляват с всяка година. Какви са правата и нуждите на културните ни центрове в чужбина, за да заработят ефективно при контактите си с българските общности и българските граждани. Достатъчно ли е за утвърждаване на националната ни идентичност в българските общности по света само пасивното им включване в краткотрайни и епизодични срещи с българско движими или недвижимо изкуство, или наследство на шедьоврите на нематериалното културно наследство.
Задавам си въпроса в тези времена, макар че за много за кратко имахме министър без портфейл и, разбира се, Държавна агенция за българите в чужбина, коя е основната причина да няма ясни параметри на тяхното влияние за повдигане на българското самосъзнание у българите и българските общности в чужбина при действащия закон и защо.
Аз мисля, че ако преди това не приемем ясна консенсусна национална стратегия за българите и българските общности в чужбина и ако не приемем съвременна концепция за българските културни институти в чужбина, и не анализираме задълбочено интеркултурните процеси сред българската диаспора, създаването на национално представителство на българските общности извън Република България, този нов опит за закон няма да може да изпълни задачите си.
За провеждане на национално значимите политики сред тях предварително трябва да сме наясно какви ще са те и каква е целта, към която се стремим. Как ще наречем отговорната институция – дали министър без портфейл или заместник-министър председател не е толкова важно, ако не продължаваме да отделяме целево в изпълнение на конкретно приети стратегически политики достатъчно средства за финансиране на тези политики сред българите и българските общности в чужбина.
По принцип подкрепяме необходимостта от действащ закон, но според мен, убеден съм, първо трябва да анализираме кое в досегашния закон от 2000 г. може да бъде надградено, изменено и допълнено.
Благодаря.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Само като продължение на това, което каза проф. Данаилов. Подкрепям всичко, което той каза. За мен наистина като прелюдия към този законопроект, който наистина е необходим, необходимо е да се концентрират усилията на държавата именно в такава насока, е необходимо първо обаче да чуем какво се е случило с тази агенция. Тоест, аз лично преди да гласувам тези неща искам да видя къде са реалните проблеми. В агенцията в тези три години – от 2009 г., новото управление, какво се е случило, какви са реалните проблеми и по какъв начин това законодателство ги решава. И аз затова попитах кой е участвал в изготвянето на този законопроект, дали той наистина отговаря на всички реални проблеми. Тук голямата част от колегите бяха в Букурещ, където бяха медиите (там имаше представители от Чикаго, от Австралия, от Европа, от Испания, от Гърция) и всички те поставиха страшно много и големи проблеми. Професорът ги каза – за образованието, какво се случва с българските училища, с културните институти. И там видяхме, че наистина проблемите са страшно много. Дори имаше определени градове, където двете общности са една срещу друга, издават два различни вестника, имат конфликти. Този законопроект дали наистина ще реши всички тези неща, които там в рамките на два-три дни се дебатираха. Това беше всъщност среща, която е организирана с насока за решаване именно проблема на българите в чужбина.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Аз също исках да задам и един въпрос, който е свързан с това становище, което е депозирала тук Българската национална телевизия. Става дума за това, че в чл. 10 на законопроекта е казано, че БНТ и БНР създават и разпространяват програми, предназначени за българите и българските общности извън България. Това се дублира със Закона за радиото и телевизията. Няма смисъл да пишем едно и също нещо в два закона, по-скоро това, което липсва, е, че ние вменяваме непрекъснато през различни закони функции, особено на обществените телевизии какво трябва да правят, а никъде не посочваме откъде да се финансират. И всъщност даваме все повече и повече задачи на тези обществени медии, а бюджетите им, учтиво казано, не нарастват.
Ако може в този закон или в Закона за радиото и телевизията по някакъв начин да се регламентира целево финансиране за осъществяването на тези задачи, които са извън територията на България, за да може успоредно с възлагането на задачи да има и някакъв екзистенц минимум на тези програми, които се правят „БНТ свят”, преди това беше „БНТ сат” и т.н. Не само да се каже, че имат грижата и за това. А как става финансирането? Например имаше един прословут член в Закона за филмовата индустрия, който казваше, че финансирането, определено в бюджета, не може да е по-малко от миналата година. За мен това даже е отделна статия в бюджета, та е извън това, което възлага държавата на БНТ и БНР като отделна функция. Статия, в която се казва: на вас ви се дава държавна поръчка да направите толкова филми, такива програми, такива излъчвания, които ще бъдат финансирани целево от бюджета. Това е държавна поръчка към обществените ни медии. И ако тук въведем някакво задължение, а не всяка година да им намаляваме бюджета, пък им казваме: вие трябва да поддържате регионалните програми, трябва да поддържате програмите за извън България и т.н. Тоест, ако разпишем това в този закон и заковем някакъв вариант за финансиране, ми се струва по-смислено, отколкото просто да имаме един текст, който горе-долу преповтаря текста, който го има в Закона за радиото и телевизията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря ви.
Аз също бих искала да обърна внимание в чл. 10, ал. 2, че е допусната може би грешка, тъй като алинея 1 и алинея 2 не са в обща кореспонденция. Колегата коментира това, което написано в становището на Българската национална телевизия, че има преповтаряне на текстове. От една страна, в ал. 1 говорим за обществени медии, а в ал. 2 се говори за общински, частни и други медии. Всъщност те по своя характер осъществяват друг предмет на дейност и се явяват еднолични търговци или юридически лица на базата на лицензия, по която осъществяват дейността. Така че може би тук трябва да се прецизират текстовете.
Други въпроси?
Ако няма други въпроси, да дадем възможност да ни отговорят колегите.
Заповядайте, господин Иванова.
РОСЕН ИВАНОВ: По отношение на първия въпрос – за мандатите, тъй като имаме български общностни организации вече в над 60 страни, идеята, която е заложена в този къс мандат и липсата на възможност да бъде повторен, е да имат възможност повече българи от повече страни да участват в управлението на този национален съвет. Ако мандатът е дълъг четири или пет години, това би попречило на повече общности да излъчат свои представители. Това е единствената причина, поради която се спряхме на такъв по-къс мандат. Не е проблем да бъде променен като цифра, въпросът е какво ще постигнем като резултат – ако пет години националният съвет се управлява от представител на една общност, дали другите общности няма да се почувстват пренебрегнати. Това е единствената цел, поради която сме записали, че мандатът не може да се повтаря и има къс срок.
По отношение на въпроса за участието на агенцията в тази среща в Букурещ, дължа да кажа, че ние не получихме покана, така че срещата беше организирана без нас. Но не това е важно, становището на българската общност не се изразява само на среща в медии, а по всякакъв начин то пристига при нас. На първо място, това са нашите срещи с общностите – било в България, било в агенцията, било на различните мероприятия, които провеждаме, било в чужбина, когато ходим. Всички становища, които са ни дадени, сме се постарали да бъдат вкарани в работната група.
Имаше въпрос от кого се е състояла работната група. Мисля, че седем или осем министерства, всички, които имаха отношение: Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министър без портфейл първоначално, след това от кабинета на вицепремиера, Министерството на образованието, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика. Президентството по това време нямаше представител, през 2009 и 2010 г. не изпратиха представител, не мога да си спомня по какви причини. Всеки, когото сме поканили, дойде, с изключение на президентството. Но имаше над осем или девет институции и министерства, които изпратиха свои представители.
По отношение на въпроса за правата на българските граждани, както се даде примерът. На първо място, българските граждани в чужбина имат права като български граждани, тоест те упражняват своите права съобразно законите на държавата като граждани на тази държава. На второ място, в чл. 2, ал. 3, е записано, че българската общност се състои от лица с българско гражданство и лица без българско гражданство, но с български произход. Така че, въпреки че те имат правата като български граждани, сме ги включили и в обхвата на българските общности, тоест да могат да ползват и тези права, когато се осъществяват на територията на чужда държава. Включили сме ги, помислили сме, това беше една от точките, по които се дебатира доста дълго точно на базата на сентенцията, че те имат права като български граждани, но успяхме да защитим този текст, включен е, за да могат всички, които искат да се образоват или да получат досег с българската култура, да го направят.
Това че досега Държавната агенция досега не е имала ясна, видима политика и защо всъщност законът не е работил – въпроса на господин Данаилов. Ами просто в закона от 2000 г. Държавната агенция за българите в чужбина не съществува. Ще ви обясня точно по какъв принцип е изключена тя. Агенцията е създадена в 1992 г., в 1999 г. при подготовката за приемането на действащия сега закон е закрита и е преобразувана в изпълнителна агенция. Три месеца след това е отчетено, че агенцията не може да бъде такава, че има нужда от нейното съществуване и през февруари 2000 г. отново е възстановена с постановление на Министерския съвет.
Цялата философия на сега действащия закон е насочена към премахване на държавните органи, затова и Агенцията е единствената, която до този момент няма правна регламентация на своята дейност в закона. Всички останали агенции, включително Националният статистически институт, който има статут на държавна агенция, имат регламентация на своята дейност в закони. С този закон ние се стремим да променим това и да въведем правомощията на Агенцията, задълженията на председателя, като орган на изпълнителната власт, на Агенцията като администрация, за да може да влезе в съответствие с всички останали държавни институции, изпълняващи определени политики.
Що се касае до това, което прави Агенцията, то е отразено в ежегодните отчети и доклади, които представяме. Бих си позволил да не се съглася с господин Данаилов за намаляващите ученици, напротив, през 2009 г., когато започна дейността кабинетът на министъра без портфейл, имахме около 120 училища в чужбина, в момента са над 200. Имаме голямо увеличение на желаещите да учат български език и това е обяснимо, тъй като само новата диаспора, новите българи, които са напуснали България след 2000 г., са огромен брой, може би над 500 или 600 хиляди. Така че логично е техните деца да се записват да учат български език. Този процес тече според мен доста интензивно. Това обуславя и провеждането на нова политика. Беше прието постановление 334, което регламентира българските неделни училища – как да функционират, как да бъдат създадени, как да бъдат финансирани. Увеличи се повече от два пъти финансирането за тези училища, първоначално по програмата „Роден език и култура зад граница”, след това и по новото постановление. Така че тези стъпки вече са направени, остава само ние да ги въведем в законова форма.
Между другото, от стария закон сме взели всичко, което сме счели за полезно и което е работило през годините. В областта на образованието и културата най-много от нещата са експонирани в новия закон. Постарали сме се да разширим възможността за образование както на лица от български произход в България, така и на деца български граждани или родени в чужбина от български граждани, които се обучават вече в съответните държави. Мисля, че ще се получи добър резултат, защото, пак ви казвам, това е на базата на практиката, която има Агенцията повече от десет години от влизането в сила на стария закон и последните две години, в които аз съм председател на Агенцията.
Имаше и въпрос за становищата. Когато публикувахме проекта на сайта на Агенцията законопроект за българите и българските общности, не получихме много предложения, което си обясняваме с факта, че на практика ние получихме предложенията при посещенията на тези общности. Имаше предложение за реанимиране на старата идея за ликвидиране на държавните органи и създаване на обществени съвети, които да прераснат в национален съвет. Считаме, че това не е удачен вариант. Достатъчно е да погледнем практиката на съседните държави – Сърбия създаде Министерство на диаспората, Турция създаде дирекция за турците в чужбина и роднинските общности с министър ръководител. Така че това, което се прави около нас, е засилване ролята на административните органи, тоест на държавата чрез административните органи при провеждането на тази политика по отношение на диаспората. Затова и разделихме нещата. Нашето предложение е да си има национален съвет, който е обществен орган, и да си ги има държавните органи, които да си продължат държавната политика.
По отношение на чл. 10, ал. 2. Това е включено по предложение на частни медии, за да могат да участват в провеждането на тази политика по отношение на общностите. Може би редакцията не е сполучлива. Съобразили сме се с това, което е предложено в работната група и е гласувано. Ако счетете, че не е удачно, бихме могли да го променим или да приемем предложение. Но в този закон за първи път твърдо се регламентира участието на неправителствени организации, на физически лица и на частни и обществени медии, защото политиката към около три милиона българи или малко повече, както се сочи, не е въпрос и не е по силите само на държавните органи. Ние считаме, че всички, които желание да работят, а те вече работят на практика – много общини организират самостоятелни мероприятия и сега има няколко в момента, неправителствени организации работят много активно. Така че тази функция е наистина дело на всички, които съществуват като организации в държавата.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Йовева.
СНЕЖАНА ЙОВЕВА: Благодаря Ви. Аз само бих допълнила това, което господин Иванов каза. Този законопроект беше публикуван не само на сайта на Агенцията за българите в чужбина, а и на сайта на Министерския съвет, където се разглеждат законопроекти и стратегии. Там той престоя повече от месец. Имаше три коментари и становища и голяма част от предложенията се отнасят именно до последната глава на закона, свързана с националното представителство.
По повод тревогите на господин Данаилов във връзка с това какво се случва с българските неделни и други образователни центрове, наистина в последните години се е удвоил броят на съботно-неделните училища. А откакто политиката се координира от кабинета на вицепремиера, националната програма „Роден език и култура зад граница” е вече с почти 6 милиона бюджет. Ние постигнахме и институционализиране на тези образователни центрове с приемането на това постановление и с работата на една постоянна работна група в Министерството на образованието, която се ръководи от министъра на образованието и в която участват членове и от други министерства и ведомства и която всъщност се занимава не само със съботно-неделните училища и политиките там, но и с това как се изпълняват Постановление № 103 и Постановление № 228 на Министерския съвет, чрез което се привличат граждани от български произход, но не с българско гражданство, да се образоват в България. В законопроекта в раздел „Култура и образование” ние много плътно работихме с колегите както от Министерството на културата, така и от Министерството на образованието, за да бъде изпипана материята.
Бих се съгласила с предложението на господин Курумбашев да се регламентира целево финансиране за Българската национална телевизия. Наистина когато го вписваме в закона в пожелателен характер, е хубаво да се помисли за това и считаме, че има основа да се мисли в тази посока как може реално да се изпълнява това. Доколкото ми е известно, и сега има някакво перо във финансите на Българската национална телевизия, която осъществява такава програма, но ако бъде разписано, би било по-удачно.
За работните групи казахме. Имахме не малко мнения и идеи, предложенията бяха обсъждани, дебатирани в различни формати. Считаме, че този закон за първи път дава една цялостна обхватна, сбита форма на политиката за българите в чужбина чрез институциите, които да я провеждат, и чрез присъствието на представители от общностите. Така или иначе, политиката за българите в чужбина е една от приоритетните на това правителство и ние считаме, че е важно законът да бъде приет.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, надявам се, че получихте отговори на зададените въпроси. Ако има нови, заповядайте.
Ако няма, закривам дебата и подлагам на първо гласуване законопроекта за българите и българските общности в Република България, № 202-01-35, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2012 година.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря ви. Приема се.
[…]
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Петрова
Източник: www.parliament.bg
