Иван Бедров, ivanbedrov.com
Реших да отида до село Юруково. Журналистическият ми рефлекс ме заведе там по време на ваканцията. Хората още оплакват техния Мустафа Кьосов, който беше убит в терористичния атентат на летището в Бургас. На погребението му не се появи нито един представител на държавната власт. Местните са обидени – след като никой не е тук, значи ни подозирате, казват там. Правителството реши да отпусне 10 хиляди лева на семейството на жертвата. Случайно бях там, когато областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев трябваше да връчи документите за помощта. Никой в селото не знаеше. Кметицата Емине Еланска научи от кореспондентите на националните медии в Благоевград, които бяха строени да отразяват връчването на помощта. Картината беше ужасяваща. Тъстът на Мустафа Кьосов не искаше изобщо публичност, но никой не го попита. Областният управител си беше поръчал медии. Вижте този кратък репортаж от случката, който ще ви покаже много за манталитета на хората, които ни управляват.
На снимката е тъстът на Мустафа Кьосов, който не издържа на нахалството на властта и на нас, журналистите.
По-рано приятелите от Vesti.bg публикуваха първия ми коментар за тях. По същата тема. Над 80 хиляди прочитания само в рамките на деня!!! Ето и пълния текст:
И вие ли го подозирате?
Помните ли кой е Мустафа Кьосов, откъде е, как изглеждат роднините му? И ако сега това име все още ви говори нещо, съвсем скоро ще го забравим. Както го забравиха българските държавници само миг, след като съобщиха името му като загинал в терористичния атентат на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас.
В първите часове след взрива медиите се надпреварваха да задават въпроса „Има ли български жертви?“ Малко по-късно разбрахме, че все пак има българска жертва и това се превърна във водеща новина, но съвсем за кратко. Още малко по-късно се оказа, че българската жертва се казва Мустафа и това спря да бъде най-важното.
На погребението в село Юруково присъстваха главният мюфтия, кметът на общината, близки на Мустафа Кьосов и двама депутати от ДПС. После останалите политици изобщо да не се правят на изненадани от политическия монопол на тази партия над мюсюлманите в България, защото този монопол е резултат от пренебрежението на всички останали.
Израел прибра веднага телата на своите жертви, посрещна ковчезите с правителствена церемония, защото това са техните, израелските жертви на тероризма. В същото време Мустафа Кьосов беше погребан в родното си Юруково, община Якоруда, без държавна церемония. Все едно той не е българската жертва на тероризма.
Мустафа стана веднъж жертва на неизвестните терористи и още веднъж – на неприкритото незачитане на различния. Ако Мустафа се казваше Михаил, щеше да е друго, нали? Нека бъдем докрай откровени – със сигурност има хора, които са реагирали на името на българската жертва и са допуснали, че щом се казва Мустафа, значи може и… Точно затова съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.
Мюсюлманите в тази част на страната са свикнали да чуват за себе си, че са радикални, че някакви хора от арабския свят ги дирижират, че приютяват терористи. Истина е, че в някои райони се е появявало напрежение – по-млади момчета, които са завършили университети в арабски държави, се опитват да убеждават бащите си, че не практикуват правилно религията си. Някои ги наричат по-радикални. Но трябва да си ужасно невеж, за да асоциираш това явление с думата „тероризъм“. За съжаление и медии, и публични говорители в продължение на години правят точно това.
Отношението към паметта на Мустафа не е резултат на обмислена стратегия, а на неосъзнаване на сложността на отношенията между различните хора. И това не е патент на управляващите днес, защото подобно отношение демонстрираха и почти всички предишни. Изпратените по административен път 10 хиляди лева на семейството на Мустафа не могат да прикрият пренебрежението. Тъжно, но факт.
