дълбоко в очите на делфина
.
сбогом нежна игра
сън от допир и звук
сбогом вятър отминал
следа неоставяйки
ще докосна лицето ти
още съм тук
моя странна любов
сляп е краят ти
сбогом вихър нечут
и неслучил се мит
сбогом скрити морета
и плажове
избледнели черупки
се срещат за миг
и потеглят без ропот
нанякъде
.
.
===================================
Несебър ‘1987
.
Изведнъж оголя разноликата улица
и дъждът по стъклата водата отля
проклетисвахме в много дим бялата музика
дето взе ни смеха и дори лудостта
Осветихме езически слепите плажове
и отнейде пропука се храмът ни жив
разпиляхме се в замъци – глутница пажове
не разбрали защо им е Малкият принц
Ще се върнем ли тук, овдовели от ядове
ослепели от чужди и свои лица
ще отвърже ли някой друг лудите впрягове
дето пясъкът сух изравни с вечността
.
.
Мариана Христова
