Ако Ню Йорк е лицето на Америка, то Чикаго е сърцето на Америка. Едно огромно сърце, което тупти в синхрон с ритъма на летните ветрове, люлеещи нежно тежките кехлибарени царевични ниви, разпрострели се свободно край фермите на необятните прерии, прегърнали могъщия град. Едно огромно сърце, ревящо и крещящо с гласа на грохота, идващ от моторите на камионите, кръстосващи денонощно безкрайните магистрали, на тази непозната и чудна за нас, имигрантите, страна. Едно огрoмно сърце, вибриращо заедно с ехото, идващо от тътена на заводите и крановете, порещи небето над Чикаго, изграждащи лека-полека новия век. Едно сърце, тръпнещо и зъзнещо, но вечно оставащо топло и живо, дори и в най-жестоките северни бури и урагани. Едно сърце, пулсиращо с мелодиите, идващи от песните на чайките, които вечно се търсят, там, край млечнобелите скали на гористите брегове, надвесили се над прозрачните води на езерото Мичиган. Едно сърце, в което бетонно-стъкления Метрополис, природа, наука, технологии и изкуство пулсират в някакъв странен танц, заедно с многомилионната човешка маса, събрала се от всички точки на света и които са се сляли, заедно в една необяснима, но прекрасна симфония от разочарования, илюзии, цветове, музика, поезия и вдъхновения. От изгубени, но и намерени, понякога надежди. Сърцето на Америка, наречено Чикаго.
Чикаго в миналото
Първите европейци стъпили на територията, позната ни днес като Чикаго, са били френските изследователи Луи Джолиет и Жак Маркет. Те са били и първите европейци, които през 1673 г. идват в Чикаго, за да изследват и направят карта на земите около река Мисисипи. По това време териториите около Чикаго, заедно със щата Илиной е принадлежал на Франция. Първата колиба, построена на територията на днешното Чикаго, е издигната от полинезиийския изследовател и търговец на кожи Жан Баптист Пойнт Дю Сабъл, който се е заселил тук през 1779 г. От него всъщност започва и изграждането на Чикаго. През 1804 г. е изграден първия форт в Чикаго, наречен форт Деарборн. През 1812 г. по време на индианската революция форт Деарборн е подпален и половината от населението избито. 1871 година избухва големия пожар, в който за по малко от няколко часа целия град е сринат до основи. Легендата разказва, че пожарът е предизвикан от една крава, съборила газовата лампа, която стопанинът й е забравил в плевнята. Чикагоан (местните хора – така наричат жителите на Чикаго) обичали често да се майтапят като казвали, че нощно време под мостовете на Чикаго, след полунощ можело все още да се чуе жалното мучене на кравата, подпалила града и изгоряла, естествено, в пожара. Факт е обаче, че след този трагичен инцидент град Чикаго като митичната птица Феникс започва своето прераждане от пепелищата. Днес той е един от най–красивите и уникални със съвременната си архитектура градове на земята.
Чудото, наречено Чикаго
“Чудото”, наречено Чикаго, не е плод на нечия авторска приумица или туристическа агенция за примамване на туристи. Чудото на Чикаго всъщност е в неговото географско разположение. Стъпил на брега на езерото Мичиган, градът всъщност представлява една естествена врата към новите територии на необятния (или казано по точно – Дивия, някога) Запад. До Чикаго (както и до Ню Йорк ) от Европа, без проблемно през Големите езера са пристигали корабите с емигранти и търговски стоки за Новия свят. От Чикаго транспортирането им до вътрешността на страната е ставало по най-бързия и ефтин начин. Уникалността на града идва и от факта, че реките на Чикаго, които се вливат в езерото Мичиган, са били нещо като водни магистрали, по които най-бързо и безопасно са се транспортирали стоки и хора до река Мисисипи, а оттам до Мексиканския залив. Заради своето географско разположение Чикаго за кратко време се издига от малкото колибено рибарско селце до един от стълбовете на световната икономика.
Някои лингвистични факти
Чикаго или “чи-к’ак-гоу” е древна индианска дума, с която, според известния езиковед и лингвист проф. Д-р Марио Пей, коренното племе по тези земи – Илини, са наричали “земята на вонящиия лук или вонящ пор”. Такова поне е описанието, което д-р Пей дава за Чикаго в книгата си “История на езика”. Илините, които пък са клон от племето Алгонкуин, всъщност са дали името на щата Илиной, в който Чикаго е разположен. Тяхното име, пак според проф. Пей, на индиански означава “земята на идеалните, красивите хора”. Според други експерти обаче, думата “чи-к’ак-гоу”, означава нещо като “храбър”, “дързък”. Старите жители на Чикаго обичат да произнасят името на града си не като на български Чикаго с буквата Ч, като Чирпан, а с “Ш” като Шумен – Шикаго.
Симеон Гаспаров,
simeongasparov.wordpress.com
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
