Около 30 000 учители и обслужващ персонал са пристъпили към стачни действия в Чикаго и в резултат на стачката около 400 000 ученици не могат да влязат в час. Учителите протестират срещу ниското заплащане, системата на оценяване на учащите и липсата на гаранции за трудоустройство.
За първи път от четвърт век учителите в държавните училища в Чикаго заявиха, че ще стачкуват днес с искане за по-високо заплащане, по-адекватна система за оценяване на техния труд и по-висока сигурност на работното място, предаде АП.
„Не успяхме да постигнем съгласие, което да предотврати стачка“, заяви председателката на Съюза на учителите в Чикаго Карън Люис в комюнике. „Нито един член на съюза няма да влезе в училищата ни в понеделник“, допълни тя.
Кметът на Чикаго Рам Емануел определи протестът като ненавременен и нечестен към децата от обществените училища.
В стачката ще се включат около 25 000 учители, които се очаква да участват в демонстрация. Но лидерите на съюза се очаква да останат на масата за преговори с надеждата за постигане на благоприятно споразумение. В съобщение до медиите учителите призоваха родителите да намерят алтернативни възможности за своите деца и да използват училищата като крайна възможност.
Учителите искат по-висока заплата за по-дългите работни дни. Първоначалното им искане беше за увеличаване на заплатата с 30%. Но в хода на преговорите съюзът даде да се разбере, че би приел по-малко увеличение в замяна на не толкова рестриктивни оценки за работните места.
Чикагският училищен район е третият най-голям в страната и стачката ще засегне около 350 000 деца от детските градини до гимназията.
От своя страна общинските власти заявиха, че в разгара на кризата могат да предложат едва 16% увеличение на заплатите за период от следващите 4 години.
Кметството в Чикаго се опитва да покрие дефицит от $665 млн. в общинската хазна.
За последен път учителите в Чикаго стачкуваха 19 дни през далечната 1987 г. Преди това на протест 9 пъти излизаха учителите между 1969 и 1987 г.
Източник: fakti.bg
Американският учител получава заплата, малко по-ниска от тази на американския полицай и малко по-висока от заплатата на американския пожарникар – някъде около 4000$US месечно.
Българският учител получава заплата, три пъти по-ниска от тази на българския полицай и доста по-ниска от тази на българския пожарникар.
Но докато американският учител активно се бори за правото си на човешко съществуване (живот на бял човек, независимо от цвета на кожата си), българският учител в най-оптимистичните си мечтания се надява един ден да може да си плаща безпроблемно тока, водата, парното, и особено – геноцидния билет за градския транспорт.
Т.е. докато в Чикаго учителите воюват – и то в подходящия момент – за достойно човешко съществуване,
в Царство България (лъжливо и перверзно назовавано допреди 22 години Народна република България, а оттогава насам – Република България) учителите градят въздушни кули за елементарно оцеляване в условията на геноцид.
И след няколко месеци услужливо ще предоставят класните стаи за поредните избори без избор, които все по-здраво ще стабилизират геноцидното статукво.
ГЕНОЦИД е сложна дума-термин – съставена е от две две прости думи – ГЕН и ЦИД:
ГЕН – в случая не се има предвид основното (биологично) значение на понятието, а преносното „човешки маси“;
ЦИД – убиец или разрушител.
Ерго, ГЕНОЦИД означава УБИВАНЕ, РАЗРУШАВАНЕ на ЧОВЕШКИ МАСИ (на големи групи от хора, класифицирани по някакъв признак – етнос, религия, партийност, образованост, здравословно състояние, и пр.).
И докато в The USA образованият американец знае правата си и се бори с нокти и зъби (пък и с оръжия дори – когато някой се опита да го притисне в ъгъла) за отстояването им,
в Царство България цялото население, очалгарено още от детската градина (поинтересувайте се на какви песни учат 4-5-6 годишните българчета, ЗАДЪЛЖЕНИ да посещават уж безплатната детска градина срещу 60 лева месечно, плащани от изнемогващите им родители), затъва все повече в безмозъчието на „посткомунистическия Преход“.
Един автор, вероятно повлиян от т.нар. „теория“ на Дарвин, се беше провикнал:
„-НА МАЙМУНИ НИ НАПРАВИХТЕ!“
Макар че дори маймуните имат някакво достойнство… и поне се съпротивляват на насилието.