През май 2013 г. настоящите единадесетокласници в България ще четат в учебника по история какви са приоритетите на ГЕРБ
Илия Вълков, в. „Сега“
Тук ще стане въпрос за един „важен елемент“, за „внушителна победа“, както и за това, че в България „печатът е свободен, а правата и свободите на гражданите – гарантирани“. Това е една позабравена история от лятото за „Урок 63“. Тази история обаче ще бъде разказвана на учениците от 11-и клас. Някои от тези тийнейджъри през 2013 г. ще участват в първите си парламентарни избори.
Преди дни разгърнах
новия учебник по история на издателство „Просвета“ –
съдържанието му е актуализирано, като е включен за първи път периодът 2001-2012 г. Ще щрихирам съдържанието на „Урок 63“ – „Преход към парламентарна демокрация и пазарна икономика“. Тук е актуализацията, за която в началото на юли спомена образователният министър Сергей Игнатов, професионален историк. Тогава той защити съдържанието на учебника с думите: „Най-важното е, че тук не става въпрос само за история и география, а за гражданското образование. България обича да се смее на американското образование, където децата им не знаят кой е президентът на държавата. Искате ли да се смеем и на българите, че не знаят. Така че тези обвинения към министерството са абсолютна спекулация. Засегнат съм професионално като историк. Координатната система на тази наука са имена и дати“.
„Координатната система“, за която говори министърът, се оказва силно оценъчна и дори манипулативна.
В посочения „Урок 63“ хронологията започва с „убедителната победа“ на коалицията Обединени демократични сили, която печели 57.1% от гласовете на избирателите през 1997 г. Следващите коалиционни правителства – на НДСВ и ДПС (39-ото народно събрание) и БСП, НДСВ и ДПС (40-ото народно събрание) не са оценени с епитети.
Важна за авторите на учебника година обаче се явява 2006 г. – на 3 декември е учредена партия ГЕРБ. Нейната поява е описана като „важен елемент в развитието на партийно-политическата структура“. В проведените избори за парламент през 2009 г. ГЕРБ „постига внушителна победа“, пише още учебникът по история.
Внушение за отличимост на управляващата партия авторите постигат и чрез друг похват – сравнението. Ако в края на мандата на правителството на БСП, НДСВ и ДПС „има изоставане в реформирането на съдебната и здравната система, в усвояването на средствата от европейските фондове и борбата с продължаващата бедност, корупцията и организираната престъпност“, то за правителството на ГЕРБ тези проблеми са записани като приоритети. Без критичната бележка на авторите.
За управлението на партията на Борисов е записано: „Кабинетът поставя за свои приоритети преодоляване на последиците от икономическата и финансовата криза, избухнала в Европа през последните години, по-пълно усвояване на средствата от европейските фондове, доизграждане на инфраструктурните проекти на страната, затягане на финансовата дисциплина и решителна борба срещу организираната престъпност“.
Този „Урок 63“ е последният в учебника по история за 11-и клас. Съдържанието му ще бъде вероятно изучавано през май 2013 г. – началото на изборната кампания в България. Тогава е краят на мандата на управляващата партия. Ако на учениците е внушено за изоставането в определени сфери в края на управлението на тройната коалиция, оценката за края на мандата на кабинета „Борисов“ липсва.
Тези текстове в учебника по история, освен че лъхат на политическа пропаганда в училище, носят със себе си и елементи на противоконституционност – внушават, че членството в управляващата партия ще донесе привилегии на членуващите в нея спрямо останалите граждани. В чл. 6, ал. 2 от конституцията пише: Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Освен това „гражданското образование“, за което говори министър Игнатов, твърди в обобщението на „Урок 63“, че в България „печатът е свободен, а правата и свободите на гражданите – гарантирани“.
Там обаче не се споменава, че „Репортери без граници“
нареждат през 2011-2012 г. свободата на словото в България на 80-о място. Страната е на последно място в Европейския съюз и дели една позиция заедно с Чили и Парагвай. Учебникът мълчи и за това, че различни неправителствени организации са силно разтревожени за политическата и икономическата зависимост на българските медии, насилието над журналисти, влошаването на качеството на медийното съдържание и твърде ниските професионални стандарти. За това, че зам.-председателят на Европейската комисия Нели Круз изрази тревога по тази тема. Не се споменава също, че САЩ критикуват родната полиция за неспазване на човешките права. Учениците няма да прочетат в учебника по история за 11-и клас, че България е сред държавите, загубили най-много дела в Страсбург за нарушаване на човешките права.
Когато стана известна актуализацията на учебника по история през юли, имаше смутено смълчаване. Чуха се плахи критични гласове на историци и интелигенция, които обаче отказаха да излязат от покоя на своята безчувственост. Чу се гласът на популярен социолог, който затихна в своето омерзение. Той дори се закани да започне кампания за изкупуване на скандалния учебник. Остана сам. Оказва се, че мнозинството е друго. За него ще цитирам послание от културния Вежди Рашидов (министър): някои си уредиха живота с подмазване. В „Урок 63“ не пише и това. Оказва се, че гражданското образование е история, в която се казва истината, само истината… но не цялата.
