Избухването на насилието в Близкия изток през изминалата седмица е най-сериозното предизвикателство за президента Барак Обама, който се опитва да предотврати превръщането на Арабската пролет в нова вълна от антиамериканизъм, пише Ройтерс.
По-малко от два месеца преди изборите за президент в САЩ нападенията срещу посолствата на САЩ в Либия, Египет и Йемен изправят Белия дом пред сериозна дилема. Идвайки на власт, Обама обеща, че ще има „ново начало“ с мюсюлманския свят, но засега не успява да контролира трансформацията на Арабската пролет.
Освен нападките от опонента му Мит Ромни по всеки удобен повод Обама трябва да се справи и с влошаващите се отношения с Израел заради иранската атомна програма и увеличаващото се насилие в Сирия, което САЩ изглеждат безпомощни да спрат.
В отговор на нападенията срещу посолствата Белия дом разпрати предупреждения срещу мюсюлманските правителства, че от тях се очаква да защитават американските интереси. Всичко това вероятно е част от по-голямото предизвикателство, което ще остане и след президентските избори през ноември –
растящата пропаст между САЩ и ислямистките сили в Близкия изток
В известната си реч през 2009 г. в Кайро Обама изрази надежда за презареждане на отношенията с региона и за намаляване на негативните обществени настроения, засилени от нападението в Ирак през 2003 г.
„Има много движещи се части в машината и е важно да не правим прекалено много обобщения“, казва Хаят Алви, лектор по близкоизточни изследвания във Военноморския колеж в САЩ. „Изглежда обаче, че политиката става все по-сложна с напредване на времето, не само в региона, но и тук в САЩ.“
В Близкия изток Обама остава много по-популярен от предшествениците си. Изгарянето на американските знамена и нападенията срещу посолствата обаче са знак, че насилственият антиамериканизъм продължава да съществува.
Най-сериозното нападение отне живота на посланика на САЩ в Либия Кристофър Стивънс и трима негови колеги в Бенгази – същият град, който бе спасен от разрушение благодарение на Запада по време на гражданската война срещу Муамар Кадафи.
Макар че Либия бърза да осъди нападението и обеща да работи заедно с Вашингтон за намиране на отговорните, в Египет реакцията е по-колеблива. Президентът Мохамед Мурси обвинява насилието, но не и извършилите го протестиращи.
В отговор на това Обама заяви, че не смята Египет за свой съюзник, но не го смята и за свой враг. По-късно президентът на САЩ се е обадил на Мурси и му е заявил, че Египет трябва да сътрудничи за защита на американските дипломатически представителства.
Белият дом ще гледа отблизо дали Мурси ще слуша
На карта може да са поставени чуждестранната помощ от САЩ за Кайро в размер на 2 милиарда долара годишно, казва източник, близък до американската администрация.
„Египетските власти не може да играят никаква двойна игра, казва експертът по Близкия изток Ари Ратнер пред „Ройтерс“. Ако правителството на Египет все още очаква да получава значителни американски помощи и инвестиции, то трябва ясно да осъди неприемливостта на тези събития и да работи за успокояване на ситуацията.“
Мурси обаче може да разполага с малко място за маневри. Подобно на властите в Пакистан той трябва да намери баланс между желанията на САЩ и екстремистите вътре в страната или дори обикновените гласоподаватели.
Обама ще има и немалко проблеми в САЩ. Нападенията срещу посолствата се политизираха изключително бързо. Мит Ромни го обвини, че
„извинява от името на Америка“
„Разбирам, че понякога е трудно да се наблюдават тези притеснителни кадри по телевизията, защото светът ни е изпълнен с предизвикателства, каза Обама пред избиратели в Колорадо. „Живеем в едно превратно време. Можем и ще се справим с тези предизвикателства, ако останем верни на себе си.“
Най-малкото събитията от изминалата седмица ще задълбочат и без това свръхпредпазливия подход на САЩ в сирийската криза. „САЩ няма да се намесят в хаоса в Сирия, казва Алви. Дори и преди нападенията в Бенгази и Кайро те се притесняваха да показват оръжията си.“
Източник: в. „Дневник“
25 страни демонстрират мощ край бреговете на Иран
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5135251
В момент, когато Израел и Иран са на ръба на война, в стратегическия Ормузки проток бойни кораби, самолетоносачи, миноносци и подводници от 25 страни вече трети ден участват в безпрецедентна демонстрация на сила.
Западните лидери са убедени, че Иран би отвърнал на всяка атака с опит да минира или блокира корабоплаването в протока, през който се превозват приблизително 35% от търгувания по море петрол в света.
Блокадата би имала катастрофален ефект върху икономиките на Европа, САЩ и Япония, които разчитат на петролни и газови доставки от Залива.
Подготвяйки се за превантивен или ответен удар от Иран, кораби от 25 страни, между които САЩ, Великобритания, Франция, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, започнаха в събота 12-дневно учение.
То е най-голямото, правено някога в региона, и целта му е да се отработят тактики за разбиване на иранска блокада или разминиране на протока, пише британският вестник „Телеграф“.
Демонстрацията на сила наистина е внушителна – в мултинационалната армада от кораби има три американски самолетоносача клас „Нимиц“ (Nimitz), всеки от които превозва повече самолети, отколкото е цялата иранска военновъздушна флотилия.
Самолетоносачите са придружавани от най-малко 12 бойни кораба с
хиляди американски морски пехотинци и командоси
от специалните сили на САЩ.