– Проф. Слатински, какво отложи изготвянето на законопроектите за секретните служби цели 22 години?
– Появата на този пакет от законопроекти е една крачка в правилната посока и аз я оценявам позитивно. 22 години нямаше нито политическа воля, нито разбирателство между основните партии и личности от ключовите институции правителство и президентство, които да поискат законодателното уреждане на разузнавателните служби. Затова сегашното правителство може да бъде похвалено за стъпката, която предприе за решаването на този проблем. Оттук нататък обаче може да се намерят малко добри думи за качеството на законопроектите и за това дали действително дават решение на един дълбок проблем или са просто имитация за това.
При следващите редакции на текстовете това съмнение обаче може да отпадне.
Най-напред би трябвало да се изясни въпроса що е то разузнавателна служба, какви са плановете за нея и дали имаме намерение да изградим тази толкова важна институционална опора на властта. Трябва да се знае и дали тези служби ще се използват основно за политически цели. Качеството на законите е ниско и аз си обяснявам това и с изтичането на експертния капацитет от тази сфера навън. Вече 2 десетилетия знаещите и можещите системно се изтласкват от нея и може да се каже, че законопроектите са много точна илюстрация на състоянието, в което се намира системата ни за национална сигурност. Тя излъчва немощ, липса на експертност и най-вече се осланя на принципа „дайте да дадем“.
…
– По-прозрачна ли е вече президентската институция?
– От гледна точка на прозрачността даже не е много трудно да бъде такава след двата мандата на Георги Първанов. Многократно опитвах да променя нещата тогава, когато му бях съветник, но това бе човек, който действа изцяло задкулисно. Той се изживяваше като управленски фактор и умножаваше своята власт чрез задкулисни ходове във всичките три власти. Президентството бе най-непрозрачната институция в цяла България и аз многократно съм го съветвал да я отвори. Затова за Плевнелиев не е никакъв проблем да бъде по-близо до хората и да бъде отворен към тях. Той обаче греши в отношението си към службите. От началото се опитва да обясни колко правилно НРС му се отнема. Ако беше поставил дискусия по тези теми и така да бе взето решението, щеше да е по-добрият вариант.
– Как отвръщаше Първанов на съветите ви да отвори институцията?
…
– Основната му грешка бе, че си изгради едно много простичко правило – бъди със силните извън страната и в нея и детската ти мечта да бъдеш преизбран като президент ще се сбъдне. Той проигра огромен шанс да бъде наистина държавен глава, с когото обществото да се гордее. В началото народът го правеше – асоциираше се с момчето, средно по успех, средно по интелект, средно по излъчване. Средностатистическият българин имаше свой представител в президентската институция. Първанов обаче попадна в тежко време, когато България се разделяше на малка олигархическа държава и на страната с останалите хора. Тогава той имаше избор на кого да бъде президент и избра много оригинална формула – да бъде избран от добрата, бедната България, а да стане избраник на олигархическата и криминалната България. Освен това започна да си мисли и че като един от създателите на тази система, ще продължава да я владее и дълго след мандата.
Малко факти знаем за неговите договорки при създаването на тази система. Дали ще дойдат разкрития отнякъде?
Много е трудно, защото всичко задкулисно е в ръцете на олигархията. А и не знам дали това е необходимо, защото тази система преди имаше нужда от политици, а вече си работи прекрасно и без тях. Даже тя изхвърли несправедливо бързо Първанов, изплю го, забрави го. А сега той страда от това.
Интервю на Христина Добрева, Vsekiden.com
(Със съкращения)
