43,6% от населението живеят в материални лишения през 2010 г. Всеки втори българин не може да си позволи да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. За 2010 г. под прага на бедност са били 1 682 500 лица.
Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2010 г. Изследването е проведено през 2011 г. Анкетираните са отговорили на девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги, съобщиха от института, цитирани от БТА и БГНЕС.
Оттам уточняват, че през 2009 г. делът на хората с материални лишения е бил 35%.
Най-голям брой домакинства изпитват ограничения за почивката извън дома – 73,3 на сто не могат да си я позволят.
65,3 на сто не могат да си позволят неочаквани разходи със собствени средства за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.
4,2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,7 на сто – цветен телевизор, 10,6 на сто – пералня.
Около половината от хората (46,2 на сто) се ограничават при отоплението на жилището си.
По предварителни данни през 2010 г. 10,1 на сто от хората на възраст 18-59 г. живеят в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Според комбиниран европейски показател, който включва хора, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, през 2010 г. близо половината от населението (49,1 на сто), или 3 693 600 души се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.
По предварителни данни от изследването, линията на бедност за 2010 г. е 273 лв. средномесечно на лице от домакинство, съобщиха от НСИ.
При тази стойност под прага на бедност са 22.4% от населението в страната.
Данните за 2010 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 22.4 до 27.3%, или с 5 процентни пункта.
Съответно при изключването на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.7%, или с 18.3 процентни пункта, което означава че пенсиите са съществен фактор за намаляване на бедността.
През 2010 г. най-голямо увеличение на риска от бедност спрямо предходната година се наблюдава сред икономически неактивните лица – с 3.5 процентни пункта и сред безработните – с 3.1 процентни пункта.
През 2010 г. делът на бедните сред заетите лица се задържа на ниво 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително пет пъти по-висок от работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете.
Повече от половината от работещите с начално и незавършено начално образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 27.8%.
Разликата между дела на работещите бедни с висше и работещите бедни с начално или незавършено начално образование е значителна – повече от 45 пъти (1.2 срещу 56.9%).
Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред домакинства с едно лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.
Среден чист доход от 514 лева би осигурил на българите чувството, че не са бедни, сочат данни от изследване на КНСБ./dir.bg
