Александър Колев, в. „Сега“
Службите и особено МВР ровят безпрепятствено в трафичните данни, които показват кой с кого и кога е контактувал в интернет и по мобилен телефон. Това се разбира от доклада на парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения. Процентът на отказаните искания е 0.8%, което е показател за липса на контрол и формализъм от страна на съда при предоставяне на разрешение за достъп и използване, пише в документа, подписан от представители на всички политически сили в НС.
На практика това означава, че всяко искане на служители на МВР (именно те обичайно са заявители по Закона за електронните съобщения) за достъп до данните се одобрява от районен съд. Като се има предвид, че тези разрешения са над 58 000, а отказите едва 639, може лесно да се прецени какви възможности за злоупотреби съществуват.
Установено е, че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска дори без разрешение на съда. Законът допуска тази възможност, когато данните са необходими за т.нар. „оперативни цели“. В тези случаи дори няма образувано досъдебно производство.
Възможността за достъп на МВР и тайните служби до електронните съобщения често се определя като много по-опасна и от използването на СРС, включително и най-масовото сред тях – подслушването. Те влекат и куп допълнителни проблеми. Така например се оказва, че няма съвпадение между данните на съдилищата, прокуратурите, МВР и службите, от една страна, и статистиката, предоставена от мобилните оператори.
Въпреки искането на подкомисията информацията за предоставените данни по Закона за електронните съобщения от задължените по нормативния акт субекти да бъде разделена съобразно техния вид – телефонна или интернет услуга, такава статистика не бе представена, се констатира още в доклада. Освен това е било установено, че регистрите за достъп до трафичните данни масово се води различно от отделните служби.
