Божидар Чеков, kajeteda.com
Прекарах три работни седмици в България. Първата ми задача бе, провеждането на пресконференция на 27 септември, за промяна на конституцията и нов избирателен закон. Всички разходи свързани с това събитие бяха поети лично от нас.
Входът беше свободен. След като 3 милиона нашенци са изключени от политическо участие, време беше да бъдат приобщени към топящата се българска нация чрез парламентарно представителство. За целта доведох най-компетентния френски конституционен специалист – професор Ги Каркасон, участвал в поправките на конституцията по времето на Митеран, Ширак, Саркози и настоящ съветник на Оланд.
От уважение към този изключителен гост, в залата присъстваха няколко френски дипломати, начело с първия секретар на посолството. Ние от Сдружение “ДА” изпратихме 15 хиляди известия до всички правителствени институции и национални медии. БТА, домакин на конференцията,от своя страна също информира своите клиенти и членове. Във Фейсбук над 200 „приятели” отговориха, че ще дойдат.
В уречения ден всички столове на залата в БТА бяха заети, но правостоящи нямаше. Нямаше и нито един законописец. Въпреки наличието на телевизионни камери – дежурните политолози явно имаха по-важни занимания. Между присъстващите с радост забелязах българи от Германия и Франция, дошли на собствени разноски, специално за конференцията. Като председател на Сдружението, аз накратко се представих, от бягството ми по време на чехословашките събития до днес. Румяна Угърчинска направи изложение за дейността ни от „Кръглата маса” с Омбудсмана, създаването на Сдружение “ДА”, до пресконференцията в БТА. За тези, които не бяха чували за нас, подчертахме за сетен път несъответствието между българската конституция и европейските принципи и закони. Наблегнахме на жизненоважното обединение на българите, независимо от мястото им на пребиваване чрез избирателна равнопоставеност. Господин Каркасон представи френския опит за връзки с диаспората – 3% от цялото 65 милионно население, тя разполага с 11 избирателни района. Днес французите от чужбина имат 11 депутата и 12 сенатора. Тази парламентарна представителност сплотява националната им принадлежност и спомага за духовното и икономическо влияние на Франция по света. Всичко това трая около час.
През това време, а и след това мнозинството присъстващи не спряха да пишат. Кой щеше да чете техните записки, така и не разбрах. Господин Каркасон се оглеждаше настойчиво към залата в очакване на въпроси. Вместо това четирима присъстващи направиха изказвания, нямащи нищо общо нито с конституцията, нито с дискриминацията спрямо българите от чужбина. След близо 2 часа, прекарани заедно, ние се разделихме с участниците и се посветихме на даване на интервюта.
В следващите дни поне десетина познати журналисти ми задаваха въпроси, какво се е случило на конференцията, какво е казал Каркасон, имало ли е нещо скандално и т.н. „Да бяхте дошли! – отговарях – Нали за това организирахме тази публична дискусия?!”. „Не бяхме поканени!” – отговаряха всички по един и същи начин. Изумен аз открих, че дори когато става въпрос за съответствие с европейските закони, за борба за истински избори и граждански права, пишещи и мислещи хора изискват лични покани!
Във Фейсбук на стотиците плахи „харесвания” се противопоставиха десетки анонимни анатеми. Двама смелчаци се подписаха и с истинските си имена. „Чеков – лъже! По онова време, минаването на границата беше невъзможно!” – пишеха някои и аз констатирах, че днес България разполага с много повече специалисти за бягство през граница от далечната 1968 година. „Знаем ние кой се подвизаваше във Франция преди 89-та…”- не спираха съответните добре просветени писари. Заключението им не закъсня: „Щом като е бил ТАМ, той е сътрудничил на ДС!” Нямах друг изход, освен да подам молба до Комисията по досиетата. Тъкмо се бях снабдил със свидетелство за „невинност”, по Фейсбук гръмнаха нови обвинения: „Щом като има достъп до медиите, Чеков е част от медийната мафия!” Преди година, след като се блъснах в непочистено свлачище, предния номер на колата ми се откачи и повече никога не го намерих. Обиколих няколко полицейски участъци, за да уредя нещата. В един от тях полицаят, който ме прие попита:
– Имаш ли съставен протокол?
– Не, нямам – отговорих.
– Ти си за затвора! – отсече полицаят – нямаш протокол защото си подкупил колегите!
Бързината с която някои български мозъци лепят етикети, пропити само със злоба и завист, потвърждават приказката за българския казан в Ада, който никой не пази, по разбираеми причини…
Заради едно интервю по Радио К2, участие в сутришния блок на БНТ и интервю в „Гласове“, според някои аз бях част от медийната мафия. Какво щяха да кажат същите драскачи от Фейсбук, ако Кеворк Кеворкян ми беше дал думата..? „Ум царува, ум робува…” е единственото обяснение за дълбоките мозъчни увреждания, настъпили след 45 години тоталитаризъм и 22 години преход за никъде.
Вече си стягах куфара за тръгване, когато пристигна една приятна изненада. На мейл адреса си получих ПОКАНА от Българска Асоциация по Изборни Системи. Помислих, че Асоциацията беше насрочила конференция вследствие на проведената в БТА пресконференция от Сдружение „ДА”. Място на събитието беше Боровец, а датата от 2 до 4 ноември. „Семето което хвърлихме на 27 септември, вече дава плодове! – помислих наивно аз. Към вежливото писмо, адресирано лично за мен, имаше файлове, които поради немощната ми интернет връзка в София не можех да отворя. Веднъж пристигнал в Париж, нещата ми станаха пределно ясни. Българските изборни неразбории се бяха превърнали в доходен пазар за някои хора. Те не се интересуваха от принципи и европейски опит, а от „доходни програмки” и платени мeроприятия. Вместо да отворят бутици за дрехи, тези хора „продаваха” конференции. Таксата за ПРАВОучастие беше 150 лева. Участниците щяха да ползуват „кафе-паузи”, коктейл за „Добре дошли” и други екстри. Имаше и тарифа за нощувките в хотела на конференцията, които разбира се бяха в плюс. Всичко това беше подписано от вечно бърборещият неразбираеми изчисления – професор Михаил Константинов. За българската избирателна система той е нещо като Гиньо Ганев – „човекът конституция”, вреден, защото несменяем. Константинов и Константиновци нямат никакъв интерес от безплатни осведомителни акции, както тази на Сдружение “ДА”, с участие на западни професори и политици, защото те заплашват захапаният от тях кокъл. Десетките платени от Сорос фондации са в същата ситуация. В деня, в който на българските граждани бъдат наистина отворени очите и в България – реализирана истинска демокрация, тяхното съществуване става безпредметно. Тогава парите, които изкарват днес, ще секнат.Това означава, че техният интерес изобщо не е политическото просвещение.
Всичко това трябва да бъде казано и добре разбрано, защото в България все още има хора, чиито мозъци не са увредени.
