2024-11-22

1 thought on “Homo Roboticus

  1. „Пускаш разсеяно телевизора, без особено желание да гледаш, а той намира начин да хване погледа и притегли вниманието ти. Да те пипне здравата и да не те пусне часове наред.“

    Има начин за преодоляване на тази зависимост: просто издърпваш щепсела и не пускаш Изкусителя в семейната си общност.

    Щом като от екрана тече повече зло, отколкото добро, то само от тебе – теле-зрителя – зависи да му врътнеш кранчето.

    Само че, за да го сториш, трябва първо да се събудиш. А научни изследвания, осъществени преди години от американски учени сочат, че над 90% от хората по света притежават мозъци, които пребивават в блажено сънно състояние, и през целия им живот не се събуждат. Именно към тях е ориентирана модерната „сънна болест“ – ТиВи-то.

    За желаещите все пак да се събудят – един безплатен съвет от две стъпки:

    1/ пускаме телевизора само за да узнаем прогнозата за времето;

    2/ научаваме прогнозата за времето от Интернет и пращаме телевизора в килера.

    „Тече денонощно зомбиране на съзнанието на хората, в съответствие с интересите на шепа хора, домогнали се до властта.“

    Тази формулировка като че ли не е дообмислена – в действителност, „домогналите се до властта“ не са нещо повече от „сламени човеци“ (юридически жаргон за подставени личности), „кукли на конци“ – хора, изтъргували и дали своите прегорели съвести под наем на Мамона; „шепата хора“ всъщност са част от един световен корумпиран елит, домогващ се до налагане на користния си интерес върху всички останали на Планетата.

    „А тяхната далечна цел е ЧИПЪТ, който да бъде инплантиран на всеки, уж в името на благородни цели. А в същност, чрез него да ни направи послушна и покорна роботизирана общност.“

    „Тяхната далечна цел“ беше предсказана още преди почти две хиляди години:

    „16. И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,

    17. та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има белега на звяра, или числото на името му.“ (Откровение на Йоана 13:16-17)

    Все пак авторската (да не се бърка с „политическата“!) коректност изисква позоваване на първоизточника.

    Иначе – като цяло (изключвам отделни граматически и правописни несъответствия) – есето на Светослав Атаджанов е написано в превъзходен стил и говори убедително, че авторът му е сред малцината будни жители на планетата Земя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *