Стефан Петков, Frognews.bg
Скоро ще имаме нов главен прокурор. Не са много българите, които се вълнуват от това. А би трябвало. Защото от главния прокурор зависи дали мафията ще си има държава или не. Това е жизнено важно за всеки от нас. Така че трябва да бъдем особено взискателни към кандидатите за главен прокурор.
Досега поста бе заеман от Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев. С какво бяха запомнени те.
Иван Татарчев бе от бунтовен род. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО. Чичо му Асен Татарчев е поборник за свободата на Македония, осъден на смърт. Татарчев бе известен още с любовта си към котката Михаела и към няколко жени. Безбрачен. Прочу се с пиенето на водка в компания с оперативно интересни хора. Обичаше песни и маси. Пя с Иво Карамански на Ивановден… Патриот и националист. Някои го помнят и с ненавистта му към ген. Богомил Бонев, с когото се разминаваха по някои въпроси на борбата с престъпността. Уви, Татарчев няма да го запомним с големи дела срещу мафията. А по негово време тя бе особено нагла. Бе главен прокурор от 1992 до 1999 г.
От 1999 до 2006 г. главен прокурор е Никола Филчев. Ще го започним с доста странни неща. С неговото име е свързан първият демократичен скандал „бръмбар гейт” – бил подслушван от службите. Защо? Не стана ясно. Едни офицери обаче бяха дадени на съд и след години оневинени. Едвин Сугарев обяви Филчев за луд. Посочи, клиника в Израел, където се лекувал. Същото твърдеше и шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров. Даже показа медицински документ. Прокурорска проверка не потвърди тези твърдения. Филчев бе забъркан в убийството на ямболската адвокатка. Някои го обвиняват, че едва ли не лично е участвал в ликвидирането й. Той обаче твърди, че по същото време е бил в Либия. Забъркаха името му и в убийството на висш прокурор – Николай Колев. Догадките са все още неизяснени. След мандата му като главен прокурор президентът Георги Първанов назначи Филчев със съответния указ за посланик в Казахстан. Последваха умопомрачителни действия на Филчев, които Ивайло Калфин като външен министър така и не успя да обясни. Когато бе изчезнал и никой в държавата не можеше да го открие, на журналистически обаждания отговаряше: „Плод – зеленчук”. По някаква странна логика се оказа съсед на обвиняемия по делото „Октопод” Алексей Петров на частната ул. „Арарат”. Друг негов комшия се оказа доскорошният ректор на УНСС и съветник на Първанов проф. Борислав Борисов. Филчев е преподавател в УНСС. По негово време се самоуби прокурорът Николай Джамбов, известен като противник на силовите методи на Филчев.
Медийно прочут е и братът на Филчев – Ангел Борисов. Забъркан е с трафик на антики от България към други страни. Няколко пъти е задържан.
Филчев бе свидетел по делото „Октопод”. Няма нито едно дело срещу мафията по времето на Филчев. Има странни случки и персонажи. Нещо като „плод – зеленчук”.
Борис Велчев е главен прокурор от 2006 до сега. Внук е на Борис Велчев, член на политбюро на ЦК на БКП по времето на Тодор Живков. Баща му е бил посланик в Лондон, когато е убит Георги Марков – 1978 г. Велчев е считан за приближен на Георги Първанов, на когото преди избирането на високия пост е бил съветник. Считан за фин и интелигентен човек с добри юридически познания и добри светски обноски. Той е първият главен прокурор, при когото започват знакови дела срещу организираната престъпност – „Наглите” – за отвличания, „Килърите” – за убийства, рекет и палежи и „Октопод” – за рекет, организирана престъпна група, изнудване, принуждаване и пр. По „Наглите” има осъдени лица на първа инстанция, което е прецедент за 22-годишната демократична история на страната. ГЕРБ го предлагат за съдия в Конституционния съд. И нещо, което малцина знаят: по едно от тези знакови дела Велчев неутрализира опитите на двама свои заместници да повлияят на процеса в полза на бандитите.
Какъв не трябва да е главният прокурор:
1. Корумпиран
2. Зависим от мафията и политически кръгове
3. Мекушав
4. Страхлив
5. Част от политически лобита
6. Част от магистратски лобита
7. Представител на олигархични кръгове
8. Интригант
9. Компромисен – да търпи корумпета в екипа си и във висшите магистратски среди
10. Изповядващ партийна идеология
11. Подвластен на нарцисизма
12. Медийна звезда
13. Да посещава съмнителни места
14. Да се среща със съмнителни хора
15. Зависим от алкохол и дрога
16. Зависим по сексуална линия
17. Отмъстителен
18. Коварен
19. Лабилен
20. Глупав
Няма такъв прокурор в България – то е ясно. Няма такъв човек въобще. Но поне да не е зависим и абколятна мишка. Твърде пресметлив също. И да не е луд.
Трудно е да си български прокурор. Главен – още повече. Срещу обвинението е мафията и част от политическата върхушка. Срещу червените тоги са всички мошеници – от селските тарикати и крадци на кокошки до „белите якички”, завличащи стотици милиони всяка година. Иска се дупе да се изправиш срещу тях. А те притежават няколко безотказни метода за пречупване на магистрати. Първо предлагат пари. Ако не стане – предлагат още пари. След това идва ред на връзките във властта и политиката. През цялото това време армия от адвокати влизат в контакт, посредничат, намекват, атакуват, предлагат, подсказват, намекват, дават примери, анализират, препоръчват, насочват, съветват. Много упоритите се пускат на медийната глутница. Ако и това не помогне, меден гласец обяснява на непокорника къде учат децата му, къде играят и къде прекарват ваканциите. Намекът обикновено върши работа.
Кой прокурор би устоял на подобна преса?
Главният прокурор има огромна власт. И огромни отговорности. Двете дини трудно се носят. Изкушенията са много. Да, създава си доста неприятели, но и страхотни покровители си предлагат услугите. Срещу нещо. Играч на въже.
Италия си има Паоло Борселино и Джоване Фалконе. Ние си нямаме. Сигурно няма да и да имаме. Но не е лошо да помечтаем. Тъмно и светло…
