Предизборната надпревара в САЩ наближава към своя край, като президентът на САЩ Барак Обама и републиканският кандидат Мит Ромни продължават да са с почти еднаква подкрепа. Утре в САЩ ще се състоят избори за президент, за Конгрес, за губернатори в 11 от 50-те щата и за щатски събрания в 44 от 50 щата. Разлика в рамките на статистическата грешка за колебаещите се щати.
Според изследване на Ройтерс/Ипсос в четири от колебаещите се щати, смятани за решаващи за победата, разликата между двамата кандидати е в рамките на статистическата грешка.
В Охайо, който може би ще се окаже най-важният щат в битката за Белия дом, Барак Обама е увеличил днес скромната си преднина и е получил подкрепата на 48 на сто от избирателите, а Мит Ромни на 44 на сто. Вчера Обама водеше в Охайо само с един процент.
Двамата кандидати са с еднаква подкрепа в Колорадо и Флорида – 48 и съответно 46 сто.
Във Вирджиния Обама води с един процент. За него са се обявили 47 на сто от участвалите в допитването, а за Ромни – 46 на сто.
Изследване на в. „Вашингтон пост“ и Ей Би Си Нюз показва аналогични стойности за крайните резултати от изборите. Обама има подкрепа от 49 процента, а Ромни – от 48 процента. Според проучване на центъра Пю пък Обама води пред Ромни с 48 срещу 45 процента сред вероятните избиратели.
Какво ще направи Ромни в последния ден ?
Вестник „Вашингтон пост“ коментира, че в последния пълен ден от кампанията Ромни ще се опита да постигне това, което изглежда не успя да направи през изминалите 522 дни – да преодолее малката, но устойчива преднина на Обама в щатите, където ще се решат изборите.
Резултати от предсрочното гласуване предполагат, че Обама води в някои ключови щати, макар и с не толкова голяма преднина, както на изборите преди четири години.
Ако предричаната от сондажите оспорвана битка между Барак Обама и Мит Ромни се потвърди утре и от урните, изборната вечер може да продължи до късно през нощта, докато американските телевизии потвърдят екзитпол-проучванията с резултатите от преброяването на гласовете, отбелязва Франс прес.
Утре армия от 25 000 души ще анкетира представителна извадка от гласоподаватели на изхода на изборните бюра в 50-те американски щата.
За целта консорциум от петте големи телевизии (Ей Би Си, Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен и Фокс Нюз) и американската осведомителна агенция Асошиейтед прес, наречен „Нешънъл илекшън пул“ (Национално изборно сдружение), е наел компанията за маркетингови и социологически проучвания „Едисън рисърч“. Събраните от нея данни се предават на членовете на консорциума, които разполагат със собствени екипи. Именно тези екипи, съставени от статистици и политолози, ще обявяват победителите във всеки щат.
Започнаха правните битки
Вестник „Ню Йорк таймс“, коментира друг нюанс от изборите. Изданието, цитирано от БТА, отбелязва, че докато Обама и Ромни полагат последни усилия, техните партии вече започват правни битки във връзка с изборите.
Във Флорида щатската организация на Демократическата партия подаде вчера съдебен иск с настояване предвожданото от републиканците щатско правителство да удължи срока на предсрочното гласуване в южната част на щата, след като имаше оплаквания, че прекалено дългите опашки в събота са попречили на някои хора да пуснат своите бюлетини.
Контролираното от републиканците законодателно събрание скъси предсрочното гласуване, което завърши в събота, от 14 на 8 дни.
В Охайо републиканците ще защитават пред съда наредба, свързана с удостоверяването на самоличността на избирателите, която според критиците може да направи невалидни хиляди условни гласове.
Правните спорове, разгарящи се преди изборите, са възможна подготовка за сблъсъците, които може да се разразят в няколко ключови щата след утрешния вот. Републиканците се мобилизират за борба срещу потенциални изборни измами, а демократите се готвят да се защитават от опити за ограничаване на правата за гласуване, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Президентските избори в САЩ
От 1845 г. президентските избори винаги се провеждат на първия вторник след първия понеделник на ноември на всяка високосна година.
Самите избори не са преки, а косвени (двустепенни). В деня на изборите гласоподаватели гласуват не за президента, а за членове на Избирателна колегия.
Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия – общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50 процента + 1 глас) в избирателната колегия.
Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.
Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите).
Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население един милион – трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани.
Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат – новия вицепрезидент.
В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите – в Сената. Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой – 435 – не се е променял от 1913 г.
В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко.
Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година. 33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци.
На 6 ноември ще се състоят избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания.
В изборния ден американските избиратели ще се произнесат и в 174 щатски референдума по въпроси от най-различен характер – от данъците, през легализирането на канабиса, до хомосексуалните бракове.
Изборните секции затварят по различно време в различните щати. Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 3 ч. по Гринуич на следващия ден.
Източник: Mediapool
