На 98-годишна възраст след дълго боледуване почина българският патриарх Максим. „Днес се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим“, съобщи Светият синод.
Максим бе най-дълго управлявалият предстоятел на автокефална православна църква в цялата история на православието. Той бе и най-възрастният патриарх, управлявал православна църква.
Максим почина в болница Лозенец в 4 часа сутринта , където бе от няколко седмици поради „напредналата възраст“ и редицата заболявания, от които той страдаше.
По-късно сутринта Българската патриаршия излезе с изявление по повод кончината на патриарха.
„Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г., след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03,30 часа, вследствие на сърдечна недостатъчност, се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви“, се казва в изявлението.
„Негово светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости“, завършва изявлението.
Кончината на Максим не бе изненада, защото той от дълго боледуваше и дори на рождения си ден бе в болницата.
41 години Максим бе начело на Българската православна църква, както по времето на късния социализъм, така и в годините след Десети ноември, когато започнаха бурни обществени процеси за очистване на църквата от колаборационистите с предишния режим.
„Бунтът“ на клирици и миряни срещу синода на Максим завърши безславно, а Максим успя да наложи успокояване на институцията. Той дори направи „отстъпление“ от традиционния антиекуменизъм в православието и се срещна с папа Йоан-Павел Втори, когато главата на Римо-католическата църква дойде в България.
Когато започна отварянето на досиетата на сътрудниците на ДС сред висшия клир Максим запази мълчание и не взе отношение дори към факта, че само трима от висшите клирици не са били агенти на ДС, а всички останали по едно или друго време са служили на комунистическия репресивен апарат.
Въпреки всички предположения, че Максим е бил свързан с ДС, негово досие не бе извадено от архивите на службата.
Максим успя да запази в „прилични рамки“ острите противоречия и интересите на различни кръгове в Светия синод. След като легна за дълго в болницата миналата година след тежка битова травма той успя да държи в „послушание“ членовете на синода, всеки от които се надяваше възрастният предстоятел да го посочи за свой наследник. Патриархът така и не посочи такъв, упълномощавайки всяка седмица различен синодален член да го представлява в текущите дела.
Кой бе Максим?
Патриарх Максим със светско име Марин Минков е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.
През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България през 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г.
На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит.
След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод след специално решение на ЦК на БКП. Такива назначения не можеха да станат без благословията на управляващата комунистическа партия и на поста не можеше да застане човек, който няма благословията на тогавашната държава.
Интронизиран е за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.
Източник: Mediapool
Реакциите: Голяма загуба за Църквата
„Той съхрани единството, опази Църквата да не се политизира, така че това е тежка загуба“, заяви Ловчанският митрополит Гавриил по повод смъртта на патриарх Максим.
„Бог да прости Негово Светейшество. Кончината на патриарх Максим е изключително важно събитие. Патриархът беше на такива години, но ние се радвахме, че е измежду нас, че е жив, и това е загуба за Българската православна църква.“
Това заяви Ловчанският митрополит Гавриил, който пристигна в Светия Синод, за да се подпише в книгата за съболезнования по повод кончината на патриарх Максим.
Митрополит Гавриил е един от тримата митрополити, за които не бяха оповестени данни за съпричастност към бившата ДС. Другите двама са Пловдивският митрополит Николай и Доростолският митрополит Амвросий.
Името на Ловчанския владика е сред спряганите за нов патриарх на Българската православна църква.
Митрополит Гавриил подчерта, че патриарх Максим е бил изключителен човек, който много е направил за Църквата, особено в годините на разкола.
„Той съхрани единството, опази Църквата да не се политизира, така че това е тежка загуба“, посочи митрополит Гавриил.
Той каза и, че на заседанието на Светия синод трябва да се решат неща около погребението и да видят дали патриархът е оставил някакво завещание, където може би той е изявил някакво пожелание къде да бъде погребан.
„Трябва да решим къде ще е погребението, ще каним ли гости. Това всичко трябва да се реши днес. Новият патриарх ще бъде избран според устава. Сега до 7 дни управлява старшият член на намаления състав на Св. Синод, това е Великотърновският митрополит Григорий. До 7 дни трябва да бъде избран наместник-председател на Св. Синод, който трябва до 4 месеца от деня, в който е починал патриархът, да организира избирането на нов патриарх“, каза още митрополит Гавриил.
Попитан как оценява шансовете си за глава на БПЦ, митрополит Гавриил отговори, че това е Божия промисъл.
„Всички знаят, че аз не проявявам някакви аспирации и сега се молим за упокоението на душата и да се молим, разбира се, Господ да покаже най-подходящия човек за това да поеме оттук нататък ръководството на БПЦ.“
За това дали при избора на нов патриарх ще надделее в отрицателна посока принадлежността към Държавна сигурност, митрополитът посочи, че има много качества един човек и не може да каже кое ще надделее.
„Да си спомним за дядо Максим и да кажем: Бог да го прости“, заяви председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ епископ Тихон.
Епископът призова днешният ден да не бъде за сензации, а да бъде траурен. Епископ Тихон каза, че предстои повече от 40-дневен траур, през което време ще се направи погребението на патриарх Максим. В храм-паметник „Св. Александър Невски“ няма да има нищо освен процедурите по погребението на патриарха, каза епископ Тихон.
„Очаквайте изненади“, каза епископът за предстоящия избор за глава на Българската православна църква, но той не можа да каже нито едно име, за което да се говори в църковните среди за нов патриарх.
Първият пристигнал в сградата на Св. Синод митрополит Калиник Врачански заяви: „Да не бъдем мъстителни и нахални“. Митрополитът дойде в Св. Синод, където се събират владици и епископи във връзка с кончината на патриарх Максим. Митрополит Врачански, слизайки от колата си, избегна журналистите, криейки се с плик от документи.
Животът на Негово светейшество Българският патриарх Максим е украсен от това, че той оставя светла диря в историята на Българската православна църква, каза за „Фокус“ архимандрит Антим, протосингел на Видинска света митрополия и игумен на Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“.
Той добави, че когато Българската православна църква изживява своя катарзис – гонение от страна на силните на деня, вътрешни смутове и неразбории, патриархът устоява с молитва, кротост и смирение.
Патриарх Максим е истински пример за духовник, който достойно стои на своето място, добави архимандрит Антим. Според него най-силната страна на патриарх Максим е било неговото търпение.
„Никога не действаше първосигнално, никога не вземаше решения без да помисли, без да се посъветва, без да почувства как ще се възприеме това от отсрещната страна. Има много с какво да се поучим от живота и действията на Негово светейшество патриарх Максим”, добави духовникът.
Българската църква, народът ни и Клирът ни търпи тежка загуба, каза Пловдивският митрополит Николай след заупокойната молитва, отслужена в митрополитския храм „Св. Марина” по повод кончината на Българския патриарх Максим.
„Бог е промислил да прибере при себе, а Св. Богородица дойде, за да прегърне и отнесе в рая Божествения чертог, светлата душа на достойния просветител и достоблажения първойерарх на родната ни света църква – Негово Светейшество Максим, патриарх български“, каза митрополит Николай.
По думите му патриарх Максим е извървял своя живот и служение достойно и е опазил не само своята вяра, но и вярата на българския народ през тежките години на воинстващ атеизъм и времената на зловредния разкол на българската църква. Всичко това той е сторил със силна вяра в Бога, упование, търпение, с любов и кротост. Като е отправял усърдни молитви към Бога Негово Светейшество е извел кораба на църквата, въпреки стихиите и бурите на житейското море.
Митрополит Николай се обърна към българския народ с призив – така, както патриарх Максим през тези 41 години патриаршеска служба не е изоставил никого и никога в молитвите си, така и българският народ да не го изоставя в молитвите си, да помни своя наставник и да подражава на вярата и добродетелите му.
Патриарх Максим съумя да запази Българската православна църква единна, въпреки голямото изпитание, което имаше, каза архимандрит Василий, игумен на Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски“. Той добави, че не е имал много допирни точки с патриарха, но от срещите си с него го познава като благ и скромен човек. Архимандрит Василий добави, че патриарх Максим е един достоен патриарх на Българската православна църква и пример за всички православни църкви.
Патриарх Максим е един изключителен пример за подражание от всички хора, каза пред „Фокус“ игуменът на Рилски манастир, Адрианополски епископ Евлогий.
„Днешният ден не е за много словоизлияния. Патриарх Максим беше най-дългогодишният патриарх на православната църква, преживял много събития – и църковни и държавни. Мога само да кажа, че е един изключителен пример за подражание от всички хора, като начин на живот. Християните трябва да се молим Бог да упокои душата му и да го изпратим подобаващо от този свят, да го запомним с неговата добрина и мъдрост”, каза още игумен Евлогий.
Патриарх Максим управлява мъдро, изключително мъдро, с търпение и такт. Той запази единството на Българската православна църква, каза Варненският митрополит Кирил пред БНР.
Митрополитът определи покойният Патриарх Максим като обединител на нацията и един от последните народни будители. „Много трудно се намира такава личност“, категоричен бе Варненският митрополит. Той отказа да коментира предстоящите действия на Българската православна църква след смъртта на патриарха с думите „Сега се полага само да се молим и да помним неговия велик пример на добротворчество, смирение, търпение“.
Патриархът на България Максим, който почина във вторник сутринта на 98-годишна възраст, беше водещ йерарх и верен приятел на Руската православна църква. Това заяви пред РИА Новости заместник-председателят на Отдела за външни църковни връзки Николай Балашов.
„Патриарх Максим беше верен приятел на Руската църква, с която съхраняваше особено тясна връзка от времето, когато е служил като представител на Българската патриаршия в Москва”, каза Балашов.
Той посочи, че целият живот на покойния патриарх е бил посветен на църквата. „Той нееднократно преживя драматични промени в живота на своята страна и през цялото време запази удивително спокойствие на духа и вярност към избрания път“, добави представителят на Руската православна църква.
По повод кончината на патриарх Максим съболезнователно писмо изпрати и Католическата църква в България.
„Изразявам дълбоко и искрено съболезнование по повод блажената кончина на Предстоятеля на Българската Православна църква, Светейшия Патриарх Максим“, се казва в съболезнователно писмо на Христо Пройков, Апостолически екзарх, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.
В храм-паметник „Св. Александър Невски“ първа от светската власт пристигна председателката на Народното събрание Цецка Цачева.
Патриарх Максим беше в съзнание, с бодър дух и ме благослови с поглед. Това каза председателят на парламента Цецка Цачева, която бе сред последните, срещнали се с патриарха в болницата. „Бог да прости патриарх Максим, покой на душата му“, каза председателят на НС.
Цецка Цачева каза още, че предполага, че утре правителството ще реши да обяви ден на траур.
Съболезнования на Стобийския епископ Наум – главен секретар на Светия синод и на митрополитите от Светия синод изказа и министърът на културата Вежди Рашидов.
Източник: Vesti.bg
В Пазаржишката ромска махала фундаментализмът е срещнал добра среда за развитие, понеже фундаментализъм винаги се развива добре в среда на невежество.
Що се отнася до агентурното минало на много от членовете на Светия Синод на БПЦ, там бившият режим, чиято официална „религия“ беше атеизмът, наистина е постигнал доста. Но трябва човек да не познава добре християнските ценности, същността на християнството като такова, за да съди с такава лекота.
В пазарджишката циганска махала има едни хора с бради и нито един от тях не е агент на Комунискическата Държавна Сигурност. Но 11 от членовете на Светия Синод са агенти на Комунискическата Държавна Сигурност, а останалите са агенти на Комитет Государственньi Безопасности. Приликата между Пазарджешкия „синод” и Софийския сенод е, че и двете формирования са АНТИБЪЛГАРСКИ и са АНТИХРИСТИЯНСКИ.