АМЕРИКАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ В БЪЛГАРИЯ
Американският университет в България посреща д-р Любомир Канов – психиатър в Ню Йорк, бивш дисидент, политически затворник и писател
Д-р Канов ще представи документалния филм за живота си „Класификация на спомени” и последната си книга „Вселената според Гуидо”
9 декември 2009 г., 19:15 часа, Червена зала, Централната сграда на Американския университет в България
9 декември 2009г., Благоевград. Психиатърът, бившият дисидент, политически затворник и писател д-р Любомир Канов ще представи пред студентите на Американския университет в България документалния филм за живота си „Класификация на спомени” и книгата си „Вселената според Гуидо”. Събитието ще се състои днес, 9 декември 2009г., от 19:15 часа в Червената зала на Американския университет в България.
Д-р Любомир Канов е роден в Банкя през 1944 година, на 29 октомври. Баща му загива трагично при нелеп инцидент по време на „ленински съботник”, по време на изпитите му за матура, майка му остава вдовица с него и по-малкия му брат Емил. След казармата следва медицина с намерението да стане психиатър и с много по-неправдоподобната мечта да стане и писател един ден. Въпреки всичко мечтае да бъде свободен човек. Това се споделя и от брат му, който успява да избяга в Канада през 1971 г. Завършилият лекар е разпределен в провинциална психиатрична болница в Лом, но вече е белязан от „органите”, които са по следите му през последващите години. Взима специалност и даже работи след дълги перипетии и опити да си намери работа в София в Градския психоневрологичен диспансер, където е арестуван на 3 март 1977 на 99 годишнината от Освобождението на България по обвинения за „Контрареволюционна пропаганда целяща да разруши основите на социалистическия строй у нас и в Съветския Съюз и планиране на опит за бягство на Запад”. На следващия ден преживява голямото земетресение във Вранча в килията си на „Развигор”, следствено на ДС. Д-р Канов излежава присъдата си и работи на различни места докато успява да емигрира през 1984г. при брат си в Канада. Започва тежка битка за оцеляването си като лекар, работи като санитар с минимална заплата, докато учи английски и си взима изпитите като лекар. През 1986 е одобрен от програма и заминава за Тексас, където специализира отново като психиатър и през 1989 се установява в Ню Йорк, където посреща вестта за падането на Стената. Това му дава възможност да се завърне в родината си след преживените години на емиграция без надежда за завръщане, което беше обичайната съдба на онези, които бяха назовани с основание „невъзвращенци”. Насърчен от пистеля Атанас Славов и по-късно от Борис Христов, с когото се среща и свързва близко приятелство по време на гостуването му в Ню Йорк, събира сборник къси разкази в книгата „Човекът-кукувица”, която получава наградата на Българските писатели през 1992г. Междувременно установява практиката си в Лонг Айланд, в болницата в Оушънсайд, където става медицински директор на Психиатричната клиника и развива и частна практика. Жени се през 1992г. и на следващата година му се ражда син Александър. Публикува през годините още три книги: „Парейдолии”, „Ходисей” и „Между двете хемисфери”. От няколко години практикува само в частния си офис в градчето Роквил Сентър и се опитва да пише, когато има време и енергия. Пътува редовно до България, където произвежда вино в крайдунавски лозя, близо до Лом, които е насадил сам със собствени средства. Известност получава неговото „Кановвинярд” Пино Ноар 2004, а от Каберне Совиньон реколта 2003 има 5 медала от изложения в САЩ. Бори се с природата и се опитва да се спогоди с природата на хората, не винаги много успешно, но макар и преживял много горчивина и тъга в живота си, препоръчва надеждата и любовта към ближния като най-доброто лекарство за душата на страдащия човек, което включва всички нас.
За допълнителна информация, моля потърсете Албена Кехайова на тел.: 073 888 215 или мобилен: 0888 80 17 48.
