При откриването на конференцията вицепрезидентът Попова отбеляза, че ЕП е подходящото място за тази първа по рода си среща, тъй като символизира демокрацията. По нейните думи инициативата е израз на стремежа за модерна национална политика за общуване между институциите и българите извън България.
Диалогът с вас е първостепенна задача, обърна се тя към участниците. Вицепрезидентът посочи, че срещата е израз на новото отношение и на разбирането на държавата, че политиката за българите в чужбина ще бъде със силен акцент “отвън навътре”.
Тя съобщи пред журналисти, че това е само първото подобно събитие, а предстоят срещи в България и на други места по света. Вицепрезидентът добави, че предстои обсъждането на възможността за свикването и на световен форум на българските студенти.
Участниците обсъдиха възможностите за подкрепа от държавата за образованието на децата на българите в чужбина, както и за институционалното представителство на българските граждани по света. Към срещата освен български евродепутати от различните групи се присъедини и министърът на външните работи Николай Младенов.
Министърът съобщи, че засега основно се работи за осигуряване на информация за българите, които пътуват временно в чужбина. Той добави, че предстои разработването на електронна консулска система за ускорено обслужване. Тази система вече работи пробно в Испания, Турция и Великобритания. За САЩ се предвижда въвеждането на преносими станции за издаването на лични документи.
Министър Младенов допълни, че се разработва и проект на закон за задълженията на българската държава към нейните граждани зад граница.
В своето изказване евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев заяви, че последиците от комунистическата диктатура са изгонили над един милион българи зад граница след 1990 година.
Евродепутатът от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов коментира, че българите в чужбина трябва да се борят главно с носталгията. Държавните средства за образованието на българските деца, живеещи в чужбина, трябва да бъдат много повече, добави той. Кирилов предложи освободените български дипломатически сгради по света да бъдат използвани за училища.
Според Снежина Мечева, директор на училището към българското посолство в Лондон, желанието на дипломатическите мисии да изкарват училищата от посолските сгради е “заразително”.
Боян Кулов от Асоциацията на българските училища зад граница постави въпроса за защитата на правото на децата на българските граждани в чужбина да изучават майчиния си език. Той предложи да бъде създаден институт за български език и култура зад граница.
Българин от Унгария предложи да бъдат командировани повече преподаватели от България в училищата с български деца по света.
Петя Цанева от фондация “Балкан” в Испания настоя за изработването и осигуряването на специализирани учебници, особено по история и география. Тя предложи в Испания да бъде назначен аташе по образователните въпроси.
Полина Смиленова от Брюксел даде идея за основаването на български културен център в Белгия. Елена Македонска, учител от Холандия, говори за необходимостта от подкрепа от посолството в Хага за юридическа защита във взаимодействието с местните власти.
Според Григор Григоров, директор на училище във Великобритания, децата на българите проговарят с акцент, а в речта им липсват български думи. Той призова за осигуряването на европейско финансиране за българските училища зад граница.
Сред останалите прозвучали идеи бе тази за създаването на стандарт за равнищата на владеене на българския език, за да може официално познанието на езика да бъде отбелязвано в дипломите на българчетата в чужбина. Друга идея бе да има министерство за българите в чужбина, което да разполага с бюджет.
По темата за институционалното представителство на българите зад граница бяха предложени механизми, чрез които емигрантите да участват на институционално ниво в правенето на политики в България. Една от най-отчетливо откроените теми бе за обособяването на избирателен район “Чужбина”, който да излъчва пряко народни представители.
Друг основен въпрос бяха политическите права на българите с двойно гражданство, включително по отношение на прякото им участие в управлението на държавата. Прозвуча и мнението, че българите, които живеят зад граница и не плащат данъци в България, не следва да имат изборни права.
Източник: Spainbg.com
(Със съкращения, заглавието е на Еврочикаго.)
Участниците в конференцията „Политики за българите в чужбина” приеха меморандум, който ще бъде представен на българските власти –
Репортаж на ТВ „Европа“, в който се говори за акцентите от Меморандума, може да се види тук.
