„Yo soy yo y mi circunstancia“. („Аз съм аз и заобикалящите ме среда.“)
Хосе Ортега и Гасет
През 1990 г. Националните институти за здравето на САЩ вложиха три милиарда долара в Проекта за човешкия геном. През 2000 г. Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Проекта, каза, че човек има около 30 000 гена, в които е кодирана информация за синтеза на около 100 000 протеина.
След геном идват протеом, транскриптом, интерактом, метаболом, конектом, микробиом и други „-ом” молекулни композиции в човешкото тяло. “Ome sweet ome” като италианската “casa dolce casa” (къща, сладка къща) – възкликна харвардският невробиолог Джефри Лихтман – създателят на мозъчната дъга (brainbow).
Надеждите, очаквани от Проекта за човешкия геном, бяха, че той ще подобри разбиранията ни за причините и лекуването на болести. Оказа се обаче, че генетичните болести представляват около 10 процента от всички болести на човека. Останалите 90 процента са свързани с излагането (англ. expose, exposure) на човека на вредните въздействия от вътрешната и околната среда:
През 2005 г. Кристофър Уайлд публикува концепцията си за експозом (exposome) като компонент на околната среда, взаимодействащ с генома. Както геном е общият брой на гените в даден организъм, протеом – общият брой на протеините, интерактом – общият брой на взаимодействията между протеини, така експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява „програмирането на растежа” (developmental programming) и на болести, които настъпват при възрастния човек.
Съвременни изследвания включиха в спектъра на експозома и токсичните ефекти от действията на популярни личности върху здравето на човека и обществото. Не че ги няма, ерудираните и етичните българи, истинският елит на нацията е скрит (down-regulated) за политиката, науката, образованието и културата. Вижте популярните личности, псевдоелита – изпълнени с алчност, агресия и арогантност политици, некомпетентни и корумпирани министри, бивши и настоящи ректори (въпреки че президентът ни успокоява с „Не сме най-корумпирани”)… – и ще се съгласите с този спектър на експозома (Вж Таблицата). Те, а не ерудираните и етичните, са всекидневно екранирани във вестници, списания, телевизии, клипове, билбордове… Стават role model (модел за подражание) за младите и необразованите хора. Настъпва криза на идентификация на личността. И на образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата и обществото боледуват – гражданите им стават най-болните, най-необразованите и най-бедните в Европа.
Българска прокоба, евроатлантическа програма и/или amor fati, какво е това? Може би „по това време още никой не знае какво предстои“ – както пише Харуки Мураками в „1Q84, книга 1“.
Таблица. Вътрешни и външни фактори на българския експозом
––––––––––––––––––––––––––––––––
Вътрешни фактори
Алчност, агресия, арогантност, завист, вулгарен хедонизъм;
Нарушение (дисфункция) на възпаление, имунитет, клетъчeн растеж, апоптоза, липидно пероксидиране и други клетъчни процеси;
Микробиом – бактерии, колонизирали човешкото тяло.
Външни фактори
Популярни личности – перманентни политици, некомпетентни и корумпирани министри, бивши и настоящи ректори, слугуващи журналисти, номенклатурни олигарси, силиконови гърли, сексуално модифицирани организми, локално изявени певци, артисти, учени, спортисти…
Начин на живот – хранене, тютюнопушене, физическа активност;
Радиация;
Бактерии, вируси, приони, паразити;
Ксенобиотици – persistent environmental organic pollutants (POP), пестициди.
–––––––––––––––––––––––––––––––––-
Д-р Георги Чалдъков
