Във връзка с провелата се в Брюксел конференция за българите в чужбина и приетия на нея Заключителен акт, Еврочикаго се обърна с въпроси към Държавната агенция за българите в чужбина и към Министерството на външните работи на Р. България. Отговорите, които получихме от ДАБЧ, са публикувани в нашето издание преди седмица /линк/. Oт Външно министерство, в отговор на нашите питания получихме едно кратко писмо. Ето и текста на въпросите, които изпратихме на българския външен министър на 14 ноември т.г.:
1. Какво ще предприеме министерството Ви за оказване на съдействие за наемане на помещения за българските училища зад граница и за осигуряване на на образователни аташета към посолствата в страни с големи български общности (както е отбелязано в акцентите на Меморандума)?
2. За провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства, не се налагат никакви законодателни промени, а е достатъчно да се издаде само една наредба от МВнР по силата на чл. 5 ал. 3 от действащия Закон за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ). Кога и какво може да очакваме от Вас във връзка с тази точка влязла в Меморандума на конференцията?
3. Как вашето министерство би участвало при създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина (предвиден и в сегашния закон от 2000 г.)? Какви Ваши инициативи и кога може да очакваме?
4. Какви според Вас са възможните реални срокове за осъществяване на предложеното в Меморандума:
– Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина и евентуално провеждане на предварително гласуване.
– Увеличаване на електронните услуги за българите зад граница.
5. Смятате ли, че всички тези проблеми и приоритети във взаимодействието между българската държава и сънародниците ни по света трябва да бъдат отчетени и да попаднат в Изборния кодекс (особено за създаване на избирателен район “Чужбина”), а така също в тъй дълго готвения и още неприет проектозакон за българите и българските общности извън Република България?
Отговорът на всички тези въпроси, който получихме от българското Външно министерство, бе следният:
Запознати сме с предложенията в т.нар. „Заключителен акт” от конференцията „Политика за българите в чужбина”, която се проведе в Брюксел на 7-8 ноември т.г. и на която присъства и министър Николай Младенов. По-голямата част от предложенията обаче са свързани с промени на съществуващото законодателство. По повечето въпроси, които ни засягат МВнР предостави своите виждания като част от процеса по изготвяне на нов Закон за българите в чужбина. Министерство на външните работи полага усилия в рамките на своите законови правомощия, което се изразява както в подобряване на консулското обслужване на българските граждани, така и в организиране на информационни кампании при провеждането на избори и национален референдум. МВнР се стреми да поддържа постоянен диалог с българите граждани за подобряване на услугите и дискутиране на политиката към сънародниците в чужбина, за частта от нея, която е отговорност на МВнР.
С уважение,
Дирекция „Информация и ситуационен център“
Министерство на външните работи на Р. България
По наша информация, отговори на въпросите ни първоначално са били подготвени, но впоследствие, след санкция от министър Младенов, ни е изпратен само този кратък отговор. От него може да се заключи, че понеже по-голямата част от предложенията, записани в Заключителния акт на конференцията в Брюксел, са свързани с промени на съществуващото законодателство, нашето Външно министерство не смята, че дължи на българите в чужбина, а и на българите в страната, по-конкретен отговор. МВнР е предоставило своите мнения във връзка с готвения нов Закон за българите в чужбина, но не смята да ги огласява, както се вижда. Министерството не е дало конкретен отговор дори и на първия въпрос, който е свързан с това доколко сградният фонд на българските посолства и консулства по света може да бъде използван за помещения за български училища в чужбина и доколко дипломатическите ни представителства по места съдействат в това отношение. Или напротив, вместо да съдействат, се случва на места дори заемани досега помещения за български училища да се отказват.
Българското Външно министерство имаше свои представители на конференцията в Брюксел. Там беше и външният министър Николай Младенов. Затова буди учудване фактът, че в министерство не са чули и не са разбрали, че на тази конференция ставаше дума и за това, че „напоследък се изгонват българските училища от сградите на дипломатическите ни представителства, като се намират бюрократични причини за това“. Цитатът е от текст на говорителя на Асоциацията на българските училища в чужбина г-жа Снежина Мечева, публикуван в Еврочикаго /линк/. Разказвайки за този проблем, г-жа Мечева пише още, че „Ако политиката за опазването на националното българско самосъзнание е държавна политика и българското училище в чужбина е основният механизъм за реализирането й, то всички трябва да имат равен не само морален ангажимент или ангажимент на думи, а административен ангажимент, вменен като служебно задължение. Чу се предложение от евродепутат – освободените сгради на дипломатически мисии да бъдат предоставени за училища.“
МВнР не е дало, за съжаление, никакъв по-конкретен отговор и на въпроса, свързан с улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина, евентуалното провеждане на предварително гласуване и увеличаване на електронните услуги за българите зад граница.
Информирайки читателите за нашия не много успешен опит да разберем повече за това какво прави, какво не прави или какво смята да прави нашето Външно министерство във връзка с политиките за българите в чужбина, обсъждани на първата по рода си среща с българската емиграция, която се проведе в Брюксел, можем да добавим в заключение, че този формален, чиновнически подход, с който се дават отговори на въпроси от достатъчно важен характер, не говори добре сам по себе си. С такъв формален, неглижиращ, чиновнически подход, с който се крие информация, вместо да се предоставя, политиките за българите зад граница ще се „променят към по-добро“ само е в залата на някоя важна среща. И това, за което събраните на тази среща българи от различни краища на света са пледирали, споделяли, алармирали, ще се гледа през тясната призма на някакви вътрешноведомствени или междуведомствени правила. Според които е съвсем нормално да отговориш на публичния интерес, на поставени от емигранти въпроси, само с някакво кратко писмо с общи фрази, които всъщност нищо не казват.
Еврочикаго информира МВнР, че за да задоволи големия обществен, а и читателски интерес, ще бъде принуден да се обърне към Министерски съвет с тези и още въпроси, но този път зададени по Закона за Достъп до Обществена Информация (ЗДОИ).
Eurochicago.com