Нова гигантска афера изплува от продажбата на старото оборудване за АЕЦ „Белене”
.
Иван Тропанкев, в. „Монитор“
Избирателите, които ще ходят да гласуват на референдума за ядрената енергетика на 27 януари 2013 г., и най-вече тези 700 000, които вече са поискали да бъде продължен проектът АЕЦ „Белене”, ще имат възможност да научат още много неизвестни досега факти около нейното изграждане, които нагледно ще им покажат защо преходът у нас се определя като криминален.
Депутатите удължиха миналата седмица срока на временната парламентарна комисия за проекта АЕЦ „Белене” до 29 март 2013 г. Това стана след бурен дебат в пленарната зала и два дни след като на последното заседание на комисията стана известно, че се губят едни 90 милиона евро и участниците в тази афера не дадоха ясен отговор защо това е станало, без да има документи. Също така за първи път бивш директор на НЕК съобщи пред депутатите, че е имало висша политическа намеса, за да се продаде старото оборудване за АЕЦ „Белене”. Така че удължаването на срока и публичността на комисията чрез директните включвания на заседанията по националното радио е достатъчна гаранция, за да може всеки да си създаде мнение за прочутия гьол,
в който се твърди, че са потънали близо два милиарда лева.
Скандалът гръмна, след като германската компания RWE се отказа от участието си в проекта, с което намекна, че се извършват крупни далавери. Според компанията НЕК неправомерно е извършвала разпоредителни сделки по отношение на изграждането на централата, без да е подписан договор за доставка и строителство (писмо на RWE от 26 октомври 2009 г.). Управляващите възложиха на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка. Нейният доклад е ябълката на раздора в създадената по този повод анкетна комисия. Документът потвърждава, че е нарушен Законът за обществените поръчки, защото
няма сключен договор за изграждане на АЕЦ “Белене”,
а е подписано само споразумение с цел преговорите да продължат. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) трябва или да се сключи договор, или да се продължат преговорите с потенциален изпълнител на обществена поръчка, а не да се подписва споразумение, такова, каквото е било подписано.
В момента схватката между червените и управляващите (подкрепени от сините) е по разкритията на проверяващите за дейностите по демонтаж и продажба на старото оборудване на площадката на АЕЦ “Белене”. Оказа се, че не е възложена обществена поръчка за избор на изпълнител, а такъв е избран от възложителя, което също е нарушение по Закона за обществените поръчки. Според договора стойността на оборудването трябва да бъде редуцирана с размера на разходите по транспортирането му, застраховки и други. Към датата на подписването на рамковото споразумение обаче няма разрешение от принципала на НЕК Министерството на икономиката и енергетиката. Такова е дадено едва през декември и принципалът е одобрил на практика
един вече сключен договор с предложена цена.
Проверката на АДФИ е показала, че със седем допълнения, сключени към договора, сумата е редуцирана в пъти от първоначалната оценка и от руската страна не са представени оправдателни документи за разходите по опаковане и транспорт, които също влизат в договорката. Най-интересна за разнищване е мистерията около това как точно е определена цената от 205 млн. евро, при положение че по оценки на консултанта „Уорли Парсънс” оборудването струва 295 млн. евро, което бе потвърдено от техния представител на заседанието на комисията. До този момент няма отговор кой е направил намалението, какво е то като цена на компонентите от оборудването, за да се види нагледно какви са основанията за това. Според тогавашното ръководство, съвсем обяснимо подкрепено в комисията от двамата бивши червени министри Румен Овчаров и Петър Димитров, намалението е направено от назначена група от експерти. Но според шефа на комисията Диян Червенкондев няма документ, който да потвърди. Такъв не бе представен и по време на заседанието въпреки настояванията на депутатите. Но за сметка на това признанието, че след безуспешни преговори с компанията доставчик, продължили близо два месеца, се наложило да се намесят ръководители на по-високо административно ниво, може да предизвика интерес на прокуратурата към
бившите енергийни министри от червеното управление.
Политическият елемент в едни търговски преговори, както и лицата, участвали в тях, е ключът към гигантската корупционна схема, която нито Р.Овч., нито Петър Димитров засега не могат да оправдаят. Особено смешно бе предложението на ексминистър Димитров, че „по време на преговори едната страна казва колко иска, другата колко дава. Идете на Женския пазар и вижте как се пазарят хората дори за домати, а в случая става въпрос за ядрена енергетика.” Само ще припомним, че според разкритите договорености в крайна сметка руската страна е трябвало да плати на НЕК оборудване на стойност 164 млн. евро. На практика обаче се плащат 87 млн. евро, а руската страна твърди, че останалите 77 млн. евро са всъщност направените разходи за транспорт, застраховане и т.н. на оборудването, които компанията не е длъжна да плати. Както отбелязахме обаче, бившите ръководители отказват да предоставят разходо-оправдателни документи, от които да е ясно, че точно това е платената сума. Вместо тях оправданието на Р.Овч. е
като от учебник по популизъм
Според него докладите са поръчкови, а целта им е да покажат нарушения. Колегата му Димитров пък се опита с виц да обясни как действат управляващите: Цялата работа на комисията върви точно по схемата от оня виц за глухите. „ За риба ли? А, не, за риба. Аз пък помислих, че за риба.” Е, това са въпросите, които се задават на г-жа Петкова (Теменужка Петкова, шеф на АДФИ), и отговорите, които се получават от нея.” Но същото можем да кажем и за техния популизъм. Той е обясним, защото става дума за потънали милиони евро. Но ако оставим шегата, със сигурност можем да кажем, че те не са се запътили за риба, а към шивача, който ще им вземе мярка за раирани костюми.
Убедени сме, че освен прокуратурата избирателите няма как да останат безучастни. Затова в заключение ще цитираме един от тях: „Случаят е патологичен и е необходимо българските пенсионери, в преобладаващата си част симпатизанти на БСП, да се “насладят” на нахалното и арогантно поведение на Р.Овч., П. Димитров и бившите шефове на НЕК пред комисията, да си направят необходимото заключение къде са им изтекли парите за пенсии и струва ли си да гласуват отново за тази партия, която ще доведе същите типове на власт.”
