Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко “много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил?
Парадоксално или логично, колкото повече напредват технологиите и науката – толкова повече се комерсиализират, хедонизират и агресират, о-без-душа-ват се хората. Колкото повече се либерализира и глобализира съвременния свят – толкова повече се проявява биологично заложената агресивна енергия, която възражда “вълка в човека”, онова Homo homini lupus est става ежедневие – побоища, убийства, грабежи, сексуални изнасилвания, трафик на хора, наркотици и оръжие.
„Дай на някого много дълго въже и той ще се обеси“ (американска поговорка). Дай на някого много оръжие и той ще убива. Дай на някого много цигари и той може да умре от инфаркт, инсулт или рак.
Любомъдри читателю, скоростта на технологиите и либерализацията е опасно по-голяма от тази на морала – нарушена е „Мъдростта на тялото”, личната и социална хомеостаза, равновесието. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен.
През 1854 г. големият френски учен Клод Бернар видя голямото физиологично значение на milieu intérieur (вътрешната среда) на организма. През 1932 г. в книгата си „The Wisdom of the Body“ Уолтър Кенън – префесор по физиология в Харвардския университет – замени milieu intérieur с homeostasis (стабилност). А в статията си “The Body Physiologic and the Body Politic“, публикувана през 1941 г. в Science, пише и за биокрация и биополитика – подобно на това, което след години левоцентриският философ Мишел Фуко нарече biopower – технология на властта, насочена към биологичната природа на човека.
Остава да се доверим на Фройд, че „и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”.
Д-р Георги Чалдъков
