Българин доказва, че днес трябва да честваме 2000 години от рождението на Христос

Спасителят не е роден през нулевата година, а на 25 декември 9 година.

Грешка стои в основата на календара, който човечеството използва от векове. Сензационното твърдение е на ст.н.с. Васил Умленски. С помощта на древни източници и възможностите на съвременната астрономия българският учен доказва, че днес настъпва 20 вековния юбилей от раждането на Божия син. Своята теория той описа в списание „8”.

За да обясним самото откритие, трябва да се върнем доста назад в онези години, когато е създаден днешният календар, обяснява ст.н.с. Умленски. Кога точно да започне летоброенето, е пресметнал през VI в. Дионисий Мали. Всичко започнало от задача дадена му от тогавашния папа Йоан I. Дионисий трябвало да създаде таблици, по които всяка година да се пресмята кога се пада Великден. По това време се е използвала „ерата от Диоклециан”. Ученият обаче не искал новите таблици да са свързани с името на римския император, един от най-яростните гонители на християните. Затова по данните, с които разполагал, пресметнал раждането на Христос и предложил летоброенето да се води от него.

Почти хилядолетие изминало преди новата ера да се наложи като най-използвана в папската канцелария. Тогава културните и икономическите връзки между народите се засилили и използването на различни календарни системи станало сериозен проблем и и чест повод за недоразумения. Междувременно християнството станало основна религия в Европа. Затова Ватиканът решил да наложи изчисленията на Дионисий и светът да започне да пресмята годините си от раждането на Христос.

Не е известно как Дионисий е направил своите пресмятания. Сигурно обаче е, че определената от него година на Рождеството, както и изчислената дата на разпятието (21 март 31 г.) от векове пораждат спорове. В анонимен източник от 1680 г. се казва: ”През коя година се е родил Христос Господ, има много мнение и повече от 40 различни изчисления”.
Днес е общоприето, че и двете посочени от Дионисий години не са правилни. Едната причина е, че цар Ирод, който е наредил избиването на младенците, според историците е починал преди описаните в евангелията събития.
Освен това според църковното предание Разпятието е в петък, 23 март, а Възкресението – в неделя, 25 март. Съвременните астрономически изчисления обаче показват, че през 31 г. четиринадесетият ден на Луната не е бил на 23 март. А в Евангелието от Йоан ясно е посочено, че Разпятието е в деня преди еврейската Пасха, тоест на четиринадесетия ден на Луната. (Съгласно Изход 12:6-12:11 празникът започва на четиринадесетия ден вечерта – началото на еврейското денонощие.)

Разбира се правени са много опити да се определят точните години. Помощните средства са астрономическите сведения и изчисления. В Евангелието от Матей се споменава за появата на ярка звезда при раждането на Иисус – Витлиемската. Затова се търсят астрономически явления, с които тя да бъде обяснена. Такива могат да са ярка комета, нова или свръх нова звезда, както и съвпад на ярки планети.

Основни кандидати за обясняване на Витлиемската звезда са Хелиевата комета през 12 г. пр. н. е., съвпадът на Юпитер и Слънцето през 7 г. пр. н. е. И „звездата гост” през 5 г. пр. н. е. Правят се и опити да се свърже тричасовото притъмняване, споменато в някои евангелия, със слънчево затъмнение и дори с лунно. Всичко подобни предположения са неубедителни, обяснява ст.н.с. Умленски. И тук идва на помощ Луната.

Сведенията, запазени в църковното предание и в евангелието на Йоан дават възможност за много по-коректно и сигурно астрономическо определение на годината на Възкресение по фазата на спътника ни поради следните факти:
– според църковните предания към които се е придържал и Дионисий, разпятието е на 23 март, петък, а Възкресението на 25 март, неделя
– според Евангелието от Йоан денят на Разпятието е петък, а на следващия ден била еврейската Пасха. Следователно Разпети петък е бил четиринадесети ден на Луната.
Около началото на новата ера евреите определили първия ден на Луната само с наблюдения. Когато поне два специално назначени жреци забележели на вечерното небе тънкия сърп на новата Луна, първожрецът обявявал началото на новия месец. Щом 23 март е четиринадесети ден на Луната, то нейният първи ден е 10 март, а новолунието най-вероятно е било ден по-рано.

Днес астрономите са в състояние да пресметнат всички новолуния хиляди години назад. Това ни дава възможност да определим за кои години 23 март е бил четиринадесети ден на Луната. За такъв дълъг период обаче е възможна грешка от няколко часа заради която да попаднем в съседното денонощие. Така че за търсената година изчисленията трябва да показват новолуние на 8, 9 или 10 март.

Търсенето започва от 19 г., защото това е най-ранната предполагаема година, обяснява българският учен. Тя се получава като към 12 г. преди н. е. (най-ранната предполагаема година на Рождеството, ако Хелиевата комета е била Витлиемската звезда) се прибавят 30 г., възрастта на която според Дионисий Иисус е разпънат. Оказва се, че от първите 23 г. – от 19 г. до 41 г. включително, нито една не изпълнява едновременно и двете условия. Не ги изпълнява и посочената от Дионисия 31 г., защото новолунието е през нощта на 12 срещу 13 март и четиринадесетият ден на Луната би могъл да бъде 25 или 26 март, но не и 23 март. Грешката на Дионисий има просто обяснение: за пресмятане на Пасха той най-вероятно е използвал т. нар. Метонов цикъл, който изчислява повторението на лунните фази, но само приблизително.

Първата година, която отговаря едновременно на двете условия, е 42 г. Тогава 25 март също се пада в неделя, а новолунието е било на 9 или 10 март, в зависимост от отклоненията в изчисленията. Следователно 23 март би могъл да бъде четиринадесети ден на Луната и 42 г. отговаря на двете условия за година на Възкресението. Следващите такива са 53 г., 137 г., 148 г. и т. н. Според православната традиция Христовата възраст е 33 г., следователно Иисус би могъл да е роден през 9 г., 20 г., 104 г., 115 г. или по-късно.

Очевидно само по астрономически данни не може да се направи заключение коя е търсената година, защото има повече от един „кандидат”, обяснява изследователят. За щастие още при първата от тези години, и само при нея има засичане и с исторически сведения. Оставил ни ги е самият баща на църковната историография Евсевий, епископ на Кесария Палестинска от 311 г. В неговите „Хронико” са посочени годините и дните на Благовещение и Рождество. Естествено посочената година не е по съвременното летоброене – преди 17 в. То още не е било въведено. Непривични са и сведенията за дните от седмицата. Вторият ден от седмицата е понеделник, а четвъртият – сряда, защото по онова време седмицата е започвала в неделя. Тогава броенето по слънчеви и лунни години било широко разпространено. Началото на първата слънчева и лунна година било сътворението на света. Слънчевите се броят от 1 до 28, след което отново следва първа, а лунните – от 1 до 19. Дадената от Евсевий комбинация се повтаря през 523 години. Той се е придържал към александрийското летоброене, според което Сътворението е през 5492 г. пр. н. е. Тринайстата на Слънцето и десетата на Луната съответства на 9 г. Тогава Благовещение, денят на Въплъщението наистина е бил понеделник, а 25 декември, Рождество – сряда. След като резултатите се засичат с исторически сведения, с много голяма вероятност можем да приемем 9 г. за годината на Рождество, категоричен е Умленски.

Що се отнася до годината на Възкресението, за нея Евставий съобщава, че та е индикт 15, което е част от друга система – на 15-годишните индиктиони. Получената от нас 42 г. е именно индикт 15 – отново имаме засичане на изчисленията с исторически сведения.

И други древни хорнисти са смятали 9 г. за рождена на Иисус. Такива Георги Синкел, Теофан Изповедник, Максим Изповедник, Анастасий Билиотекар.

Най-вероятно грешката на Дионисий е 9 г. Затова на тази Коледа, нека си спомним, че 2000 г. по-рано се е родил Христос.

Източник: Фрогнюз