Aвтор: Иво Инджев
Не че искам да е така, но е факт: в европейското състезание на народите през изминалата година бяхме девета дупка на кавала.
Имам предвид по отношение на хубавите неща (които се случват на другите) – заплащане на час, ден или месец, чистотата и зеленината на градовете дори (София се оказа направо на дъното) и в крайна сметка, сумарно – като качество на живота.
За сметка на това в подредбата по показатели, с които никой никъде не се гордее, нашата Горда Стара планина стърчеше страховито над конкуренцията като съветски паметник.
По стандартите на ЕС здравеопазването ни е направо в услуга на погребалния бизнес (за него тук няма криза- тъкмо напротив). Това пък е тясно свързано с демографските ни върхове в закопаването на нацията.
И не е чудно, че то се отразява на рекордно мрачното ни настроение – отново бяхме сред най-нещастните на континента, най-недоволните от управлението на страната, най-песимистично настроените. А и сред най-склонните да посегнем на себе си, вместо на виновниците.
Другаде тази заредена с недоволство атмосфера би предизвикала очистителни граждански катаклизми, но у нас тя произведе само един изборен напън, чийто ефект тепърва предстои да бъде изучаван от самите нас (и на наш ГЕРБ).
Медиите изригнаха, но в странна имплозия – в смисъл, че продължиха да се размножават по противоестествен път и в угода на самите себе си, самозатваряйки се в продължаващ процес на самозадоволяване, който явно стимулира фертилните напъни на техните оплодители. Но не и прераждането на гражданското общество.
Случи се обаче и нещо прекрасно – две и девета (глуха) отмина. Това е най-положителното събитие за отчетния период – със сигурност никой друг народ в Европа не би трябвало да се радва толкова на факта, че тя остана в миналото.
Да ни е честита старата две и девета (глуха) с това, че благоволи да си отиде!
http://ivo.bg/
