На 2 февруари македонската телевизия „Сител” излъчи „ексклузивен” репортаж*, озаглавен „Българско участие в депортацията на евреите”. В материала се твърди, че в нацистките архиви са намерени нови документи, които ясно показвали, че българските власти не само са знаели, но са организирали транспортирането на македонските евреи до концлагера Треблинка.
Какво показват „новите“ им документи, разпространени в Р. Македония?
Става въпрос не за немски, а за български документи от септември и октомври 1943 г., в които се разглежда заплащането от България на Германия на транспорта на македонските евреи. Фактът, че Берлин е поискал от София да заплати по 250 райхсмарки на изпратен евреин е добре известен. Самата процедура по заплащането е описана в отчета за първото тримесечие на 1943 г, на Комисарството по еврейските въпроси. При внимателен прочит обаче се откриват интересни разкрития. Така например, въпреки настояването на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, българска охрана не заминава за Катовице. Поради тази причина именно чрез туристическото бюро „Балкан“ комисарството си поисква от Германия да върнат обратно парите. Така че няма никаква българска охрана на депортационните влакове. Българското съучастие е до Скопие. От там до Треблинка нещата се поемат изцяло от германците.
Причината, поради която България заплаща на Германия разходите за път на депортираните македонски евреи е, че депортационните влакове са германски. Запазена е снимка на депортационен влак пред Монопола в Скопие. На него няма надпис БДЖ. Запазена е и друга снимка, на която върху вагона се чете немския надпис Hannover, т.е. за депортацията е дошъл германски влак от Хановер. В доклада на Белев ясно е записано, че депортацията ще се извърши със специални влакове, които ще дойдат от Райха. Самите секретни инструкции на германците са, че охраната и транспорта след поемането на евреите в Скопие и Лом трябва да са само германски. Нацистите не са желаели други държави да знаят на къде се движат депортираните, защото е възможно да разберат каква би била тяхната съдба. В репортажа на македонската телевизия „Сител“ обаче пак показаха вагона от музея в Скопие с надпис БДЖ и BULGARIA, който в фалшификат. До миналата година на този вагон стоеше логото на БДЖ във вид на стилизирано крило, което е създадено през 1964 г. и през 1943 г. не е съществувало. След оповестяването на този факт, в Р Македония пребоядисаха надписа, за да наподобява изписването от 1943 г. Не познавайки стандарта на БДЖ, и за сегашният надпис е лесно да се докаже, че в фалшив.
Репортажът на телевизия „Сител” показва, че в македонските обвинения срещу България се появяват все повече пукнатини. В Скопие доскоро твърдяха, че ЕДИНСТВЕНО България е виновна за депортацията и смъртта на македонските евреи, че с български влакове и с българска охрана те са изпратени за Треблинка. Чрез твърдението за българско участие, за първи път в Скопие се признава, че има и други участници. В конференция на Българския хелзинкски комитет в края на 2012 г., в присъствието на представители от Р. Македония, ролята на България бе охарактеризирана като на съучастник. Наличието на съучастие обаче постави въпроса за ролята и на другия участник, в случая Германия. За да прехвърлят отговорността върху България, в Скопие упорито отказваха да се занимават с този факт. На всеки изследовател обаче е ясно, че едва след неговото анализиране ще може да се даде обективна оценка, при която разграничат понятията вина и отговорност и да се определи степента за всеки конкретен съучастник. А те не са само България и Германия, защото германските депортационни влакове преминават например през албанска и сръбска територии и това е съгласувано със съответните власти. Още повече, че депортираните македонски евреи са югославски поданици, чийто суверен е Германия по силата на подписаната на 17 април 1941 г. капитулация на Югославия. А че сръбските власти активно съдействат на депортацията личи и от факта, че за депортацията на беломорските евреи Белград през март 1943 г. изпраща в Лом три югославски парахода: „Караджордже”, „Войвода Мишич” и „Цар Душан”.
Репортажът на телевизия „Сител” показва, че чрез подбор на отделни документи и тяхното превратно тълкуване извън контекста, в Р. Македония ще продължи антибългарската кампания по въпроса за трагичната съдба на македонските евреи.
Спас Ташев
––––––––––––––––––––––
* Линк към репортажа на „Сител”: sitel.com.mk/node/58047
