Умира сиромахът. Безпризорен.
Останал без утеха и без чест.
И няма Божий пратеник отгоре
да му извика:
„Лазаре, излез!“
На гробищата – мафия с лопати.
Ковчегът – евтин. Не като за Крез.
Кръстосват мародери, психопати.
Не казва никой:
„Лазаре, излез!“
По-скоро е щастлив, че се избави…
Светът не е готов за Блага Вест.
Изстинал спи под буците корави,
дори без възглас:
„Лазаре, излез!“
Отвъд преминал – що ли да излиза?
Не свърши ли окаян и злочест?
Да беше ближен – би получил риза,
и къшей хляб…
И „Лазаре, излез!“
Народът – цветен. Китно лазарува.
Готов да оцелява – със…, и без…
И някак невъзможно му се струва
Христос да викне:
„Лазаре, излез!“
Ракийка, чалга… Камъните падат!
Опело. Кръст. Погребаното „днес“…
А щом в живота се намъква адът –
оттатък ще е:
„Лазаре, излез!“
Ясен Ведрин,
jasen-vedrin.blogspot.com
