Българийо, аз чаках, недочакал,
да може чудо да те промени.
Титан да би горкото ни изплакал
със всичките му грешки и вини.
Да би видял те някак си отгоре,
сърцето му ще тръпне от печал –
затлачена със хиляди обори,
зловонни от фекалии и кал.
Царува власт. А после си отива,
натрупала престъпната си смрад.
Пристига друга. Гнусното прикрива
със лозунги на празничен парад.
А след това – мърсейки управлява.
И цвъканото става планини.
От гадости духът се задушава,
че копнеш ли – навсякъде вони.
Фекалии от алчност и поквара.
Зловоние от подкупи без срам.
Едни и същи врътки на кантара
и черни грехове на килограм.
Безвремие в кошмара бездуховен.
Кючеци, мутри, чалга, силикон.
И въздух, с отчаяние отровен,
в държава без морал, и без закон.
Родино моя! В стих съм те изплакал.
С оборите си Авгий те мори.
Роди поне веднъж един Херакъл
и петият му подвиг възцари.
Река Алфей за миг да се отприщи
и всичкото ни зло да съкруши.
Безумия и подлост да разнищи.
Корупция и рекет да руши.
Не в гръцки мит, но в истинска задруга
да би се включил българският род –
Българийо, не бих сменил те с друга,
щом в теб намеря смисъл и живот.
Ясен Ведрин,
