Апостоле! Къде е твоят гроб?
Къде народът твоя пример тачи?
И може ли едно сърце на роб
най-живите ти думи да изплаче?
Кой лобното ти място утаи
и скри от нас едната ти Голгота?
От смърт ли днес подлецът се бои
или от твоя Смисъл за Живота?
Венец ли искаш, сплетен от цветя,
или юнци, готови за олтара?
В най-смутно време – ти велик блестя,
но колко днес блестели биха с вяра?
Предателството твоя дух не спря!
Една присъда твоя зов не скърши!
Страхливият – в страха си жив умря!
А мършата те размени за мърши!
И там е днес, Василе, твоят гроб –
в бездушния, готов в поклон да лази.
В прегърбения, свикнал да е роб,
едничката си кожа да опази.
Апостоле! Безсмъртен остани!
Едно бесило – в зов да ни люлее!
Че оня, който вкуси правдини,
не ще попита твоя гроб къде е…
Ясен Вeдрин
