.
„…Не мога да опиша какво последва, като обявиха, че договорът е подписан. Всичко избухна от взрива, който се разнесе от гърдите на 35 000 войници. Хората се прегръщаха и целуваха.
Войници с офицери, приятели с приятели. Нещо странно се случи зад мен. Огледах се.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците, които с цената на много жертви бяха извоювали свободата за неговата многострадална родина.”
Из спомените на руският военен кореспондент Николай Немирович Данченко за подписването на Сан-Стефанския мирен договор.
*
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877-1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.
Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км от историческия център на Истанбул), от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, от руска страна, и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей, от страна на Османската империя.
Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано.
Из Уикипедия
*
Днес, 135 години по-късно, след преживени две световни и няколко локални войни; след акта на Съединението от 1885 г. и акта на обявяването на Независимостта през 1908 г.; след княжество, царство, „народна република“ и Република България като имена на Третата българска държава; след страници на възход и застой, на триумфи и катастрофи; след успехите и драмите на не едно и две поколения – може би си струва да си спомним, че колкото и да си обичаме Родината и да си мразим държавата; и колкото и много от нас да са далече от тази Родина – че ако не бяха мечтите, тъгите, усилията и жертвите на нашите предшественици, на нашите преки предци, живели в други времена, нямаше да го има нито 3-ти март, нито страната, която неведнъж в своята достатъчно дълга история е възкръсвала от пепелта.
Честит Национален празник, скъпи сънародници, където и да се намирате по света!
Честит празник на всички, които носят страната, в която са се родили, в съзнанието и сърцето си. Защото 3-ти март може да е само една историческа дата, но стремежът на всеки човек и всеки народ към свободно развитие и достоен живот е безсмъртен.
.
