Юри Велев, в. „24 часа“
Тези дни да си заподозрян, че ще ставаш министър, е като да влезеш в минно поле. Ако случайно някой яростен партиен шеф разобличител не те посочи като враг на народа, под краката ти ще гръмне я от някоя медия, я от някоя група будни граждани – от коя точно изедническа група или партийна ядка си и какви злини смяташ да направиш на татковината. Това не е особено трудно да бъде внушено в ситуация, в която общественото мнение е наострено срещу всички „стари муцуни“ и целия елит.
Отделно си имаме национална традиция да се окалва всеки, тръгнал да се издига.
Някои имена специално се пускат, за да бъдат превантивно отстреляни, не, че някой се кани да ги прави министри.
Разбира се, не е зле да има филтър, граждански контрол и т.н. срещу калпави и зависими кандидати. Но сегашната ситуация не е точно това. Задкулисната власт, партийни интриганти и всякакви заинтересовани лица целят полето на кандидатурите за служебен кабинет да стане no mans land, мъртва зона. Идеята е да се получи, както е казал поетът – „първите паднаха в кърви, последните станаха първи“. Т.е. накрая да пробутаме нашия човек.
Интересът на партиите, които вече са на предизборна вълна, е хем да имат влияние върху бъдещия служебен кабинет, хем да стоят настрана и да нямат видими връзки с него, за да могат да го ударят, ако така повелява партийната правда.
Ако обаче, не дай си Боже подозренията, че те оглеждат за министър, са верни, още по-зле. Ако преминеш невредим през блатото на интригите, ще ти възложат да управляваш при отсъствието на парламент някой сектор на държавата във враждебна среда:
– един куп силно демотивирани чиновници, които не знаят кой ще дойде на власт след изборите и съответно накъде трябва да ориентират лоялността;
– партии, които стоят наострени отстрани;
– протестиращи граждани, които имат много искания, сред които представителство във властта. И са готови да излязат на улицата.
Цялата шумотевица около списъка на Плевнелиев всъщност показва, че изобщо не е вярно, че служебният кабинет ще е едно формално образувание, което без излишни движения ще крепи държавата до излъчване на правителство от парламента след изборите. Ако беше така, нямаше играчите на сцената – и зад сцената, да следят под лупа накъде вървят нещата с кандидатурите за премиер и министри. И нямаше кандидатурите „удобно да се отстрелват“, както казва президентът Плевнелиев.
Служебно, служебно, ама правителство. Има си лостове за влияние. Може да обърка разни планове или да отвори вратата за различни проекти. Изобщо може да тласне държавата в една или друга посока.
В сегашното разбъркване на картите в държавата много кръгове сред елита имат какво да губят. А други – които се надяват да спечелят от новото раздаване. Интереси на живот и смърт и за много пари.
Затова теренът е много кален. Както са казвали болшевиките – колкото по-зле, толкова по-добре! Но всичко това е зле за всички нас, защото все пак до 12 май държавата трябва да бъде управлявана професионално, разумно и почтено.
И след това, разбира се, но това “след това” зависи и от служебния кабинет.
Та въпросът е идните два месеца да имаме кабинет, който ще се погрижи:
– да не прерасне политическата криза в друга;
– да няма бум на престъпността;
– да се опазят стабилни финансите и в същото време да се намалят бедността и безработицата;
– да не замре двигателят на икономиката.
Това е интересът на огромното мнозинство от хората, дори да не са такива сметките на кукловоди, радикални партийци и олигарси. И за това се изисква поне минимална степен на консенсус както в обществото, така и сред партиите.
От президента се очаква да намери професионални, честни, разумни хора за министри. Той обаче видимо е под натиск.
Включително и от заинтересовани политически и всякакви кръгове. Злонамерените опити да се клати институцията, която остана да носи някаква отговорност в държавата, са опасна игра.
Общо 7.7 милиарда лева са дълговете в държавния сектор на икономиката (вкл. общински компании) плюс още 2.1 млрд. пасиви на държавните банки. Т.е. дълговете на държавния сектор са сравними като обем с официалния правителствен дълг, който е около 12 млрд.лв.
Данните са от последните публикувани годишни финансови отчети (за 2011), с изключение на няколко компании, за които данните са от 2010 или 2012 (например ВМЗ, които не публикуват отчет).
Задължения на държавни компании
хил.лв 2011 бележка
ОБЩО 7 709 186
НЕК 2 238 184
БДЖ 806 589
АЕЦ Козлодуй 780 496
ТЕЦ Марица Изток 2 756 911
Топлофикация София (общ.) 494 659
Булгаргаз 417 860
Мини Марица Изток 250 249
Пристанищна инфраструктура 186 846
НК Железопътна инфраструктура 180 480
Столичен ел., метро и автотранспорт (общ.) 164 000 2010
Летище София 159 591
ВМЗ 150 000 2012
РВД 91 506
Български пощи 88 073
Булгартрансгаз 83 811
Център за градска мобилност (общ.) 71 911 2010
ДПСВ 62 102
ЕСО ЕАД 58 195
Пристанище Бургас 39 723
болници 378 000 2012
други държавни компании 250 000 оценка
Финансови институции, пасиви (привлечени средства) 2 109 476
Банка за развитие 1 218 301
Общинска банка (общ.) 891 175