Петър Волгин, “Деконструкция”, БНР
.
Настоящото правителство няма да предприема каквито и да било
стъпки, които да се различават от политиката на предходното. Причината
за това съвсем не се крие в ограниченото време, отпуснато на настоящия
кабинет, или в ограничените му правомощия. Проблемът е съвсем друг
и той се състои във факта, че служебното правителство е един герберски
клонинг. Помислете. Днешният премиер Марин Райков беше заместник-
министър на външните работи в предишния кабинет и пак предишният
кабинет го изпрати за посланик във Франция. Две от трите вицепремиерки
– Екатерина Захариева и Деяна Костадинова- бяха заместник-министърки
в правителството на ГЕРБ, а и работеха в администрацията на избрания от
ГЕРБ президент. Е, как си представяте тези хора, независимо от всичките
им лични качества, да тръгнат да провеждат политика, различна от вече
видяната? Това е все едно момчетата и момичетата от Института за пазарна
икономика изведнъж да се сетят, че за проблемите има и други решения,
различни от толкова любимите им приватизация, уволнения и замразявания
на доходи. Вярно, че е хубаво да мечтае човек, но мечтания като тези са
осъдени никога да не се превърнат в реалност.
Има и още една причина, поради която смятам, че служебният кабинт е
просто едно напудрено и фотошопирано подобие на правителството на ГЕРБ.
И тя се крие не толкова в биографията на новите министри, колкото на
изповядваната от тях философия. Например новият финансов министър
Калин Христов се определя като либертарианец и защитник на принципите
на Австрийската икономическа школа. Най-точното определение на
либертарианството е комунизъм, само че наобратно. Твърдолинейните
комунисти твърдяха, че всичко трябва да бъде държавно и че държавата
трябва да контролира всеки един аспект от живота на гражданина,
започвайки с икономическата му активност и завършвайки със сексуалната.
Либертарианците пък твърдят, че държавата по никакъв начин не трябва да
се намесва в каквото и да било. Родните либертарианци много обичат да
цитират една книга – “Пътят към робството” на Фридрих фон Хайек.
Основната идея в тази книга е, че всеки опит от страна на държавата да
въведе дори и най-минимално планиране в икономиката, в крайна сметка ще
доведе до тоталитаризъм. Тоест и най-малката активност на държавата ще я
превърне в нещо средно между Сталинска Русия и Хитлеристка
Германия. “Пътят към робството” е публикувана през 1944 г. и през
следващите няколко десетилетия практиките в най-развитите западни
държави тотално опровергаха заложените в нея идеи. В Западна Европа и
Съединените щати държавата не само не се свря в ъгъла като подплашен
мишок, както я съветваха Хайек и другите либертарианци, ами напротив,
действаше силно проактивно. И тъкмо в резултат на тази проактивна
политика хората на Запад забогатяха, средната класа се стабилизира и
западният свят стана по-привлекателен от източния. Образно казано,
развитият свят след Втората световна война следваше рецептите на Джон
Мейнард Кейнс и затова оздравя. Ако беше следвал съветите на Фридрих
фон Хайек, със сигурност щеше да загуби Студената война.
Но няма нужда да използваме това прословута “ако”, което историята
никак не обича. Ние в България най-добре знаем какво се случва в
обществата, които следват либертарианските рецепти. През последните две
десетилетия всички наши управляващи отляво надясно и отдясно наляво
се държаха като примерни последователи на Австрийската икономическа
школа. Те тотално обезсилиха държавата, която уж трябваше да ръководят,
лишиха я от контролните и планиращите й функции и предоставиха всичко в
ръцете на “честните частници”. А въпросните “честни частници” от български
и чуждоземен произход само това и чакаха. Моментално приватизираха
най-доходоносните държавни активи или за смешни пари или въобще без
пари. А всеки, който дръзнеше да изкаже и най-малкото недоволство срещу
тази приватизация биваше заклеймяван като тоталитарист и индивид, слагащ
пръти в колелата на прогреса и пречещ на най-справедливата невидима ръка
на пазара. Оказа се, че след като за четирийсет и пет години не успяхме да
претворим в дела комунистическата доктрина, само за двайсетина години
реализирахме либертарианската утопия. Ако Фридрих фон Хайек беше
жив, с огромна радост би връчил почетни грамоти на отличниците Костов,
Сакскобурготски, Станишев и Борисов.
Нашите либертарианци могат да бъдат доволни и от състава на
настоящия кабинет, тъй като един от най-важните персонажи в него,
финансовият министър, изповядва същата философия. С подобни виждания
е и министърът на околната среда, Юлиан Попов, който пък е сред
основателите на класически неолиберални структури като училището за
политика “Дими Паница” и Нов български университет. Освен това е бил
член на Консервативната партия във Великобритания, от чието име дори се
явявал на избори там. Тоест екологичният министър е десен еколог. Такъв
абсурден феномен “защитник на околната среда с десни възгледи” може
само в България да се приема за нещо нормално. То е все едно да кажеш, че
е нормално хипитата и другите представители на протестните движения да
харесват Никсън, Рейгън и Тачър . Не може да си десен еколог. Или си десен,
който защитава правото на корпорациите и богаташите да секат гори и да
строят хотели на всеки сантиметър, или си еколог, който защитава природата
от корпоративната алчността. Ако твърдиш, че си и двете едновременно,
значи си обикновен шизофреник.
И така, да обобщим – не се надявайте на никаква промяна, професионалната
биография и философията на новите министри показват, че те няма да
направят нищо по-различно не само от кабинета на ГЕРБ, но и от всички
останали предишни правителства. Тоест и настоящите управляващи, са
органична част от политическия и интелектуален елит, който създаваше нова
България през последните две десетилетия. А сами виждате каква България
създадоха тези лица. Такава, в която повечето от нас не могат да си платят
сметките. Както се казва, сърдечно благодарим за усилията! И поздрави на
Австрийската школа.
Източник: Solidbul.eu
