Отидох на пазара да си купя някакви зеленчуци. Пуснах се покрай сергиите на разузнавателна обиколка, да видя какви са цените и къде какво предлагат. Заточиха се чушки, краставици, домати, картофи… На всичките продукти продавачите сложили твърди цени за килограм. По едно време гледам на една сергия табелки, на които пише, че продават магистрати. Зачудих се какви ще да са тия зеленчуци. А те подредени, лъскави, апетитни, свежи, да се харесат на купувачите. Попитах продавача какво всъщност представлява стоката му. – Само най-доброто! Ето, районни прокурори, окръжни прокурори, апелативни, върховни, всичко имаме. До тях са съдиите, пак от върховни та до редови. Стоката ми е перфектна! Купувай народеее!
Слушах захласнат рекламата на зеленчуците, а те ми се усмихват. С отворени огромни усти и протегнати ръце, сякаш сами крещят. Купете ни, купете ни… Увереният в качеството на товара си продавач продължаваше: – Хайде, купувайте, апелативен прокурор Христов от Югоизточна България, расъл на слънце. Върховен съдия Дрдонски от Шоплука, радост за всяка трапеза…
Забелязах, че няма конкретни цени. Огледах се, обикновените хора отминаваха тази сергия, дори не се спираха. Но пък се бяха струпали видимо заможни купувачи, които проявяваха сериозен интерес. Опипваха стоката, пробваха, пощипваха, пошляпваха. Чудо! За пръв път видях на пазара да се продават зеленчуци на търг. Да, точно така, който предложеше по-висока цена, той слагаше в торбичката си от деликатесите. Вместо няколко банкноти, всеки щастлив собственик на магистрат подаваше дебел плик. Имаше и такива, които се разделяха с цели куфарчета.
Онемях, едвам се отърсих от вцепенението си и се престраших да попитам един от опашката за какво са им тия придобивки, какво ще ги правят. – Как, какво? Ще натопя когото си искам и ще го вкарам в затвора, ще го унищожа. Себе си ще прикрия да нямам проблеми с храносмилането. С тия зеленчуци мога да опъна чадър над мои авери. Изобщо, каквото ми скимне, това ще си сготвя. Стават за всичко. Веднъж като съм ги купил, мога да си ги ползвам с години. Нямат разваляне. Срока им на годност е вечен.
Слушах, слушах и се възгордях. Обзе ме патриотична приповдигнатост, чак се повдигнах на пръсти. Браво! Браво на тая нашата българска икономика. Я какви неща произвеждаме. Кой каза, че зеленчуците на пазара били само вносни? Я да види целият свят какви хубавци си имаме. Не напразно от стари времена сме известни като зеленчуковата градина на Европа. Това е то. Най-добрите зеленчуци са българските, най-вкусни, пък и най-послушни. Има с какво да се гордеем! Неизбежно нахлу в мен и песничката: “Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте!” Сладка песничка.
Ивайло Зартов, Ivailozartov.org
