За Всичко, което не съм ти казал, а така съм го искал.
Когато душата ми се устремява и покорява пространства, и в огън пламти.
За всичко, което е в мислите ми, а ти си толкова далече, и искам, и искам.
За всичките думи, които нощем редя, а все ми се струват малко.
За нещата, които искам да извърша за теб, а все не мога и не успявам.
За всичко, за времето, което забързано отминава.
Как искам до теб да вървя, да те гледам искряща под лъчи от вътрешно слънце.
За мъничкото, което ме топли, което в сърцето си съм стаил.
Някъде там в безкрая ръцете ти усещам – двама сме с тебе. Любов и мъка, радост и тъгa – за всичко, някъде и някога.
Отлитат ден подир ден, като броеница нижат се годините, а всичкото все си стои.
За всичко, за прошките пред Твореца, молeх се и за теб, и за себе си. За Всичко.
Нури Джурин
